Летящи лодки: еволюцията на съветските и руските хидроплани

Руската империя използва вносни хидроплани до 1913 година. Тогава капитан Даниил Александров катастрофира с френската си летяща лодка Donnet-Lévêque и моли самолетния конструктор Дмитрий Григорович да я ремонтира. Конструкторът изучава технологията и след това изгражда първия руски хидроплан – М-1. Той е дървен, а крилата му са покрити с лен. Летящата лодка е с размах на крилата от 14 м и е дълга около 8 м. Може да развива максимална скорост от 90 км/ч и побира двама души. От М-1 обаче е направена само една бройка.

През следващите 2 години Григорович проектира още три модела хидроплани, а през 1915 г. използва опита си, за да създаде М-5. Рамката му е от дървесна пепел и е покрита с шперплат. Летящата машина изглежда доста крехка, но спокойно каца и излита от вода при вълни от половин метър. Самолетът развива скорост до 105 км/ч, побира двама души и е с приблизително същите размери като М-1. М-5 е най-масово произвежданият ранен модел хидроплан: в производство е до 1923 г., като от него са направени общо 300 бройки.

Първият самолет амфибия за бойни цели е М-11 и е създаден през 1916 година. Той изглежда по-тежък от предишните модели, защото е покрит с железни платна с дебелина 4-6 мм. М-11 побира един пилот и има картечница на носа. Летящата лодка е дълга около 8 м и има тесни крила с размах по-малко от 9 м. Достига максимална скорост 130 км/ч. Въпреки че двигателят му скоро става твърде слаб, той влиза в масово производство: общо са направени 61 хидроплана М-11.

Хидропланът МБР-2 е първият проект на конструктора Георги Бериев и е създаден през 1932 година. Първоначално Бериев иска да го направи от алуминий, но опитните му колеги му казват, че в страната има недостиг на този материал, така че окончателната версия отново е от дърво. Машината е дълга 13,5 м, има размах на крилете от 19 м и развива скорост 215-235 км/ч. След първия изпитателен полет, тест пилотът дава висока оценка на машината. През 1933 г. самолетът е приет на служба в Съветските военновъздушни сили. Общо са произведени около 1300 хидроплана МБР-2, включително някои граждански модификации.

Създаването на първия съветски хидроплан с реактивен двигател е идея на бюрото на Белев, подкрепена от най-висшестоящите военнокомандващи. Разработката отнема на конструкторите 4 години и през 1951 г. е завършен първият експериментален самолет на име Р-1. По него обаче все още предстоят корекции. Този самолет е направен изцяло от метал и има размах на крилете 20 м. Двата му двигателя му позволяват да развива скорост до 800 км/ч. Р-1 има оръдие, екипаж от трима души и може да носи бомби. Поради множеството проблеми с конструкцията, самолетът в крайна сметка се превръща в летяща лаборатория.

Бе-6 е мултифункционален военен хидроплан: той може да се използва за разузнавателни цели на дълги разстояния, бомбардировки, транспортиране на до 40 войници и др. Първият му полет е през 1948 година. Бе-6 е въоръжен с оръдия. Тази летяща лодка е дълга 23 м и има размах на крилете 33 м. Може да излита и да каца във вода с височина на вълните до 1,5 м и да лети с максимална скорост 416 км/ч. Общо са построени 123 хидроплана Бе-6, като някои дори служат в Арктика.

Бе-8 е хидроплан, създаден през 1948 г. и се различава от всички останали хидроплани по това, че има елерони вместо поплавъци. Крилата осигуряват по-добро излитане. Бе-8 е замислен като пътнически и свързочен самолет. Дължината му е 13 м, а размахът на крилете – 19 м. Побира 6 пътници. Самолетът може да развива максимална скорост 265 км/ч, тъй като се оказва, че елероните пречат на набирането на скорост. Затова са произведени само два хидроплана Бе-8.

Проблемите с Р-1 дават на бюрото "Бериев" възможност да натрупа достатъчно опит, за да може по-късно създаде успешен хидроджет за масово производство. Това е реактивният хидросамолет Бе-10, построен през 1955 година. Група конструктори го разработват в условия на строга секретност и дори останалите служители в бюрото нямат представа какво правят те. Финалната версия на Бе-10 е дълга 31,5 м. Има размах на крилете 27 м и котва. Използва се за поставянето на много рекорди; например този самолет става най-бързият хидроплан в историята, достигайки скорост от 912 км/ч.

Бе-12 е създаден за борба с подводници и прави първия си полет през 1960 година. За жалост, година по-късно един от изпитателните полети завършва трагично поради грешка на един от членовете на екипажа. След катастрофата проектът преминава през няколко промени и получава прозвището "Чайка". Б-12 има огромен размах на крилата и дължина приблизително 30 км. Може да развива максимална скорост от 540 км/ч. Тази летяща лодка има 46 рекорда в авиацията. Има няколко модификации, включително за граждански цели, а някои от тези самолети все още са в употреба.

Най-големият хидроплан в историята е А-40, известен още като "Албатрос". Първият му полет е през 1986 година. А-40 е създаден за различни цели. Например той може да пренася до 6,5 тона мини и ракети за борба с подводници. А-40 има екипаж от 8 души. Самолетът е с размах на крилете 2 м и дължина 44 м. Може да развива скорост до 800 км/ч. Заради разпадането на СССР конструкторите не успяват да завършат проекта и до ден днешен от време на време се появяват инженери, които твърдят, че искат да го съживят отново.

В края на 1980-те е проектиран Бе-2500 с идеята да бъде най-големият и най-тежък хидроплан в историята. Планът е дължината му да е 115 м, а размахът на крилете – 125 м. Конструкторите искат теглото му при излитане да е 2500 тона. Въпреки огромната си маса, Бе-2500 е проектиран така, че да може да развива скорост до 770 км/ч. Предвижда се да транспортира товари и войници, да проучва полезни изкопаеми и дори да доставя космически апарати в атмоферата. За жалост, този проект все още не е завършен.

"Бе-200" е базиран на А-40, но с някои сериозни подобрения. Първият му полет е през 1998 година. Това е граждански мултифункционален самолет: може да пренася товари и пътници, да патрулира територии и да гаси пожари – например често се използва в борбата с пламъците в Якутия през лятото. Хидропланът е дълъг 32 м, има размах на крилете близо 33 м и може да развива максимална скорост 600 км/ч. И до момента се произвеждат нови Бе-200 с различни модификации.

Но защо руската армия все още използва стари съветски хидроплани?