"Помня как по улицата минаваха каруци, от които висяха боси крака и ръце на войници от "трудовата армия", умрели от глад и студ". С такива мрачни истории са пълни спомените на съветски германци, оцелели в т. нар. Трудова армия. Тя става една от формите на отношение на съветските власти към онези, които са наричани "наказани" или "провинили се народи". Освен финландци, румънци, унгарци и българи, те включват на първо място съветските германци. Вината за действията на историческата им родина пада върху техните плещи. Разказваме ви какво представлява "трудовата армия" и в какви условия са живели хората, мобилизирани на "трудовия фронт".
Какво е "трудова армия"
Архивна снимка
Формирането на "трудовата армия" започва през септември 1941 година. Причината тя да се появи е проста: германците, депортирани от Волга и Крим в Сибир и Казахстан в началото на войната, живеят в ужасни условия и са на ръба на отчаянието. От една страна, това напрежение крие потенциална опасност. От друга – на Съветския съюз му е необходима работна сила, която да се труди в индустрията във военно време. И двата проблема могат да бъдат решени, като германците се изпратят в предприятия за принудителен труд.
На 10 януари 1942 г. Държавният комитет по отбрана под гриф "строго секретно" приема решение "За реда за използване на германците преселници на възраст за военен набор от 17 до 50 години". Мъжете, годни за физически труд, са изпратени в дърводобива, изграждането на железопътни линии и заводи. За целта, германците трябва да се явят на сборните пунктове "в добри зимни дрехи със запас от бельо, постелъчни принадлежности, чаша, лъжица и десетдневен запас от храна". На тези изисквания едва ли са можели да отговорят набързо изгонените от своите домовете по време на депортациите. При неявяване и дезертьорство санкцията може да бъде смъртно наказание – разстрел.
Архивна снимка
Има версия, че самите мобилизирани започват да наричат принудителния труд "трудова армия". Някои историци твърдят, че този термин не е бил използван в официални документи: той е бил използван от хора, които не са искали да се приравняват със затворниците, което съветските власти са направили. Други уточняват, че в документите, изготвени от местни служители – началници на лагери или строителни обекти – все пак тази дума се среща. И докато централните власти не искат да предизвикват асоциации с Трудовата армия от 20-те години, в която войници на Червената армия служат след Гражданската война (1917-1922 г.), то управленците от по-нисък ранг не виждат друго обозначение за случващото се.
Как живеят трудовите армейци
Архивна снимка
Историкът Николай Бугай нарича "трудовата армия" съчетание от "военна служба, промишлена дейност и ГУЛАГ режим". Много бивши "германци трудови армейци" си спомнят ужасните условия на живот в "зоните": "... там, където се озовахме, беше истински концентрационен лагер", казва Михаил Шмид, родом от Харков. "Попаднах в общата бригада за прокарване на изкоп за канализацията на завода "Урал". Земята беше замръзнала, студовете достигаха -35°С. Копаехме с лост и голям чук – това беше тежък труд. Мнозина не оцеляха". Друг мобилизиран в Урал германец, Алберт Хенрихс, си спомня: "Битовите условия и животът ни бяха същите като на затворниците <…> Особено страшно беше да се гледаме един друг в банята: съблечени, изглеждахме като скелети".
Недостигът на храна и облекло, многото часове тежка работа в суров климат без възможност да се стоплиш през зимата – в подобни каторжни условия за работата на "трудовите армейци" се поставят най-високи изисквания. Строго се следи и за дисциплината, лагерите са оградени с бодлива тел, има патрули и охрана от въоръжени служители, които често се отнасят към мобилизираните с открита враждебност и дори с ненавист.
"През зимата бригадата се приближи до вахтата, там винаги се стоеше дълго време при голям студ, един затворник падна на земята и лежеше, а пазачът се приближи до него, ритна го и му каза: "Ставай, фашистка кучко!", а той вече беше мъртъв", спомня си Михаил Шмид. Впрочем, сред служителите и местните жители понякога се срещат и съчувстващи хора, които помагат на германците да оцелеят в тези чудовищни условия: "... в света има и добри хора. Един пазач ни пускаше вечерно време през лятото, а ние отиваме на полето, намираме ряпа или други зеленчуци, варим и ги ядем. През пролетта намирахме замръзнали картофи", разказва Мария Сабот, родом от Поволжието.
Архивна снимка
Тъй като нуждата от работници нараства, мобилизацията продължава, все повече и повече отрасли включват в дейността си "трудови армейци ". В края на 1942 г. на "трудовия фронт" са изпратени други народи – финландци, румънци, унгарци, българи, италианци и други "виновни народи", чиито исторически родини воюват на страната на нацистите. Привикани са на служба мъже от 15 до 55 години и жени от 16 до 45 години, с изключение на бременните жени и тези, които имат деца под 3 години. "Спомням си, че деца тичаха след каруцата, плачеха и молеха: "Мамо, не ме оставяй, вземи ме със себе си!", но военните гонеха жените. Децата оставаха при роднини или бяха давани в сиропиталища", спомня си Емертиана Франк, която е работила в хартиената фабрика "Урал".
Много членове на "Трудовата армия" смятат, че случилото се с тях е несправедливост, отбелязва историкът Аркадий Герман. При все това, ако по-старото поколение, вече преживяло германофобията на царския режим, ужасите на Гражданската война и репресиите от 1930-те години и е свикнало с подобни катаклизми, то жестокостта на властите е шок за младите . Младите хора, израснали със социалистическите идеали, "не можеха да разберат как е възможно да ги идентифицират с "фашисти" <…> Създалата се ситуация предизвикваше у тях негодувание и желание да докажат своята лоялност и патриотизъм с активната си работа и примерно поведение".
Архивна снимка
"Трудехме се дружно, вярвахме, че също помагаме на фронта с работата си, а с Победата свързвахме надеждите си да се завърнем у дома, да се срещнем с роднини <...> казват, че на Коледа жените от трудовата армия в цеха тихичко пели коледни песни и се молили на Бог да помогне бързо да се сложи край на тази проклета война и да се възстанови справедливостта по отношение на тези, които не са виновни за нищо". Така описва чувствата си Емертиана Франк. Много мобилизирани обаче оказват съпротива, отказват да работят и дори се опитват да избягат. Хванатите са връщани обратно и съдени, често на смърт.
След войната
Архивна снимка
С края на войната срещу нацистка Германия "Трудовата армия" не е разпусната. Това се случва едва през 1947 година. Общо по време на войната, според някои данни, над 316 000 съветски германци са мобилизирани на "трудовия фронт". Оцелелите обаче не могат да се върнат в родните си места: разрешават им да отидат само там, където са изселени в началото на мобилизацията.
На 26 ноември 1948 г. е издаден Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР "За наказателна отговорност за бягствата от местата за задължително и постоянно заселване на лица, изселени в отдалечени райони на Съветския съюз по време на Великата отечествена война". Той "закотвя" всички преселени на новите места за пребиваване – "завинаги, без право на връщане". Самоволното напускане на т. нар. специални заселници се разглежда като бягство и опиталите се да нарушат указа са заплашени с 20 години каторга.
Архивна снимка
Новото положение прави възможно събирането с близки, включително и с деца, оставени на грижите на колхози и нетрудоспособни роднини. Не всички обаче успяват да го направят и някои семейства остават разделени: "Имаме майки в Соликамск, които и досега не могат да намерят децата си. Те са попаднали в домове за сираци, където са им дали други имена и фамилии.
Случва се родителите най-накрая да намерят децата си, а те се отказват от тях: "Ти не си моя майка!", разказва през 2000-те години бившият трудов армеец Едвин Гриб. А Емертиана Франк си спомня за това време като период не само на нови вълнения, но и на нови надежди: "Отново в живота ни имаше спецкомендатура, отново очаквания и тревоги какво още ни чака. Но животът вземаше своето, продължавахме да се трудим, устройвахме се, създавахме семейства".
Ю. Евсюков / Sputnik
Режимът на специалните селища е премахнат през 1955-а, след смъртта на Йосиф Сталин, но съветските германци не получават собствеността си, нито правото да се върнат в родината си. Това не се случва и по времето на Никита Хрушчов през 1964-а, когато излиза нов указ на Президиума на Върховния съвет на СССР. С него се признава несправедливостта на обвиненията срещу германците, които са били "проява на произвол в условията на култа към личността на Сталин", но тъй като, както самите германци, така и хората, заселили се в предишните им места на пребиваване, вече са се установили в нови територии, всичко трябва да остане както си е.
Ограниченията са премахнати едва през 1972-а, когато Президиумът постановява, че германците и другите народи, които преди това не са били свободни в избора си, "се ползват, като всички съветски граждани, от правото да избират мястото си на пребиваване на цялата територия на СССР". Само че дори и тогава властите не искат германците да се върнат в предишните им селища и не съдействат за преместването. Инициативите на германците за създаване на национална автономия – такава вече е имало в Поволжието от края на 1910-те до 1941 г. – също не са реализирани.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви