"Нощните вещици" и техният командир стават кошмар за германците през Втората световна война

Германците им дават прозвището "нощни вещици", а съветските мъже пилоти ги наричат "сестрички", "небесни създания" и "лястовички". Жените пилоти на 588-ия полк от леки нощни бомбардировачи воюват не на мощни високоскоростни самолети, а на нискоскоростни биплани, но понякога те са не по-малка опасност за врага.

От първия ден на основаването си до самата Победа това уникално военно формирование се оглавява от Евдокия Бочарова (Бершанская).

Небесна бавноходка

588-ми не е единственият женски авиационен полк във ВВС на Червената армия. Освен него през октомври 1941 г. са формирани 587-ми бомбардировъчен полк на самолет Пе-2 и 586-ти изтребителен полк. Само в "нощните вещици" всички позиции – от механици и техници до навигатори и пилоти – са заети от жени.

Основният работен "кон" на въздушния полк е самолетът У-2 (Пo-2), разработен през 1920-те години за използване в селското стопанство при обработка на полетата с торове. Във военно време започва да се използва за комуникация, снабдяване на партизани и обкръжени части, както и за нощни бомбардировки.

Лесен за управление и евтин за производство, У-2 може да излита и каца дори от малко "парче" земя. Тъй като се движи с ниска скорост, той се носи почти над самите върхове на дърветата и, следователно, е изключително неудобна цел за високоскоростни "Месершмити".

Разбира се, такъв крехък бавноход не може да прави полети през деня. През нощта обаче У-2 се превръща в страховито оръжие. След като изключи двигателите, преди да пикира към целта, той неочаквано изплува от тъмнината и уцелва вражеския военен обект или група войници, събрали се около огъня. Специфичният шум, който самолетът издава по това време, напомня на германците за звука на метяща метла – оттам и прякорът, който придобива известност.

Роден лидер

Евдокия Бочарова, която по време на войната носи фамилията Бершанская, е идеален кандидат за поста командир на полка. Тя притежава както необходимата твърдост на характера и организационни умения, така и дългогодишен опит в гражданската авиация. Като инструктор тя има шанса да обучи преди войната повече от дузина пилоти.

"Евдокия Бершанская беше истински командир – строга, скромна, спокойна", спомня си пилотът Ирина Дрягина: "Тя никога не се караше и не хвалеше, без да изясни нещата. Но твърдата ѝ ръка се усещаше навсякъде, особено в организацията на бойната работа. По време на полети тя почти винаги присъстваше на старта и при необходимост, ако ѝ беше разрешено от ръководството на дивизията, сама летеше на мисии. По правило тя се качваше при екипажа на самолета, който чакаше сигнала за излитане, и даваше последни указания. Тя не се усмихваше, гласът ѝ беше сух, а погледът ѝ - строг. Но всяка от нас долавяше доверието и загрижеността ѝ и бяхме готови да изпълним всяка, дори най-трудната задача".

Евдокия Давидовна, като изключително волеви и инициативен човек, успява за кратко време да събере силен и задружен екип, готов да изпълнява бойни мисии с всякаква сложност. В условията на войната обучението на жени пилоти е само шест месеца и Бершанская прави всичко възможно младите неопитни момичета да придобият увереност в способностите си възможно най-скоро.

Герой без званието Герой

Под ръководството на Евдокия Бершанская 588-ми полк преминава през трудния път от Ростовска област до Германия, като участва в освобождаването на Северен Кавказ, Крим, Беларус и Полша. На 8 февруари 1943 г. за смелостта и героизма, проявени от личния му състав, той получава името "гвардейски" и е реорганизиран в 46-ти гвардейски нощен бомбардировъчен авиационен полк. "Радостта ни беше безкрайна! Изминаха само осем месеца, откакто пристигнахме на фронта", спомня си Евдокия Давидовна.

"Руската комарна авиация", както германците наричат ​​Бершанския полк, прави почти 24 000 полета през годините на войната, унищожава и поврежда 17 прелеза, 9 влака, 2 железопътни гари, 26 склада, 12 резервоара за гориво и 86 вражески огневи точки. Загубите на полка възлизат на 32 момичета, загинали в битки, самолетни катастрофи и в резултат на заболяване, а тези показатели са изключително ниски в сравнение с други части.

Двадесет и три жени пилоти, служили под ръководството на Бершанская, стават Герои на Съветския съюз. Самият командир обаче, който има много други награди, не е удостоен с това високо звание. Факт е, че за това е необходимо да се направят най-малко 300 полета, докато Евдокия Давидовна има само 28.

"И все пак беше несправедливо да не я представят за званието Герой", с горчивина казва  началникът на щаба на полка Ирина Ракоболская: "Самата тя летеше малко, само с разрешение на командира на дивизията в много трудна ситуация над целта, защото нейното лично излитане нямаше значение: нямаше радио на машините, тя не можеше да поведе полка през нощта. Най-важно от всичко беше нейното лично ръководство на полетите в началото, оперативното ръководство на бойната работа. Но нима други командири не бяха награждавани за подвизите на техните части?", допълва Ракоболская.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви