Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В зала 600 на Двореца на правосъдието в германския град Нюрнберг, освен престъпниците и защитата, заседават съдии и прокурори от четирите победили съюзнически сили – СССР, Франция, Великобритания и САЩ. По време на почти едногодишната работа на Трибунала около него се случват различни събития: както фактите, известни днес, така и епизодите, които остават зад кулисите.
Съветското ръководство настоява процесът да се проведе в Берлин, където силите победителки са създали Съюзническия контролен съвет – органът на върховната власт на победителите в окупирана Германия.
Западните съюзници обаче настояват на Нюрнберг, на територията на американската окупационна зона. Там е запазен Дворецът на правосъдието, който е свързан с подземен проход със затвора, какъвто не е случаят в Берлин. Мястото се смята за символично – тук се провеждат всички конгреси на Националсоциалистическата партия на Германия от 1927 г. насам.
Въпреки това седалището на Международния военен трибунал си остава Берлин, където в началото на октомври 1945 г. трибуналът провежда няколко организационни срещи в сградата на Контролния съвет. Първото съдебно заседание на процеса се провежда вече в Нюрнберг в Двореца на правосъдието на 20 ноември 1945 година.
Хитлер и от двете му страни - фелдмаршал Кайтел, райхсмаршал Херман Гьоринг и Мартин Борман
Universal History Archive/Getty ImagesПовдигнати са обвинения срещу 24 големи нацистки престъпници. Дванадесет обвиняеми са осъдени на смъртно наказание, но двама успяват да го избегнат.
Херман Гьоринг, върховен ръководител на силите на СА, генерал от СС, имперски министър на авиацията и наследник на Хитлер, приема калиев цианид малко преди екзекуцията си, избягвайки бесилото.
Мартин Борман, ръководител на партийната каса на НСДАП и личен секретар на фюрера, е осъден задочно на смърт чрез обесване, тъй като не присъства на процеса – местонахождението му е неизвестно.
Роберт Лей, председател на Германския трудов фронт, се обесва в затворническата си килия преди процеса – на 25 октомври 1945 г., няколко дни след обвинителния акт.
Установено е, че Густав Круп фон Болен, ръководител на групата "Фридрих Круп", която активно финансира нацисткото движение, е неизлечимо болен. Процесът срещу бизнесмена е отложен до провеждането на предварително изслушване на 15 ноември 1945 година.
Други трима обвиняеми – вицеканцлерът Франц фон Папен, Ханс Фриче, началникът на отдела за радиоразпространение към Министерството на народното просвещение и пропагандата, и райхсминистърът на икономиката Ялмар Шахт – са оправдани.
Рудолф Хес, вдясно, държи главата си от болки със стомашни проблеми по време на съдебния процес
APСнимки и архивни видеозаписи от Трибунала показват, че участниците носят слънчеви очила. Причината за това е осветлението в залата. Така я описва Борис Полевой, специален кореспондент на вестник "Правда" в Трибунала, в книгата си "В края на краищата. Нюрнбергски дневници": "Тази бледа, дори някаква равнодушна, потискаща светлина, при която всичко наоколо придобива зеленикав мъртъв цвят". Всички прозорци са затворени. Според Полевой надзирателят, американският полковник Бъртън Андрюс, "веднъж се пошегувал пред журналисти: "Ще се погрижа всички те да не видят слънцето".
Очите на много хора започват да болят поради изкуствената светлина, затова присъстващите, включително обвиняемите, понякога седят с тъмни очила.
На обществеността не е позволено да присъства на закритите заседания, включително и на журналистите. За да се разбере какво се случва в съдебната зала, е разработено следното правило, за което пише Борис Полевой: "Ако по време на процеса се случваше нещо интересно, във всички стаи на Двореца на правосъдието се подаваше един сигнал; ако имаше нещо, заслужаващо специално внимание, се подаваше двоен сигнал, а ако има сензация, се подаваше троен сигнал".
Според Полевой сигналите приличали на нетърпеливи ръмжащи звуци, които идвали някъде изпод тавана и се повтаряли многократно.
Херман Гьоринг (1893 - 1946) по време на кръстосан разпит по време на процеса срещу него
The National Archives and Records AdministrationНа 10 април 1946 г. американският военен вестник Stars and Stripes публикува статия, в която се казва, че съветският прокурор Роман Руденко толкова се е ядосал на Гьоринг по време на процеса, че е извадил служебното си оръжие и е застрелял бившия райхсмаршал.
По-късно обаче вестникът публикува опровержение: "Съобщението, че главният съветски прокурор е застрелял Гьоринг в пристъп на ярост по време на процеса, не е потвърдено. Според кореспондент от Нюрнберг Гьоринг е жив и здрав и е готов да отговаря на прокурора. Съобщението, че е загинал трагично, обаче, се дължи на факта, че редакцията неправилно е разшифровала фразата на кореспондента, който е съобщил, че генерал Руденко морално е застрелял Гьоринг."
оенни кореспонденти на вестник "Правда" на Нюрнбергския процес
МАММ/МДФРазказът за военния пилот Алексей Маресиев, за който писателят получава Сталинска награда, Полевой започва да пише в Нюрнберг. И се вдъхновява от думите на Гьоринг, който в отговор на въпроса дали смята началото на войната със СССР за най-голямото престъпление, довело Германия до катастрофа, отговаря:
"Това не е престъпление, това е грешка. <...> Нашето разузнаване работеше добре и ние знаехме приблизително размера на Червената армия, броя на танковете, самолетите, знаехме мощта на руските военни заводи. <...> Но ние не познавахме руснаците. Човекът от Изтока винаги е бил загадка за Запада".
В един от съдебните дни 24-годишната преводачка Татяна Ступникова бърза към работното си място в съдебната зала. Тя тича по коридора, но внезапно се подхлъзва и едва не пада.
"Когато се осаферих и погледнах нагоре към моя спасител, пред мен съвсем близо беше усмихнатото лице на Херман Гьоринг, който успя да прошепне в ухото ми: "Vorsicht, mein Kind!" (Внимавай, дете мое!)", спомня си Ступникова в спомените си.
Когато момичето влиза в залата, към нея се приближава един френски кореспондент и казва на немски: "Вие сте последната жена в обятията на Гьоринг".
Фридрих Паулус
Евгений Халдей/Global Look PressДо есента на 1946 г. процесът е в застой. А защитата и самите обвиняеми започват да твърдят, че нападението на Хитлерова Германия над СССР е било превантивна мярка. Съветската делегация трябва да представи убедителни аргументи за предварително планирано нападение от страна на Третия райх.
Такъв "коз" неочаквано става Фридрих Паулус, който е пленен на 31 януари 1943 г. край Сталинград. Съветското ръководство тайно довежда Паулус в Двореца на правосъдието, за да даде показания. На разпита в Нюрнберг бившият германски маршал заявява, че "цялата подготовка за нападението над СССР, което се състои на 22 юни, е била в ход още през есента на 1940 г.".
Прочетете повече за ролята на Фридрих Паулус на Нюрнбергския процес и за това как бившият фелдмаршал на Вермахта живее в СССР след войната в нашите материали.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си