Откъде идват прякорите на руските владетели?

Олег Вещи

Версията за принц Олег, наследник на Рюрик, който получава прякора си Вещи, е описана в "Повест за отминалите години",  един от първите исторически ръкописи за събитията в Русия по това време.

През 907 г. Олег решава да започне война и да превземе столицата на Византия Константинопол (в хрониката градът се нарича Цариград). Гърците, които са знаели за нашествието, блокират залива, през който корабите на руската армия биха могли да влязат в града. Тогава Олег заповядва  лодките да бъдат изтеглени на земята и поставени на колела - този метод за придвижване на кораби по сушата не е нещо необичайно и често се използва по онова време. Но когато задухва вятър, платната се издуват и корабите се насочват към Константинопол сякаш са обсадни кули. Гърците, сериозно изплашени, отварят портите на града. За южняците подобна гледка може да им се е сторила чудо.

Но гърците все още се надяват да победят княза с хитрост. Изнасят отровна храна и вино, но Олег не ги приема. В резултат князът задължава Константинопол да плаща данък на много големи градове на Русия, а самият той получава прозвището "Вещий".

На съвременен руски тази дума означава "предвиждащ", но на староруски означава "мъдър", затова тук няма никаква връзка с предсказване на бъдещето.

Ярослав Мъдри

Този владетел на Киевска Рус се сдобива с прозвището "Мъдри" заради резултатите от управлението си. И го получава не приживе, а няколко века по-късно: дадено му едва през 60-те години на XIX век в руската историография.

По негово време културата започва да се разпространява, образованието - да се цени, а населението на страната се увеличава значително. Той съставя и първия известен сборник от закони, наречен "Руска истина", който става основата на руското законодателство до XV-XVI век.

Освен това той е отличен дипломат и успява да изгради приятелски отношения с Швеция, Византия, Свещената Римска империя и други страни от Европа.

Всеволод Голямото Гнездо

Синът на Юрий Дългоруки управлява Русия в началото на XII век. Той продължава да популяризира православната вяра чрез изграждането на църкви и храмове и значително развива каменната архитектура. Не за това обаче получава прякора си, а благодарение на собствения си метод за разпространение на властта в страната - в определени региони той често поставя начело някой от своите роднини (и преки, и много далечни), а те са много. Всеволод има 12 деца, а осем от тях са синове.

Иван Грозни

Една от причините, поради които първият руски цар получава прозвището "Грозни", са чертите на неговия характер - жестокост и отмъстителност. Публичните екзекуции, първите масови репресии, изтезанията в затворите - всички те са спътници на неговото управление. Създаването на опричнината играе особено важна роля в това: царят разделя територията на Русия на земшчина, където остава властта на болярите, и опричнината, която Иван управлява с помощта на личната си гвардия - опричниците. Те пък стават известни с изключителната си жестокост.

Само че приживе никой не нарича Иван "Грозни". Пък и "нормата за жестокост" през Средновековието е различна от днешната. През VI в. той е просто Иван Василиевич, а прозвището "Грозни" му е дадено по-късно.

Алексей Михайлович Най-тихия

Цар Алексей Михайлович остава в паметта на хората с прозвището "Най-тихия". Много историци се чудят защо това е така, след като времената, в които е управлявал, не са били "най-тихите".

Той се възкачва на престола след Смутното време - период в руската история, белязан от нашествието на самопровъзгласили се владетели, нахлуването на чужденци, както и от тежка криза на държавността. Неговите отговорности включват коригиране на последиците от Смутното време - за това Алексей Михайлович приема Правен кодекс (Соборное уложение), който става новата основа за руското законодателство и заменя стария сборник закони "Руска правда", създаден през X век от Ярослав Мъдри.

Въпреки усилията да разреши кризите, някои от решенията му водят до съвсем обратни резултати. По време на неговото управление има два големи бунтове – "Солен" и "Меден", както и едно въстание, предизвикано от прекомерен феодален натиск върху хората, по-специално безсрочното издирване на избягали селяни. Въпреки това хората са обичали царя си, тъй като той посвещава огромна част от живота си на молитви, пост и посещение на светини, за което получава прозвището "Най-тихия", тоест по християнски - смирен.

Петър I Велики

Императорът получава прякора си приживе. Въпреки че много от съвременниците на царя са критични към резултатите от работата му, дори и на тях им е било трудно да отрекат колко силно реформите на Петър I оказват влияние върху по-нататъшното развитие на страната.

Мнозина знаят израза, че Петър "отвари прозорец към Европа", който най-общо описва всички дейности на императора. Той се стреми преди всичко да се отърве от остарелия, според него, начин на живот, както и да приобщи народа към светска, европеизирана култура. По негово време са открити първите светски учебни заведения, основан е първият печатан вестник и много чужди книги са преведени за първи път на руски език. При управлението му Русия става военна свръхдържава.

Екатерина II Велика

И тя получава прякора си приживе. Епохата на нейното управление се нарича от много историци "златния век на руското дворянство". Тя освобождава дворяните от военна служба и данъци, а освен това им разрешава да се занимават с предприемаческа дейност. На селяните обаче им провървява по-малко по време на нейното управлението: те вече дори не могат да се оплакват от господарите си.

Но пък и не селяните я наричат Велика. Освен това тя наистина има дълъг списък от заслуги: от популяризирането на училищното образование и създаването на колекцията на Ермитажа до борбата с едрата шарка.

Екатерина за първи път е наречена "Велика" през 1767 г. и това е направено от Законодателната комисия, свикана от нея. Задачата на комисията е да систематизира законите на страната, но първите си няколко заседания тя посвещава на това каква титла да присвои на императрицата в знак на благодарност за инициативата за създаване на организацията.

Вариантите са няколко. Титлата "Велика" не се харесва на Екатерина. Тя смята, че значението на нейните дела трябва да се определи от нейните потомци. Императрицата се съгласява да приеме титлата "Майка на Отечеството", но нейните поданици и приближени така или иначе започват да я наричат Велика.

Александър I Благословени

Има много неща, за които Александър I може да бъде наречен "Благословен". Например за неговите реформи, които значително облекчават положението на селяните. Но победата над Наполеон през 1812 г. значително укрепва авторитета му. Именно тогава Руската империя получава статут на всемогъща държава на международната арена, както и на страна, успяла да възстанови мира в Европа. Две години след края на войната Сенатът официално удостоява Александър I с титлата "Благословен, великодушен възстановител на държави".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви