ФОТОГАЛЕРИЯ: Еволюцията на руския космически костюм - от Гагарин до днес

Първият човек в историята на човечеството отива в космоса - какво трябва да облече за това опасно пътуване? Преди почти 60 години съветските експерти сериозно вярват, че Юрий Гагарин може да лети без скафандър, в обикновен изолиран костюм!

И ако в последния момент не се намесва главният съветски конструктор Сергей Корольов, вероятно наистина щеше да стане така. Но първият скафандър в света все пак се появява и оттогава космическата мода преминава през много етапи.

Първият

Куче в скафандър

Изработката на скафандър за човек изобщо не е същата, като изработката на скафандър за животни - а именно за кучета, които съветите многократно изпращат в космоса от 50-те години на миналия век. Прототипите на първия в света скафандър за полет в космоса под названието "СК-1" (носи го именно Гагарин) става костюм "Воркута" за пилоти на изтребители Су-9. Напълно преработен е само шлемът, към който са свързани сензорите за налягане: ако то падне рязко, механизмът моментално пуска прозрачния "щит".

СК-1

Този скафандър е от типа на аварийно-спасителните, космонавтите ги слагат по време на излитане и кацане, като резервно копие на всички системи за поддържане на живота - в случай че корабът излезе от строя. Първите съветски скафандри са ушити по размер на отбрани космонавти - Гагарин и двамата му дубльори. А в случай, например, че пилотската кабина се разхерметизира, те ще ги поддържат в продължение на 5 часа. Между другото, дори в първия скафандър вече е осигурено асенизационно устройство, така че да не трябва да се сваля при нужда,

Още един СК-1

Междувременно Съюзът разбира, че космическата експанзия не е ограничена до границите на космическия кораб и е необходим коренно различен тип скафандър - автономен, подходящ за излизане на човека в открития космос, който изпълнява функциите на малък космически кораб. Това е "Беркут".

С какво излизат в космоса?

"Беркут"

За разлика от СК-1, "Беркут" има втори херметически корпус и раница с кислороден резервоар. Въпреки това той също се шие за конкретен човек и, което е още по-лошо, не е много мобилен. Когато Алексей Леонов извършва историческото първо излизане в открития космос, скафандърът му, поради разликата в налягането отвътре и отвън, на практика не се огъва и се разширява, така че ръкавът се удължава, а ръкавиците отчасти се смъкват от ръцете му. За да се върне на кораба, космонавтът е принуден да понижи кислородното налягане вътре в скафандъра, с риск от декомпресия. И дори преди да излезе в открития космос, отвътре скафандърът е вече мокър от пот и кондензат - температурният режим там не е добре регулиран.

Леонов в "Беркут"

Същевременно съветските космонавти възнамеряват да отидат и на Луната, а за целта е проектиран "Кречет". Това е полутвърд скафандър с врата на гърба: астронавтът не трябва да облича костюма, както при американския космически скафандър EMU за мисията "Аполо 16", а буквално трябва да влезе в него. Костюмът има специална кабелна система, която позволява затваряне на капака. И въпреки че "Кречет" никога не отива на Луната, разработките по него са по-късно изполвани в модели за открития космос.

"Кречет"

Поколението скафандри след "Беркут" е "Ястреб" - той също е предназначен да излиза в открития космос и силно напомня "Беркут", но вече се експлоатира на новия космически кораб "Союз", който започва да лети през 1967 година. "Ястреб" обаче се използва само веднъж.

"Ястреб"

Факт е, че за кратко време Съветският съюз изпраща космонавти в орбиталната станция без аварийно-спасителни скафандри. Използването на СК-1 е прекратено още през 1964 г., "Ястреб" не е за излитания и кацания, а конструкцията на тогавашната серия за "Союз" дори не предвижда скафандри за екипажа. През 1971 г. се случва трагедия: при кацане на Земята кабината се разхерметизира и загиват всичките трима космонавти, които са без скафандри. Става очевидно, че са необходими аварийно-спасителни скафандри и започва спешното разработване на "Сокол". От 1973 г. до наши дни, отиващите в космоса на "Союз", използват скафандрите "Сокол".

Костюм за орбита

"Сокол"

Към всички варианти на "Сокол" винаги е имало строги изисквания за подвижност и здравина: например, регулатор на налягането към гърдите, така че астронавтът винаги да може лесно да понижи налягането и да стане по-мобилен. Шлемът на "Сокол" е изработен от метал (с което руските конструктори все още много се гордеят, като се има предвид, че новият пластмасов шлем на SpaceX, отпечатан на 3D принтер, не може да се сравни с него по здравина).

А многобройният комплекс ленти и кабели на скафандъра цели той да не се разшири при разхерметизиране, ръкавът да не се удължава и върховете на пръстите да не спират докосват върховете на ръкавицата (както се случва с Леонов).

Екипажът на "Союз" носи "Сокол"

Що се отнася до "Ястреб", който навремето излиза в открития космос, за него е разработен по-съвършен заместник – скафандърът "Орлан".

"Орлан"

"Орлан" е най-масивният и впечатляващ от всички съществуващи понастоящем руски скафандри. Основната му задача е да защитава космонавта в открития космос от микрометеорити и радиация. Силен и многослоен, но доста тежък, "Орлан" тежи около 115 кг! Разбира се, той не е предназначен за ходене; извън космическата станция космонавтите работят главно само с ръце. Но дори и така не е лесно.

"Орлан" в космоса

Този полутвърд скафандър е направен на базата на лунния "Кречет", така че задната му част, която прилича на раница, се отваря като врата на хладилник. За разлика от "Кречет", "Орлан" са универсални - краката и ръкавите им се регулират според ръста. Температурният режим вътре в скафандъра също се регулира и така можете да бъдете независими от останалото оборудване на МКС до 7 часа.

За първи път "Орлан" излиза в открития космос през 1977 г. и все още се използва в различни модификации на МКС.

"Поехали!": В Русия ще се появят асансьори, които ще "говорят" с гласа на Гагарин!