От шоколад до автомобили: кои германци и с какво снабдяват императорския двор на Романови (ЧАСТ I)

История
ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР
Да доставяш своите стоки на височайши особи е изключително престижно. През XIX и началото на XX в. почетната титла Доставчик на двора на Негово Императорско Величество е обект на стремеж на много търговци. Кои германци в Руската империя и в чужбина се стремят към този статут?

Тези, които получават статута на доставчици на двора на Негово Императорско Величество, могат да забравят за трудностите за известно време. Много изгодно е да снабдяваш царските особи със стоки и услуги: някои историци твърдят, че за такива покупки са отделяни твърде значителни суми и ако сътрудничеството е успешно, то става стабилно и дългосрочно. Само че дори производителите, чиито договори не донасят много пари, не остават на загуба: марките, удостоени с тази чест, се считат за "най-добрите от най-добрите" и имат право да изобразяват държавния герб върху опаковки, обяви, визитки и реклами. Има и доставчици на дворовете на императорските височества, които снабдяват членове на семейството на монарха.

Колкото и желана обаче да е титлата Доставчик, тя е и също толкова трудна за спечелване. За целта търговецът или занаятчията трябва да отговаря на редица строги изисквания. На първо място е необходимо той да доставя продуктите си или да извършва работа за императорското семейство непрекъснато в продължение на 8-10 години. Ако има оплаквания за качеството на стоките или услугите, сътрудничеството може да бъде прекратено. Веднъж Търговска къща "Мелцер Ф. и Ко", докато обзавежда стаи в Аничковия дворец, прави фатална грешка. Тя таксува два пъти един и същ проект и императорът забранява наемането на Мелцер.

Трудност представлява и фактът, че спазването на всички изисквания не гарантира запазването на този статут. Тъй като титлата често се дава на ръководителя на предприятието, когато собственикът се смени, например в случай на неговата смърт, това дълго пътуване трябва да започне отначало. При такива условия само наистина изключителни хора успяват да получат статут на доставчик. Над 20% от тях през 1910 г. са чужденци, включително и германци.

Ками от Шаф (Schaaf)

Обикновено се приема, че родът на оръжейниците Шаф започва с Вилхелм Николай Шаф, майстор от Солинген, който произвежда украсено хладно оръжие. В началото на XIX в. Шаф, заедно със синовете си, пристига в руския град Златоуст, за да предаде на местните занаятчии своите знания и умения за украсяване на ками със златни и сребърни рисунки и надписи.

След известно време той поверява това оръжейно предприятие на своите ученици и се премества в Санкт Петербург, където се заема да увеличава собственото си производство. Първоначално той произвежда предимно изделия от метал и прибори, а към средата на XIX в. семейството изцяло се фокусира върху офицерско хладно оръжие. Шаф отворят работилница, магазин, а след това и фабрика - вероятно най-голямото частно производство на хладно оръжие в Русия по това време. Камите на Шаф са доставяни на всички руски императори от Александър I до Николай II и все още се съхраняват в руски музеи.

Сладкиши от "Айнем"

Германецът Фердинанд Теодор фон Айнем пристига в Москва, когато е на около 20 години и мечтае да отвори сладкарска фабрика в Руската империя. Фьодор Карлович (именно така нарича себе си предприемачът в новата страна) започва от малко предприятие за производство на сладкиши и шоколад. С нарастването на производството Айнем си намира партньор - сънародник, млад сладкар на име Юлиус Фердинанд Гайс. Заедно те отворят магазин в центъра на Москва, както и триетажна фабрика.

Богатият асортимент и главозамайващата реклама стават визитна картичка на тяхното предприятие: пощенски картички и музикални ноти се поставят в кутии с бонбони "Айнем", картини на известни художници украсяват опаковката, а името на производителя е изписано на първите дирижабли. През 1882 г., когато участва в мащабното Общоруско художествено-промишлено изложение, Айнем подарява на императрица Мария Фьодоровна абсолютно невиждан дотогава подарък - букет цветя, направени от бонбони. Компанията обаче получава титлата доставчик едва след смъртта на основателя - през 1913 година. Тогава тя изцяло преминава в ръцете на Юлиус Гайс, който запазва предишното ѝ име.

Музикални инструменти от Якоб Бекер

"Колко концерта от изминалия сезон станаха без роялите на г-н Бекер? Ако не се лъжем, всички местни и гостуващи виртуозни пианисти свиреха на роялите на Бекер на концертите и като цяло във всеки поне малко забележителен концерт, при който се изискваше роял, почти сигурно на сцената излизаше не някой друг роял, а на г-н Бекер", пише през 1855 г. вестник "Санктпетербургски ведомости".

Клавирните инструменти на майстора, роден в Пфалц, който първо отворя малка работилница в Санкт Петербург, а след това и цяла фабрика, наистина се радват на голяма популярност - както в Руската империя, така и извън пределите ѝ. Не само отличен майстор, но и смел новатор, Якоб Давидович Бекер става автор на няколко подобрения, които осигуряват най-високо качество на звука за неговите рояли, пиана и фортепиана.

Много знаменити пианисти свирят на изделия на Бекер: Ференц Лист, Антон и Николай Рубинщайн, Пьотр Илич Чайковски, Емил фон Зауер, Алфред Грюнфелд, Ханс фон Бюло, София Ментер и други. Антон Рубинщайн даже твърди, че за 30 години работа в Русия е работил само с рояли на Бекер. Сред изтъкнатите клиенти на компанията са и висши особи: датският крал, австрийският император и разбира се членове на семейство Романови - самият император на цяла Русия и великите херцози - Владимир Александрович, Константин Николаевич и Николай Николаевич.

Автомобили от Daimler Motoren Gesellschaft

Веднъж, докато посещава роднини на жена си в Дармщат, Николай II се вози с кола. Като отличен ездач, той все още се отнася към новия вид транспорт без особен ентусиазъм. Само че след това пътуване той посещава княз Владимир Орлов многократно и почти всеки ден прави с него разходки с автомобил, докато един ден не решава да си вземе няколко собствени коли.

През 1905 г. в Санкт Петербург за Николай II пристигат седем автомобила Mercedes, вече известни със своята висока скорост. От този момент нататък императорският гараж се попълва главно с автомобили германско производство. Два от тях – фургони на шасита на камиони Mercedes, натоварени с принадлежности за пикник, са подарък на венценосеца от самия германски император Вилхелм II.

През 1912 г. Daimler Motoren Gesellschaft  става Доставчик на Двора на Негово Императорско Величество. Не е учудващо, че към пролетта на следващата година 11 от 29-те автомобила в гаража на Николай II са от тази марка. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: