До 1950-те години историците смятат, че храмът "Покров на Пресвета Богородица на рова" (по-известен като храма "Св. Василий Блажени") е построен от двама архитекти – Постник (или в някои документи Посник) и Барма. Оказва се, че това предположение е неправилно и очевидно се основава на грешка в преписите.
Защо се е смятало, че е имало двама архитекти?
Свободни източници
През 1957 г. казанският историк Николай Калинин в списание "Съветска археология" цитира документ, на който се основава този широкоразпространен мит. В ръкописна колекция от сказания, написани с различен почерк от края на XVII и началото на XVIII в., има "Сказание за пренасянето на чудотворния образ на Николай Чудотворец". Това е икона, дарение на цар Иван за новопостроения храм през 1556 година.
В този текст (написан, подчертавам, не е известно кога и от кого) има строфи, че царят "разположил ... каменна църква, близо до моста на Фроловските (сега Спаските) порти [на Кремъл] над рова. И тогава Бог му даде двама руски майстори, по прозвище (по реклу) Постник и Барма, и те бяха мъдри и угодни за такова прекрасно дело."
"По реклу", отбелязва Николай Калинин, означава "по прозвище". Този израз се поставя в староруския език преди прозвището на човек, а не пред собственото му име. Значи трябва да е имало някаква грешка в записа. В същото време Постник със сигирност е име, защото се среща многократно в други документи и определено е архитект.
Постник Яковлев и Барма са един и същи човек?
British Library
През 1555 г. на архитекта Постник Яковлев е възложено да построи Казанския кремъл. Царят заповядва на различни длъжностни лица: "С тях да е майсторът на църквата и града Посник Яковлев.... до пролетта, в Казан, трябва да се направи нов град - каменният Казан, изберете двеста души от псковските каменоделци, зидари и разбивачи, колкото хора ще ви бъдат нужни."
Освен това има още един текст за изграждането на катедралата "Покров на рова" , който е с половин век по-стар от предишния.
Това е "Руският летописец от началото на руската земя до възкачването на престола на цар Алексей Михайлович" от първата половина на XVII век: "Същата година (1560) по заповед на царя суверен и великия княз Иван, те замислиха да направят оброчна църква, която беше обещана при вземането на Казанската Троица и Покрова и седемте параклиса също са наречени на рова, а майсторът беше Барма с неговите другари." Тук, както виждаме, Барма е посочен като единствен главен майстор.
Всичко показва, че Посник Яковлев и Барма са едно и също лице. Откъде знаем това? През 1633 г. в ръкописно копие на Судебника от 1550 г. (основният законодателен кодекс на Русия от онази епоха) е направен запис: "Судебникът на Соловецкия манастир на адвоката (стряпчий) и слуга на московските служби на Посников, син на Дружина Тарутиев, по прозвище Барма, беше даден на Иван Максимов, Вологодски митнически чиновник в [7]141 г.."
От записа следва, че през 7141 г. от сътворението на света (1633 г.) адвокатът на Соловецкия манастир и московският служител Дружина дава този екземпляр на Судебника на Иван Максимов. Дружина посочва, че той е син на Тарута, който е син на Позник, според думите на Барма – както предполага историкът Николай Калинин, вероятният архитект на храма, а Дружина не без основание посочва чий внук е.
Това е съвсем логично – внукът на Постник Барма заема доста висока позиция в обществото. Той е стряпчий, т.е. представител в московските съдилища и прикази на Соловецкия манастир, който притежава огромно количество земя, неговата длъжност е почетна и доходоносна, освен това той е служител на московския суверен като чиновник или военен.
Съвкупността от горните факти показва, че Постник Барма вероятно е едно лице, известно и търсено в Русия по това време. Името на Постник, след назначението му в Казан, многократно се споменава в казанските кадастрални книги - списъци на имуществото на служителите. Напълно възможно е това да е Постник Барма.
Ослепен ли е строителят на храма "Василий Блажени"?
yulenochekk/Getty Images
Малко вероятно е такъв уважаван човек като Постник Барма да е бил ослепен след свършената работа. В допълнение, той продължава да работи след построяването на храма "Св. Василий" – по-специално в Казан. Освен това, съдейки по копието на Судебника, което вероятно е принадлежало на внука на Постник, той е бил известен и уважаван дори след смъртта си. Така че е малко вероятно той да е бил подложен на ослепяване, изгнание или друг вид царска немилост.
Откъде се появява легендата за ослепяването?
Legion Media
Легендата за "ослепяването на архитекта" няма аналози в руската история. Затова се предполага, че е с европейски произход. В Русия тя започва да се разпространява през първата половина на XVII век. И това става известно на съветския читател от стихотворението на съветския патриотичен поет Дмитрий Кедрин "Архитекти" ("Зодчие") (1938 г.).
В него се казва: "И благодетелят попита: "Можете ли да направите друг по-красив, /по-великолепен от този храм?" / И, помръдвайки косите си, архитектите отговориха: "Можем! / Заповядайте, господарю!" И ударили глави в краката на царя. / И тогава царят заповяда да ослепят тези архитекти, / Така че на неговите земи църквата да остане единствената такава, / За да не построят в Суздалските земи, и в земите на Рязан, и други / по-добър храм от Покровската църква!"
Читателят обикновено е склонен да приема красиви и страшни истории с доверие, а пък ако историята е римувана, тогава тя става още по-удобна за масовото възприемане. Ето защо не е изненадващо, че през XX в. легендата за слепотата, с леката ръка на поета Кедрин, се сдобива с нов живот.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви