През 1720-те години Кронщад става главна военноморска база на Балтийския флот. В състава на комплекса отбранителни съоръжения на Невския залив той прикрива Санкт Петербург от страната на Финския залив. А освен това е и ковачница за морски кадри, военно, търговско и пътническо пристанище.
Кронщад бързо усеща необходимостта от сух док за ремонт на подводните части на корабите. В Европа аналогичните съоръжения имат сериозен недостатък: за изтегляне водата от дока им е необходим повече от месец и в крайна сметка ремонтът отнема твърде много време. Амбициозният Петър решава да се справи с този проблем и самостоятелно подготвя проект за руски док.
Идеята на императора е следната: да не изтеглят водата от дока, а да я изливат. За целта Петър проектира система от резервоари с различна дълбочина. На самия док тя е 10-12 метра, а на разположения от изток басейн – 16.
Водата трябва за ден да изтече през отвор по специален канал в басейна, а оттам да се пусне в морето.
От идеята до въплъщаването ѝ изминават над 30 години. В експлоатация докът е въведен от дъщерята на Петър – Елисавета Петровна – през 1752 година.
Дължината на сухия док с кръстообразна форма е 383 м, ширината 20 м, като може едновременно да приема до 10 кораба. Общата дължина на съоръжението е над 2 км.
През 1774 г. за изтегляне на водата от басейна установяват шотландска парна машина. Тя може да пресуши водоема напълно за 9 дни. По-късно е заменена от електровсмукатели и докът работи чак до 2008 година.
Още един уникален елемент на съоръжението е Доковият мост – построен през 1854 година. Това е единственият на територията на Санкт Петербург въртящ се, а не вдигащ се мост (пристанищният град Кронщад е в състава на северната столица). За да може корабът да влезе в дока, мостът се завърта на 90 градуса.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си