Кой притежава частен бизнес в СССР?

История
RUSSIA BEYOND
Как една страна, която презира частната търговия и собственост, снабдява милиони хора с всичко необходимо? Вярно ли е, че в СССР бизнес не съществува? И кой тогава стои зад многобройните лавки, магазини, ателиета и други малки предприятия? Анализираме как  бизнесът живее при комунистическата система.

Търговци в Русия винаги е имало: в градовете ги наричат лавкаджии и прекупвачи, а в селата – амбулантни търговци (коробейники на руски от думата короб, която означава "кутия, щайга", защото продават от "короба"). Революцията от 1917 г. за известно време слага край на частната търговия. Болшевиките обявяват всички предприемачи за отживелица от буржоазната система, срещу която те се борят толкова яростно. Тази забрана обаче не просъществува дълго.

Възможно ли е да имаш бизнес в СССР?

Популярният мит, че частната търговия е напълно забранена при комунистите, се потвърждава само отчасти. Ако говорим за целия 69-годишен период от съветската история, ще се окаже, че дори при болшевишкия режим предприемачите са имали "златно време". И това се случва малко след установяването на комунистическата система.

Изтощена от революции и гражданска война, съветска Русия е изправена пред индустриална криза, глад, безработица и престъпност. Управниците решават да извадят страната от разрухата чрез реформи така наречената Нова икономическа политика (съкратено НЕП, рус. НЭП): тя не само разрешава частния бизнес, но и предполага данъчни облекчения и предимства. На властите им се налага временно да забравят за идеологическите противоречия, за да могат бързо да изправят на крака икономиката и да не настройват хората срещу себе си.

Сега вече селянинът може да продава зърното, останало му, след като се е издължил на държавата, а това е силен стимул да произвежда повече.

Декретът за пълната национализация на промишлеността също е отменен: частникът може да притежава малки предприятия, да привлича чуждестранен капитал, да наема от държавата големи предприятия или да ѝ отдава под наем свои собствени обекти. Предприемачът може да наеме общо до 100 души. Вместо в натура на работниците отново се плаща с реални пари. За целта болшевиките дори възстановяват банковата система. Практиката на безпарична, бартерна размяна между града и селото също отстъпва място на пазарните отношения. Така наречените "непмани" активно се занимават с препродажба на селски продукти в градовете и на промишлени стоки – в селата.

А много занаятчии се обединяват в артел. Тези артели стават двигател на икономиката в продължение на много години.

Какво представляват артелите? 

Артелът представлява сдружение на индивидуални производители, които искат да получат голям пазарен дял с цената на съвместни усилия. "Артелите по онова време се създаваха от ентусиасти и от хора, привлечени от миризмата на парите. А новата власт насърчаваше тези начинания, тъй като те насищаха страната със стоки и услуги, даваха работа на хората, които не биха намерили лесно работа в държавна организация", разказва изследователят на съветската промишленост Александър Хрисанов.

Имуществото на артелите е обединено. "Ако, да речем, артел е създаден от дърводелци, всеки ще влезе в него със собствен трион и чук. Ако се изисква сложна техника, тя се е закупувала с банкови заеми. Спечелените пари са се разпределяли на общото събрание, а таван за работните заплати не е имало", обяснява Хрисанов.

За частниците всичко приключва на 11 октомври 1931-а с указа, който забранява частната търговия. Артелите обаче не попадат под този указ.

Кой управлява бизнеса в СССР?

В края на 1920-те години страната обявява индустриализация развитие на промишлените предприятия. Нарастването на капитала на частните търговци вече е повече вредно, отколкото полезно за укрепналата съветска система. А пък се оказва, че артелите се вписват в социалистическия курс. Държава решава да поеме контрола над тях.

"Всички артели са били задължени да се присъединят към браншовите съюзи, да представят финансови отчети и да начисляват заплатите според тарифния справочник. На големите колективи им е предписано да организират комсомолска клетка и партийна организация", казва Хрисанов. Чиновници от партийната и икономическата номенклатура управляват такива артели.

До началото на 1950-те години в СССР има 12 660 производствени артела. Не можем обаче да си изкривим душата и да ги наречем бизнесмени. Държавата определя цените на артелните стоки и им дава план – какви продукти и в какво количество да произвеждат. Така например през 1941 г. партията решава продукцията на артелите да не бъде с над 10% по-скъпа от държавната. А по време на войната са издадени цели 6 постановления, в които се посочва колко трябва да струва една дървена лъжица, която работниците на артелите правят за армията.

Какво става с най-успешните?

Много артели са затворени по силата на новите правила на играта, а най-успешните кооперации съветската власт превръща в държавни предприятия. "През 1930-те и 1940-те години артелите остават само там, където партията и правителството им позволяват да работят", казва Хрисанов. "Имало е области, в които е било неизгодно да се създават държавни организации. Например театрите са се обслужвали от артели на гардеробиери. И е имало и случаи, когато държавата създавала цели фабрики по модела на артела", отбелязва експертът.

Тези артели произвеждат голям брой включително и технологично сложни продукти. Например заводът "Радист", който произвежда съветски телевизори, има артелно минало. Или артелът "Примус", който пък произвежда картечници за фронта, е преименуван на завод през 1944 г. и окончателно става държавен. През годините на войната работниците на артелите снабдяват фронта: шият шинели, калъфи за самолети, правят муниции или пък потребителски стоки за тила. На практика всички те работят по държавна поръчка, обслужват социалната сфера и са ангажирани в основните "строежи на комунизма". Те дават на държавата 60% от печалбата си под формата на данъци, а останалите 40% "реинвестират" в разширяване на производството, премии и за работниците или подобряване на жилищните им условия.  

Кога в СССР пада забраната за какъвто и да е бизнес? 

Обаче дори и на най-успешните артели им е изключително трудно. Те стават "изкупителни жертви" за чиновниците от икономическия блок. Кооперациите обикновено са критикувани или заради неизпълнение на държавната задача, или за лошо качество, или пък заради нежелание да се мисли за държавните интереси. А освен това непрекъснато им усложняват живота.

Ето как е описана работата в един от шивашките артели: "В края на 1940-те години баба ми стана счетоводител в един от шивашките артели и разказваше как ѝ се е налагало да се измъква от положение, като набавя платове, конци и вълна. Държавата разпределяла оскъдни суровини на артелите на остатъчен принцип. Поради тази причина някои от материалите, често крадени, са купувани от черната каса. Артелите си правели черни каси, като продавали неотчетени [бракувани или отписани] продукти на пазарите. И от време на време председателите на артели попадали в затвора за такъв "частен бизнес", спомня си Хрисанов.

Вижте още: Как в СССР хората се сдобиват с дефицитни стоки 

В резултат на това побеждава гледната точка, че артелите разполагат с твърде впечатляващ паричен фонд. През 1960 г. всички останали кооперации (които не са национализирани) са забранени, с изключение на създадените от инвалиди и хора, които индивидуално разработват минни находища. След това настъпва стагнация и недостиг в страната, което пък е и следствие от унищожаването на артелите, защото много производствени вериги са унищожени. От този момент нататък в страната има само един бизнесмен – държавата.

Кога бизнесът отново става легален?

През 1980-те години на Перестройката по улиците се появяват черноборсаджии: млади момчета разменят чуждестранни стоки (цигари, значки, химикалки, запалки, музикални плочи, дънки и др.) от чужденци в замяна на съветска водка, хайвер и др. Тези стоки се продават на съветските хора на ръка с голяма надценка. Често черноборсаджиите за седмица печелят повече, отколкото родителите им за месец. Този подземен бизнес става възможен с отварянето на Желязната завеса, въпреки че си остава нелегален.

През 1986 г. е приет закон, който позволява паралелни доходи в свободното време от основната работа. Само че този доход може да се основава "изключително на личния труд на гражданите и техните семейства". Така уроците или частното такси стават възможни в страната. В същото време отношението към кооперациите продължава да бъде като към класови врагове. И едва на 26 май 1988 г. е приет закон, който позволява на кооперациите да извършват всякакъв вид дейност, която не е забранена от закона, включително и търговия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: