5 неприятности на пътя в дореволюционна Русия

"Ако един руснак е изпил допълнително питие, няма как да го накараш да кара по немски, т.е. с темпо или в лек тръс. Той ще крещи, ще пее песни и ще галопира, докато не го надвие сънят, а юздите паднат от ръцете му", – пише историкът Михаил Загоскин в книгата "Руснаците в началото на XVIII век". Пияни ездачи винаги е имало в Русия, а преди революцията те са били не по-малко опасни от днешните – макар скоростта да е била по-ниска, възможностите да се загине са били много по-големи.

Премазани от коне или екипаж

1889, Павел Ковалевски

Свободни източници

Владимир Коршунков, изследовател на историята на руските пътища, цитира случай от вестник "Вятская реч" за 1914 г.: "Учителките от женското училище Колчина и Багаева се връщали в Сарапул в навечерието на Коледа. Те пътували с един кон. Колчина носела тригодишната си дъщеря. Близо до село Пурги пътниците срещнали каруца с вино. От удара... кошевката (зимна двуместна шейна – бел. ред.) с учителките се преобърнала и паднала в канавката, като смазала пътничките и техния кочияш. А каруцарите, които избутали учителките в канавката, продължили пътя си, сякаш нищо не се било случило. В резултат на това Колчина се задушила, а Багаева едва дошла на себе си.

Особено опасно е да се преобърне каруца, натоварена с вещи – сандъците и кошовете могат да смачкат пътниците и да ги задушат. Ездачите също не са застраховани – конят може да ги изхвърли от седлото, да ги понесе... Ако паднете от коня и си захванете крака за стремето, можело да умрете много бързо.

1889, Павел Ковалевски

Свободни източници

Благородниците не са застраховани от преобръщания и падания. През 1853 г. Александра Тютчева толкова бърза от Орловшчина за Санкт Петербург за връчването на титлата на придворна дама, че се преобръща с каретата. "Намерих се заедно с преобърнатата ми карета в едно дълбоко дере, с контузена глава...", пише Тютчева. Неуспехите на пътя застигат и императорите – през 1836 г. каретата на Николай I се преобръща край град Чембар близо до Пенза. Императорът чупи ключицата си и изминава пеша 17 версти (повече от 18 километра!).

1892, Валентин Серов

Руски музей

Да излетиш от каретата като цяло е често срещано явление, особено при спускания и завои. При каретите и каруците няма съвременни спирачки – под колелата се поставят дървени "обувки", които забавят плъзгането по склона. Всяко спускане, особено през зимата, е рисковано занимание. През 1863 г. Иля Репин пътува от Харков до Москва. Той пише: "Страшно е да се спускаш от големи планини. [...] Случвало се е в ледено време да чакаме дълго под планината, докато кочияшът донесе помощ от пощенския двор. [...] По нашия път имаше много случаи... Все пак шосетата са прокопани с дълбоки канавки... И неведнъж, след като е ускорила, незатегната каруца е катастрофирала и се е преобърнала в канавката".

Паднали от моста

1908, Константин Коровин

Тверска областна картинна галерия

В Русия преди революцията с думата "мост" може да се нарече не капиталната конструкция, която си представяме, а просто дъски, трупи или дори клони, захвърлени на калта или в блатото. "Само стълбове, едва подрязани", – пише за такива "мостове" през блатата през 1861 г. свещеникът Николай Блинов. Разбира се, не можеш да паднеш от такъв мост, но можеш да паднеш през него или да се подхлъзнеш в блатото. И довиждане, карета.

Високите, "истински" мостове над реките също са опасни. През 1723 г. самият Петър предупреждава съпругата си Катерина: "Мостовете са високи... през много реки не са здрави... По-добре е да се преминава пеша или с каруца с един кон". А представете си, ако целият конвой пътуваше, както помешчицата Елисавета Янкова през 1803 г.: "Три фури (товарни каруци – бел. ред.), три кибитки на волове по двойки и каруца с един кон, трима мъже и готвачът Тарас с няколко коня, а ние тръгнахме с осемместна линийка (вид лека каруца – бел. ред.) с шест коня, в карета с шест коня, каляска с четири коня и кибитка с три коня". Такъв керван вече трябва да избира покои мостове да мине и пътят става много по-дълъг.

Маркиз дьо Кюстин в книгата си "Русия през 1839 година" пише, че срещнал "много лоши дъсчени мостове, един от които ми се стори просто опасен", мостове "неравни и опасни, тъй като често липсваха най-важните звена".

Попаднали в лапите на разбойници

1921, Аполлинарий Васнецов

Музей на Москва

Освен опасностите по конструкциите, мостовете в Русия са сборище на просяци и разбойници – все пак това е място, където определено минават много хора дори в слабо населен район. Освен това, както пише Владимир Коршунков в статията си "Мостове, разбойници, просяци", "пътните мостове се намирали в низина или дере, където пътят се стеснявал. Там започвала разнебитена дъсчена настилка, особено опасна в сумрака, и хората, пътуващи волю-неволю, забавяли ход или слизали от каруцата. Тогава е било и по-удобно да се напада".

"Той обича пътуващите гости и ги посреща изпод моста", – казват за разбойника. Разбирането за моста в традиционната култура като място, където живее злото, също играе роля тук. Суеверните селяни и без това са се страхували от мостовете, а страхът е най-доброто условие за нападение. Под моста можело не само да се скрие, но и да се складира плячка, а в реката – да се спуснат телата на нещастните хора, които са се съпротивлявали и са били убити.

1882, Константин Савицки

Руски музей

Разбойници под мостовете е имало дори в Москва – през XVIII век под арките на Вехтия мост банди са си правили бизнес с изпиване на плячката в кръчмите на самия мост. Но не само мостовете са били обиталище на разбойници. До средата на XIX в. в почти всяка гора в близост до магистралите се криели разбойнически банди.

Селяните, които бягали от зли земевладелци, от армията, от държавните данъци, ставали разбойници. Войниците, които вече били усвоили военния занаят и често крадели оръжие, се занимавали с разбойничество. Разбойническите банди били въоръжени не само с пушки, но и с оръжия, с които можели да спират и отнемат търговските каруци. Срещу разбойниците са изпращани военни отряди, а горите покрай пътищата и в близост до градовете били изсичани, но властите не успявали да се справят с този вид престъпност.

Бой със случайно срещнати

1885, Павел Ковалевски

Третяковска галерия

Две каруци не могат да се разминат на тесен път – вечната история за конфликт на пътя. За конските каруци в царска Русия това е голям проблем – много каруци се състоят от няколко коня, имат широки габарити и оси на каруците и на тясна селска или градска улица е трудно да се разминат, трябва да се даде път. А никой не иска да отстъпва. А ако камшикът удари чужд кон – при бързане, в пристъп на гняв или в суматохата на разминаването – тогава непременно ще да се размахат юмруци.

Коршунков цитира материали на етнографското бюро за конфликтите по пътищата на руския Север: "Пътува един човек, особено през зимата, и го среща друг, никой не се обръща, и тогава единият от тях или пада от шейната, или нещо се чупи. Разбира се, той ще напсува виновника и ще удари, ако е непознат, с камшик, последният също ще отмахне, а пострадалият ще грабне каквото може: брадва, и ще повали врага..."

1920-те, Борис Кустодиев

Национален музей "Киевска картинна галерия"

Ясно е кой трябва да отстъпи, ако се срещнат барон и селянин, благородник и дребен помешчик, пратеник и пощенска карета – "по-младият" трябва да отстъпи, а ако го изпреварва по-бърза карета – да я пропусне. Това е особено трудно през зимата, по време на снежни бури, когато пътят е обграден от преспи или има цели стени от преспи и сняг. Селяните трябва първо да разкопаят и утъпчат земята – "утропище" или "утолока" – където конете и каруците им се разминават, а каруцата на барона трябва да се промъкне покрай тях.

А какво става, ако се сблъскат приблизително равнопоставени – военни или благородници? Тук започват да се "мерят", да се разберат кой е с по-висок ранг, кой служи по-дълго и кой е по-възрастен. Ако на тесен път има селяни, има негласни правила – празна карета отстъпва на натоварена, по-малък брой коне – на по-голям. А когато пътува важна личност, например губернатор на губернията, кочияшите викат още отдалеч на насрещните каруци: "Отбивай!".

Изядени от вълци

1860, Николай Сверчков

Свободни източници

Освен разбойниците, и глутници гладни вълци заплашват пътниците със смърт по пътя. Много от горските животни имат бяс, така че дори ухапването им застрашава живота и здравето.

Както пише хирургът Пиер да Ламартинен, който посещава руския Север през 1653 г., там има "толкова много мечки и вълци, че ние постоянно се страхувахме... очаквайки нападение всяка минута". Въпреки това в северните гори, където има много диви северни елени и други диви животни, вълците не са толкова свирепи, колкото в централна Русия, където плячката им е отстрелвана от ловците.

Историкът Владимир Коршунков цитира доклад от Вятска губерния от 1869 г.: вълк ухапал двама селяни – Матвей Шихов и Козма Мухин, "на първия одраскал кожата на главата до кости и го ухапал по носа, левия крак и ръката, а на втория – по лявата буза, слепоочието и дясната ръка". Първоначално и двамата били здрави, но няколко месеца по-късно Козма Мухин починал от бяс.

1883, Николай Сверчков

Държавен художествен музей на Алтайския край

Вълците влизали в селата и, разбира се, нападали пътниците. За да ги изплашат, кочияшите запалвали снопове слама, прикрепяли горящи факли към каруците и колите, а пътниците имали със себе си пистолети и пушки.

Вълците остават проблем в някои части на Русия и през ХХ век. Коршунков описва как в средата на 1920-те години Серафим, епископ Дмитровски, язди с колесница при размразяване близо до гара Кубинка в Московска област. "Конят, смирен и послушен, изведнъж пришпори – и на крака, така че юздите се скъсаха" – усетили вълците, чиито очи вече блестели в тъмнината. "Вълците тичат напред, втурват се към мен. Иска ми се да ги сплаша, да запаля хартия – те се страхуват от огъня. Но клечките ми са се намокрили". В крайна сметка един вълк преследвал екипажа, но те успели да го изплашат с викове. Явно вълците не са били много гладни и са били малко, така че владиката Серафим е имал късмет.

В по-отдалечените райони те ловуват на глутници и на някои места все още представляват опасност за пешеходците и селяните.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.