Каква е съдбата на потомците на Пушкин?

Трагичният живот на най-голямата дъщеря

Мария е родена в Санкт Петербург през 1832 година. Всички казват, че момичето е копие на баща си. Дори самият поет изпитва двойствени чувства по този повод, тъй като, както самият той признава, "арапската безобразност" на външния му вид (прародителят на Пушкин е етиопец) не му харесва. И все пак се знае, че той много е обичал дъщеря си.

Тя е единственото от децата, което ясно си спомня смъртта на Пушкин във фаталния дуел. Мария е на 5 години, когато баща ѝ умира. Другите братя и сестри са още твърде малки, за да имат спомени. Мария се гордее с баща си и го смята за еталон на мъжественост и талант. Тачи паметта му и присъства на всички събития, посветени на поета.

След смъртта на бащата семейство Пушкин живее в бедност. Въпреки факта, че поетът е благородник и е известен още приживе, той оставя огромни дългове: това са не само дългове за хазарт, но и сметки за услугите на шивачи, търговци, пекари и т.н. Семейството води аристократичен начин на живот, който не е по джоба му. След смъртта на Пушкин императорът изплаща дълговете му, но семейството така и няма достатъчно пари. В продължение на цели седем години Наталия Гончарова с четирите си деца се премества да живее при майка си и брат си в имението Полотняний Завод.

По онова време, въпреки че води отшелнически живот, Наталия продължава да се грижи за децата си. Именно поради това Мария овладява перфектно френски и немски, свири прекрасно на пиано и умее да рисува.

Колкото по-възрастна става Мария, толкова по-изтънчен вид придобива. В крайна сметка в дворянския кръг тя придобива репутация на девойка със завидна красота и става придворна дама на съпругата на Александър II. Дори писателят Лев Толстой е толкова очарован от нейното изящество, че Мария става прототип на Анна Каренина от едноименния роман.

Мария се омъжва на 28 години – тя приема предложението на генерал-майор Леонид Гартунг. Той е управител на Императорския конезавод в Тула и Москва, принадлежи към известно благородническо семейство и има големи перспективи за кариера. Съпрузите са наистина щастливи в брака си. Двойката постоянно организират разкошни "чаени балове" в дома си. Семейната идилия обаче внезапно приключва: през 1877 г. Леонид е обвинен несправедливо в присвояване, след което се самоубива в съдебната зала. По-късно истинският престъпник е открит и Леонид е оправдан посмъртно, Мария е неутешима. "Умирайки, той прости на враговете си, но аз, аз не им прощавам", пише тя в едно от писмата си. Двамата живеят заедно 17 години.

Със смъртта на съпруга си Мария остава без препитание. Тя успява да убеди император Александър II да ѝ отпусне финансова подкрепа – напомня му за писмото на Николай I до Пушкин, в което той обещава, че ще се грижи за семейството му. След това Мария получава пенсия от 200 рубли. С тях тя успя да се установи в Москва, но дори тези пари не могат да я измъкнат от бедността. След революцията от 1917 г. роднините на Мария се оказват в различни части на страната, поради което няма кой да ѝ помага. През 1918 г. тя иска от новото правителство пенсия, с която да живее, и са ѝ определени 1000 рубли на месец.

Мария Гартунг обаче така и не вижда тези пари – през 1919 г. умира от глад съвсем сама в малка стая. Това се случва преди бюрократичната машина да приключи процедурата и да ѝ изплати парите.

Какво става с останалите деца?

Александър Пушкин и Наталия Гончарова, освен Мария, имат още три деца – Наталия, Александър и Григорий. Всички те не успяват да надживеят дори и по-голямата си сестра.

Наталия Александровна 

Наталия прекарва почти половината си живот в чужбина – в Унгария, опитвайки се да сложи край на нещастния си брак с Михаил Дубелт, за когото се омъжва на 17-годишна възраст. Надявайки се да спечели малко пари за препитание, тя, заедно с писателя Иван Тургенев, се опитва да публикува писмата на Пушкин, но нито обществеността, нито семейството, в лицето на двамата ѝ братя Александър и Григорий, подкрепят тази инициатива – мнозина смятат такава стъпка за "пошлост" и посегателство върху авторитета на големия поет. Факт е, че публикуването на писмата на писателя, според обществото, е преждевременно и изглежда като излагане на показ на "домашния боклук".

След развода Наталия се омъжва за германския принц Николай Насауски, с когото живее до края на живота си. Тя почива през 1913 г. от емболия, заболяване, при което в кръвта се откриват чужди тела, като бактерии, които блокират кръвоносните съдове. През целия си живот Наталия ражда шест деца – по три от всеки съпруг.

Александър Александрович

Най-големият син посвещава живота си на военното дело и успява да се издигне до чин кавалерийски генерал. Първата му съпруга е София Ланская – тя е сираче и е отгледана в семейството на дворяните Лански. С нея имат 11 деца. От втория си брак с Мария Павлова Александър има още две деца.

Умира през 1914 г. в село Малое Останкино край Москва на 81-годишна възраст.

Григорий Александрович

По-малкият син Григорий, също като брат си, първоначално гради кариера в армията, но в крайна сметка става мирови съдия. Следвайки примера на по-голямата си сестра Мария, той пази паметта на баща си и дори подрежда неговия кабинет в семейното имение в Михайловское. В някои детайли тази стая прилича на "кабинета на Онегин" и всъщност е едно от първите мемориални кътчета, увековечили паметта на Александър Сергеевич Пушкин. По-късно Григорий дарява цялата библиотека на баща си на Румянцевския музей.

Умира през 1905 г. в имението на съпругата си Варвара Мошкова, в Маркутие, близо до Вилня (днешен Вилнюс). От брака си Григорий и Варвара имат четири деца.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви