От Бранд до Кол: Как икономиката подобрява отношенията между ФРГ и Съветския съюз (ЧАСТ II)

История
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА
Десет години след края на войната и капитулацията на нацистка Германия, през 1955 г. СССР и ФРГ успяват да установят дипломатически отношения. Независимо от политическите препятствия от страна на правителството на Конрад Аденауер, немският бизнес не само създава икономическо партньорство, но и заема водещо място в търговията със СССР чак до 1990 година.

Първи стъпки

През 1950-те години Съветският съюз и ФРГ установяват търговски отношения, като подписват Споразумение за стоков и платежен оборот. Инициативата се сблъсква с редица препятствия: от политическа гледна точка проверяват доколко тя би издържала на кризите в отношенията между Изтока и Запада, включително твърдата външна политика на Съветския съюз и неприязънта на западногерманското ръководство към Москва.

От практична гледна точка западногерманският бизнес се сблъсква с бюрокрацията и недостатъчната гъвкавост, типична за съветската планова икономика. Но като цяло Москва се отнася много положително към немските предприемачи и цени тяхната "скорост и точност", както отбелязва бившият директор на Федералния институт за източни и международни изследвания в Кьолн Хайнрих Фогел в статията си "Сближаване чрез търговия - немските компании в Русия от 1950 до 1990 г.".

Съветският съюз доставя на ФРГ основно суровини: въглища, дървен материал, памук, петрол - в този смисъл през 1956 г. положително на Москва се отразява Суецката криза, която принуждава западните държави да търсят източници, алтернативни на Близкия изток. ФРГ на свой ред продава на СССР металорежещи машини, чугун и стоманена продукция, включително тръби за тръбопроводите, които Москва прокарва за снабдяване на социалистическите страни. Договорите с Mannesmann, Phoenix-Rheinruhr, Krupp, Siemens, Thyssen и други крупни западногермански компании (именно тези предприятия са в основата на двустранната търговия) са многомилионни.

През 1963 г. Сътрудничеството е преустановено заради намесата на Вашингтон: студената война набира скорост, а малко преди това е избухнала Карибската криза. Това политическо решение на канцлера на ФРГ Конрад Аденауер носи големи загуби на бизнеса, затова в отношенията между предприемачите и управляващата партия ХДС/ХСС настъпва захлаждане.

"Сделката на века"

През същата година канцлерът подава оставка, а през 1969 г., мястото му е заето от Вили Бранд с неговата "нова източна политика", която е далеч по-благоприятна за диалог със социалистическите страни. "Нашите национални интереси не ни позволяват да стоим между Запада и Изтока, на нашата страна ѝ е необходимо сътрудничество и координация със Запада и разбирателство с Изтока", казва канцлерът.

Търговията при него вече не е така тясно свързана с политиката, както по-рано. Докато през 1968 г. стокооборотът на ФРГ със СССР е на стойност 567 милиона щатски долара, то през 1969 г. той достига 740 милиона, се посочва в статията на Хайнрих Фогел.

На 1 февруари 1970 г. в немския град Есен е сключено историческо споразумение - сделката на века, станала известно като "Газ - тръби". ФРГ доставя на СССР оборудване за строителството на газопровод в Западна Европа в замяна на газ от новооткритите западносибирски находища. От немска страна в договора участват концерните Mannesmann и Ruhrgas - първият произвежда тръбите, а вторият реализира съветския газ във ФРГ, както и Deutsche Bank, която финансира сделката с кредит на стойност 1,2 милиарда германски марки. Доставките на газ започват три години по-късно.

Това е началото на енергийното сътрудничество между Бон и Москва, което придобива още по-голямо значение след началото на войната между коалицията от арабски държави и Израел през октомври 1973 година. За Запада конфликтът има сериозни последици, тъй като Организацията на арабските страни-износителки на петрол въвежда ембарго върху износа за държави, подкрепящи Израел. Конфликтът в Близкия изток води до радикални промени в енергийната политика не само на ФРГ, но и на други държави от Западна Европа. За да намалят зависимостта си от близкоизточния петрол, освен всичко останало, те увеличават и количествата петрол и газ, които купуват от СССР. 

В политически план държавите изразяват готовността си за сътрудничество чрез подписания на 12 август 1970 г. Московски договор - първият резултат от "новата източна политика" на немския канцлер. Вили Бранд и Леонид Брежнев изразяват своята подкрепа към целите на т.нар. "разведряване" в отношенията и към международния мир. Документът става отправна точка в налагането на отношения на добросъседство и сътрудничество между ФРГ и Съветския съюз и полага основите на последвалите договорености и споразумения, които в крайна сметка водят до обединението на Германия. 

Тайни преговори

"През 1979 г., малко преди Коледа, в монументалната сграда на Държавния планов комитет (Госплан) до Червения площад се проведе тайно съвещание. От едната страна седяха трима немски банкери, а от другата - Николай Байбаков, председателят на Госплан, правителствен орган, който отговаряше за планирането и контрола на развитието на народното стопанство на СССР. "Надявам се, че те никога няма да разберат какво ви показвам тук", каза той и посочи към карта на Европа и Азия, в долния край на която отчетливо видях печат "Секретно. Генерален щаб на Въоръжените сили на СССР". На картата беше изобразена точна илюстрация на по-нататъшната газова експанзия в интересите на мирния проект за сътрудничество. Запомнихме тръбопроводите от полуостров Ямал в Източен Сибир до Ужгород в Западна Украйна и им предвидихме политическо значение". Така си спомня тази среща един от представителите на Германия.

Става дума за втория проект за строителството на газопровод. Да участват в рискованата инициатива са поканени същите тези компании - Mannesmann, Ruhrgas, Deutsche Bank. Обсъждат невиждан до онзи момент в международните отношения кредит на стойност 10 милиарда германски марки. На предварителните преговори в централата на Deutsche Bank в Дюселдорф, заради високото ниво на секретност, не е допуснат дори преводач. 

В началото преговорите вървят бързо, но върху перспективите за сътрудничество влияние отново оказва международната обстановка. На границата между 1970-те и 1980-те противопоставянето между Западния и Източния блок се изостря: СССР вкарва войските си в Афганистан, а САЩ, начело с неотдавна дошлия на власт Роналд Рейгън, поема по-суров курс спрямо Съветския съюз.

Именно позицията на Вашингтон и неговите опити да въведе ембарго върху доставките на оборудване за строителството на газопровода стават основният препъни-камък на пътя на реализацията на проекта. Но европейските страни, които са бивши доставчици на СССР в този проект, не поддържат мерките, предприети от САЩ, и отказват да въведат подобни ограничения. Независимо от критиките, обсъждането - първоначално тайно, а след това и официално, върви, до голяма степен благодарение на откриването на представителство на Deutsche Bank в Москва още през март 1973 година.

След дългото противопоставяне между канцлера Хелмут Шмид и неговия приемник Хелмут Кол от една страна и Рейгън от друга проектът е съкратен, но все пак е реализиран. През 1989 г. газопроводът "Ямбург" е въведен в експлоатация. До 1990 г. ФРГ заема лидерско място в търговията на СССР с капиталистическите страни. Към онзи момент в СССР вече от няколко години тече т.нар. перестройка - мащабни политически и икономически промени. В същото време в съветската икономика настъпва спад. През 1991 г. СССР се разпада, откривайки нови възможности за немския бизнес, вече в постсъветското пространство.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: