Личен дом, прислуга и привилегии: как бившият фелдмаршал на Вермахта Паулус живее в СССР след ВСВ

"Паулус! Срамувай се, че дишаш германски въздух! <...> Ти си такъв негодник, че и куче няма да вземе комат хляб от тебе", е едно от десетките анонимни писма, изпратени от различни краища на Германия, адресирани до Фридрих Паулус по време на Нюрнбергския процес. На процеса Паулус е свидетел на обвинението от страна на СССР. Съветските власти не му позволяват да остане в Германия, включително от страх за живота му.

През пролетта на 1946 г. фелдмаршалът се завръща от Нюрнберг в СССР. От този момент нататък той започва да се смята не за военнопленник, а за гост на съветското правителство.

При пристигането си Паулус е настанен в дачата на Министерството на вътрешните работи в село Томилино близо до Москва. Той има личен лекар, готвач, ординарец му е Ервин Шулте, а адютант – Вилхелм Адам. Генералите Валтер фон Зайдлиц-Курцбах, Винценц Мюлер и Валтер Шрайбер, които са взети в плен по време на Сталинградската битка, също живеят с него.

Условията, при които живее бившият фелдмаршал, са много по-добри, отколкото на много граждани на СССР. Той има на разположение дървена къща, собствена прислуга, както и възможност да пътува до Москва за изложба или концерт. На Паулус обаче му липсва общуването с неговото семейство.

Той успява да напише писмо до съпругата си Елена-Констанция едва почти година след края на войната – на 20 април 1946 година. На 10 юни получава отговор, в който тя пише, че знае, че той вече не е затворник и се радва, че се отнасят добре с него, съобщава, че чака завръщането му. В писмото пише още: "Ако поискаш, ще отида с теб на края на света".

Елена-Констанция умира през 1949-а, без да види съпруга си. На Паулус му предлагат да се срещне с нея след изказването му на процеса, но той категорично отказва с аргумента, че "никой дори не бива и да си помисля, че срещата е отплата за речта пред Международния трибунал".

Лечение в Крим

През пролетта на 1947 г. здравето на Паулус се влошава. На 8 юли министърът на вътрешните работи на СССР Сергей Круглов изпраща до министъра на външните работи Вячеслав Молотов докладна записка, в която съобщава, че туберкулозата на Паулус се изостря и "според заключението на медицинската комисия на Паулус се препоръчва лечение в Крим по здравословни причини". Круглов иска разрешение да "прехвърли Паулус за един и половина до два месеца в подготвен обект на южния бряг на Крим в района на Верхнея Ореанда". Молотов пише най-отгоре: "Трябва да уредим това". Заедно с Паулус в Крим заминават Мюлер и Шрайбер.

Лечението на Паулус се пази в тайна. На ден му се плащат по 26 руб. – при безплатна храна и настаняване това е добро заплащане за отпуск. За сравнение: килограм бял хляб струва по това време 5,5 руб., десет яйца – 12 руб., а средната месечна заплата е 500-600 рубли.

В Крим бившият германски офицер започва да се чувства много по-добре. След около две седмици от престоя си на брега на Черно море той изпраща благодарствено писмо до подполковник Георгадзе, служител в Оперативното управление на Главното управление за военнопленниците и интернираните (ГУПВИ), в което пише, че ежедневно къпането му се отразява добре и той се надява, че целта на престоя му в Крим ще бъде постигната. Паулус подписва писмото с думите "Преизпълнен с признателност – Ваш предан Фр. Паулус".

Дейността на Паулус в СССР

През лятото на 1946 г. представителят на ГУПВИ Фьодор Парпаров посещава Паулус, за да му предложи подготовката на проект за нова организация – "Демократичен съюз на германските военнопленници в СССР", който да бъде оглавен от самия германец. Паулус извършва задълбочена работа и подробно описва основните принципи, според които сред военнопленниците трябва да бъде създадено "Движението СЕПГ", а то пък да стане част от Социалистическата единна партия на Германия (СЕПГ). Това обаче не съответства на замисъла на съветските власти. Паулус редактира проекта си, но в крайна сметка организацията така и не е създадена.

В Томилино, близо до Москва, Паулус започва научна работа. Военноисторическото управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР възлага на него и Зайдлиц задачата независимо един от друг да напишат спомени за хода на военните действия край Сталинград. През есента на 1947 г. бившият фелдмаршал на Вермахта консултира снимачния екип, който работи по двусерийния филм "Битката при Сталинград". Той излиза на екраните през 1949 година.

Паулус написва редица ръкописи, които обаче са пренебрегнати от учените както в Русия, така и в Германия. Той прави критичен анализ на брошурата на генерал-полковник Франц Халдер "Хитлер като пълководец", публикувана в Мюнхен през 1949 година. В него авторът се опитва да представи Хитлер като единствения виновник за поражението на Германия. В майския брой на "Военноисторически журнал" от 1962 г. е написано, че "Паулус не прави подробен анализ на брошурата на Халдер <...>, а се съсредоточава върху опровергаването на основните легенди, представени от автора, върху критиката на едностранния метод на изследване, който игнорира най-важните и определящи страни на войната".

Паулус отхвърля идеята на Халдер, че само фюрерът е виновен за загубата на Германия: "Най-важното нещо, което попречи на Германия да постигне победа във войната и което Халдер пренебрегва, е "мощта на Съветския съюз в най-широкия смисъл на думата, която той демонстрира по време на войната"."

В своя анализ, който е публикуван в същото списание, Паулус пише, че "Хитлер не беше революционен диктатор", какъвто го представя Халдер, "той беше обезумял изпълнител на волята на германските и международни промишлени и финансови босове, чиито интереси отстояваше безпощадно". 

Репатрирането на Паулус

Бившият фелдмаршал многократно моли съветските власти да разгледат възможността той да се завърне в Германия, но молбите му остават без отговор.

На Паулус е ясно, че съдбата му зависи от Сталин, така че през декември 1949 г., заедно с генерал-лейтенант Рудолф Бамлер, той пише поздравително писмо по повод на 70-годишнината на "господин генералисимус". "Пътят ни от Сталинград до това поздравление не беше лесен", пишат бившите германски военачалници. "Нахлувайки в СССР като врагове в сляпо подчинение", те изразяват "искрени поздравления към Сталин като великодушен приятел на германския народ".

Заслужава да се отбележи, че писмото е подписано от Паулус с формулировката "генерал-фелдмаршал на бившата германска армия", а не "бивш генерал-фелдмаршал на германската армия". Рудолф Бамлер се подписва като "Ролф Бамлер, генерал-лейтенант от бившата германска армия".

Бамлер е репатриран в ГДР през 1950 година. Паулус успява да се върне едва след смъртта на Сталин, през есента на 1953 г., при условие че ще живее в Източна Германия. На 24 октомври той напуска завинаги столицата на СССР в спален вагон първа класа на куриерския влак № 3 Москва-Берлин. Преди да замине, фелдмаршалът написва изявление до съветското правителство, в края на което посочва, че не иска да напусне Съветския съюз, без да каже на съветския народ, че някога е дошъл в СССР като враг, а сега го напуска като приятел.

Живот под контрола на Щази

След пристигането си в Германия Паулус се премества в Дрезден. Във вилния район на град Вайзер Хирш ("Белия елен") му дават триетажна вила със заден двор, а също и прислуга. Само партийният елит е могъл да разчита на подобни условия в Източна Германия.

Всички хора, които работят в имението, са служители и информатори на Министерството на държавната сигурност на ГДР – Щази. По думите на Торстен Дитрих, биограф на Паулус, шофьорът на бившия фелдмаршал винаги е бил там и е бил информатор на Щази, дори съседите са докладвали за всичко, което се е случвало във вилата, тъй като и те са били наети от Министерството на държавната сигурност. Навсякъде в къщата са поставени подслушвателни устройства, всички думи и действия на Фридрих Паулус са известни. В докладите на Щази вилата е посочена като "обекта с тераса".

Паулус получава кола, адютант и право да носи лично оръжие. Любимото му занимание е да разглобява и чисти пистолета си. Според една легенда той правел това толкова често, че веднъж един от агентите изразил пред началниците си опасение, че Паулус може да се застреля. От ръководството на Щази последвал отговор: "Ако не се е застрелял в Сталинград, защо ще го направи сега?"

В Дрезден Паулус чете доклади за битката при Волга във Висшата офицерска школа. Вилхелм Адам служи при Паулус в СССР и пише в книгата си "Катастрофата на Волга. Мемоари на адютант Ф. Паулус", че за целта Паулус "по памет, както и въз основа на записки на разговори с генерали и офицери от германския генерален щаб <...> направи схематични карти".

По инициатива на Паулус на 29 януари 1955 г. е организирана среща на бивши германски офицери от ГДР и ФРГ. Адам си спомня как под звуците на германската войнишка песен "Имах приятели" те почитат паметта на падналите. Изказването на Паулус на тази среща прави дълбоко впечатление у присъстващите. Той планира да напише история на Сталинградската битка, но така и не успява да я завърши, тъй като здравето му се влошава.

Фридрих Паулус, генерал-фелдмаршал на бившия Вермахт, умира на 1 февруари 1957-а в навечерието на 14-ата годишнина от капитулацията на неговата армия.

Тялото на Паулус е кремирано. Урната с праха му е погребана на гробището в Баден-Баден, Запада Германия, до неговата съпруга. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви