Трима съветски лидери, които напускат поста си приживе

Георги Маленков

"И Шепилов, който се присъедини към тях" – в съветско време всеки гражданин знае този мем. Свързват го с делото "Антипартийната група", довела до отстраняването на Георги Маленков от най-високите партийни постове. Маленков решава да не спори с решенията на началниците на КПСС.

Първо го "преместват" на поста директор на Уст-Каменогорската ВЕЦ, а след това на подобна длъжност в далечен Екибастуз в Казахстан. През 1961 г. Маленков дори е изключен от КПСС.

И чак десет години по-късно бившият председател на Министерския съвет получава разрешение да се върне в района на Москва, а от 1973 г. – в Москва. Със съпругата си Валерия Голубцова той живее в двустаен апартамент на 2-ра улица "Синичкина", в отдалечен ъгъл на квартал "Лефортово".

"Той не е предлагал мемоарите си на списания, не е работил в читалните на московските библиотеки. Следователно може да се предположи, че той е решил да не пише мемоарите си", спомня си историкът Рой Медведев.

"Той пътуваше из Москва и нейните предградия само в бронирана лимузина. Сега трябваше да взема билети за обикновена електричка. По пътя мълчеше, понякога разменяше реплики с жена си. Маленков отслабна много и затова дори връстниците му не винаги го разпознаваха. Всяко лято Маленков си почиваше и се лекуваше в привилегировани санаториуми."

Има слухове, че Маленков често е виждан в църква в село Кратово, където има вила. Благородник по произход, той става религиозен към края на живота си. През 1980 г., по заповед на Юрий Андропов, Маленков и съпругата му са преместени на Фрунзенската набережна, в "номенклатурен" апартамент, където той умира през 1988 г., надживявайки жена си само с 3 месеца.

Никита Хрушчов

Хрушчов е отстранен от поста първи секретар на ЦК, след като е повикан обратно от отпуска си в Пицунда. На заседание на Президиума на Централния комитет под ръководството на Леонид Брежнев Никита Сергеевич е толкова "разкритикуван", че, както си спомня синът му Сергей, "лицето му беше изтощено и някак посивяло за една нощ, движенията му се забавиха".

На следващата сутрин, 15 октомври 1964 г., Хрушчов е "ударен в привилегиите": всички правителствени "врътки" са спрени, личната охрана е променена на такава от по-нисък ранг – сега той е просто "наблюдаван".

И въпреки това партията действа по-меко с Хрушчов, отколкото с Маленков. Той е изгонен от правителствената дача в Горки, но остава с едноетажна дача в селище Петрово-Далнее и петстаен апартамент на Арбат, а също така осигурява на семейството си прислуга. Отначало обаче той всъщност живее под домашен арест – Хрушчов е извеждан само в поликлиники за прегледи.

Според спомените на близки бившият лидер изпада в депресия. Според историка Уилям Таубман Хрушчов не се интересува от книгите или филмите, с които децата и внуците му се опитват да го забавляват. Синът и съпругата му твърдят, че той често и дълго време плачел и вместо да върши някаква работа, мълчаливо се скитал из лятната вила и околностите – разбира се, през цялото време под наблюдението на служители на КГБ.

"Понякога той нарушаваше мълчанието и горчиво повтаряше, че животът му е свършил, че е живял, докато хората са имали нужда от него, а сега животът е станал безсмислен. Понякога в очите му напираха сълзи", спомня си синът му Сергей Хрушчов.

Впоследствие Хрушчов е преместен да живее в едноетажната си дача на брега на река Истра. От лятото на 1965 г. той започва да ходи повече и да общува с почиващите от най-близкия санаториум, за което е получено разрешение от съответните органи.

"Администрацията на селото позволи да се направи порта в оградата [на дачата му] и сега летовниците непрекъснато се тълпят около Хрушчов, снимат се с него и слушат историите му. Постепенно "срещите с Хрушчов" станали неофициален, но задължителен елемент от "културната програма", пише Уилям Таубман.

Хрушчов слабо се интересува от останките от своя "минал живот". Бивш запален ловец, той раздава колекцията си от оръжия и почти не отговаря на многобройните писма, които получава. Понякога го посещават "разрешени" гости – поетите Евгений Евтушенко, Владимир Висоцки, режисьорът Роман Кармен, драматургът Михаил Шатров.

Хрушчов се увлича по градинарството – отглежда картофи, краставици, репички, тикви, царевица, прави оранжерии и плеви лехите. От 1967 г. започва да диктува мемоари, които впоследствие са отнесени на Запад и публикувани на английски. Докато Хрушчов е жив, излиза само първият том от мемоарите му – на 11 септември 1971 г. той умира от инфаркт на 77-годишна възраст.

Михаил Горбачов

Михаил Горбачов е отстранен от власт почти по същия начин като Никита Хрушчов. По време на Августовския пуч от 1991 г. той е в дачата си във Форос в Крим и не отлита за Москва. Впоследствие самият Горбачов заявява, че е "изолиран", но това не съвпада с твърденията на други лица.

На 24 август 1991 г., след края на пуча, Горбачов обявява оставката като генерален секретар на ЦК на КПСС, а на 25 декември – като президент на СССР, прехвърляйки поста на президента на Русия, Борис Елцин.

Горбачов не напуска политическата и обществената дейност. През декември 1991 г., точно по време на събитията, свързани с разпадането на СССР, той основава и оглавява Фондация "Горбачов" (Международна фондация за социално-икономически и политически научни изследвания).

Горбачов се опитва да повлияе на политиката – финансира Социалдемократическата партия на Русия, прави изявления, осъждащи курса на Елцин, но скандал така и не се случва. Напротив, през 1994 г. Борис Елцин отпуска на Горбачов пожизнена пенсия от 40 минимални пенсии за старост. Горбачов обаче не живее в Русия през 1990-те и 2000-те години, а избира за своя резиденция град Ротах-Егерн (Бавария).

През 1996 г. той се кандидатира за президент на Русия и дори получава повече от 380 000 гласа (0,51%). На следващата година обаче Горбачов става известен в цял свят, снимайки се в реклама на "Пица Хът". През 2011 г., в деня на 80-ия си рожден ден, с указ на президента Дмитрий Медведев той е награден с орден "Св. Андрей Първозвани", най-високото държавно отличие на Руската федерация.

Интересното е, че Горбачов отпразнува своята 80-годишнина както в Русия, така и в Лондон – с благотворителен концерт "Горби 80 Гала" в Албърт хол на 30 март 2011 година.

Горбачов почина в Москва на 30 август 2022 година. За разлика от Маленков и Хрушчов, Горбачов е погребан с военни почести и тържествена церемония, която се състои в Колонната зала.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

Абонирайте се за канала ни в Telegram
Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви