Бил ли е Александър Пушкин масон?

"На 4 май бях приет в масонската ложа", – записва Александър Пушкин в дневника си за 1821 година. "Бях масон в Кишиневската ложа" – ще напише той по-късно в писмо до Василий Жуковски.

Пушкин дори си отглежда дълъг нокът на малкия пръст, който се страхува да не счупи, и през нощта закрива със специално калъфче. Такъв нокът е неофициален знак на масоните.

Изненадващо, но с изключение на думите на самия Пушкин, не са открити никакви данни за неговото масонство.

"Пушкин трябва да бъде заточен в Сибир: той залива Русия със скандални стихове, всички младежи ги четат наизуст", – казва император Александър на директора на Царскоселския лицей Егор Енгелхард. Само благодарение на застъпничеството на Николай Карамзин става възможно заточението в Сибир да бъде заменено с преместване в Кишинев, в кабинета на губернатора на Бесарабия, генерал Иван Инзов.

Масони са били почти всички значими хора от близкото обкръжение на Пушкин. Баща му, Сергей Лвович, става пълноправен член на масонската ложа през 1817 г., а чичото, Василий Лвович – още по-рано, през 1810 година. Членове на ложата са и най-близките приятели на Пушкин, поетите Пьотър Вяземски и Василий Жуковски. Но самият Пушкин не бърза да стане масон.

През 1907 г. Николай Кулман в книгата си "Към историята на масонството в Русия" посочва: "Кишиневската ложа "Овидий" е създадена на 7 юли 1821 г.", – а на 17 септември 1821 г. Великата ложа "Астрея" (една от главните масонски организации в Руската империя по това време) "дава устав на нова ложа, открита в Кишинев, Бесарабия, под името "Овидий", и ѝ присвоява номер "25".

Молдовският литературен историк Борис Трубецкой в изследването си "Пушкин в Молдова" пише: "Материали, потвърждаващи приемането в кишиневската ложа на А.С. Пушкин <…> не са намерени." Как би могло да се случи така, че Пушкин, според самия него, да е "приет в масоните" в Кишинев преди учредяването на ложа "Овидий"?

Поет и профан

Борис Трубецкой пише, че членовете на бъдещата ложа "Овидий" са събрани от Павел Пушчин, създателят на ложата, още преди нейното основаване, "а Пушкин е бил приет по времето, когато Пушчин, казано на съвременен език, завършил бъдещата ложа". Но това е само предположение на Трубецкой, което не се основава на никакви документи.

Както правилно отбелязва Николай Кулман, "каква роля е играл той в нея (в ложата – бел. ред.), е трудно да се каже, но е малко вероятно тази роля поради характера на Пушкин и краткото времетраене на самата ложа да е била значителна. Много е възможно Пушчин да го е привлякъл отначало само като профан" (профан в масонството – човек, който не е член на братството).

Възможно ли е членството на Пушкин в ложата да е било толкова тайно, че да не е имало документи за него? Дори това да е вярно, той все пак не може да бъде смятан за пълноправен масон – в крайна сметка кишиневската ложа "Овидий" никога не започва да функционира.

Масонските организации са под надзора на правителството, което ги подозира в заговор срещу властта. Слуховете за съществуването на ложата "Овидий" и евентуалното масонство на Пушкин достигат до императора. На 19 ноември 1821 г. началникът на Генералния щаб княз Пьотър Волконски пише на генерал Инзов: "По отношение на г-н Пушкин също да се докладва на Негово императорско величество, какви са и в какво се състоят неговите занимания от момента на определянето му при Вас, как се е държал и защо не сте обърнали внимание на заниманията му в масонските ложи?". Инзов обаче отговаря на началниците си на 1 декември: "Мога да уверя Ваше Превъзходителство, че в Бесарабия няма масонски ложи".

Инзов не заблуждава Волконски. Борис Трубецкой обяснява: "Въпреки че ложата "Овидий" е одобрена с протокол на Великата ложа "Астрея", до т.нар. инсталация (т.е. официалното приемане на новите членове на Кишиневската ложа в масонството от представител на Великата ложа "Астрея") всяка нова ложа съгласно устава се смята за неоторизирана, а работата ѝ – само временно разрешена. И тъй като инсталацията на ложата "Овидий" не е преминала, то Инзов е можел да напише, че ложата в Кишинев не съществува".

И въпреки че на 20 януари 1822 г. Великата ложа "Астрея" уведомява Великата провинциална ложа (родителската масонска организация в Англия), че в Кишинев се открива ложа "Овидий", масонството в Русия не просъществува дълго. На 1 август 1822 г. руският император Александър I подписва рескрипт "За забрана на тайните общества и масонските ложи". След това дейността на масоните в Русия почти се прекратява.

Няма информация за други масонски дейности на Пушкин. Така че, ако великият поет и да е симпатизирал на масоните, и дори да е смятал да стане член на братството, не е имал време да го направи.

Със сигурност обаче принадлежността към тайни общества по онова време е много модерна. Тя придава на човека аура на загадъчност и значимост. Това Пушкин не може да пренебрегне и с удоволствие подкрепя легендата за своето масонство.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви