Пълен списък на руските носители на Нобелова награда

Руска империя

Иван Павлов – физиология и медицина, 1904

Известен с експериментите си кучета и пионер в психологията, Павлов е първият руски нобелов лауреат. Той е награден за работата си върху храносмилателната система. Прочетете повече за него тук.

Иля Мечников – физиология и медицина, 1908

Известен биолог и пионер в ембриологията, Мечников е определян и като баща на вродения имунитет, като разкрива клетъчно-медиирания имунитет. Към момента на спечелване на наградата за неговите "трудове върху имунитета", той работи във Франция от десетилетие, като е част от института "Луи Пастьор". Прочетете повече за откритията на Мечников тук.

Съветски времена

Иван Бунин – литература, 1933

Иван Бунин е емигрант във Франция, когато е награден с Нобелова награда за стриктния си художествен талант, с който пресъздава типичния руски характер в проза. Прочетете повече за борбата между Бунин и Максим Горки за наградата тук.

Николай Семьонов – химия, 1956

Семьонов е единственият Нобелов лауреат на СССР в областта на химията. Той печели наградата за работата си по механизма на химичната трансформация, заедно с британския физикохимик сър Сирил Норман Хиншълуд.

Борис Пастернак – литература, 1958

След като най-известното му произведение "Доктор Живаго", забранено в СССР, е публикувано на Запад (не и без съдействието на ЦРУ), Шведската академия го награждава за важното му постижение в съвременната лирическа поезия и в полето на рускатата епическа традиция. Наградата предизвиква скандал в Съветския съюз и след кампания по сплашване, Пастернак е принуден да я откаже.

Павел Черенков, Игор Там и Иля Франк – физика, 1958

Тримата физици си поделят Нобеловата награда за откриването на Ефекта на Черенков през 1930-те години. Първо Черенков забелязва синкаво сияние от подводен ядрен реактор, а след това изследва и описва феномена заедно с колегите си.

Лев Ландау – физика, 1962

Ландау допринася за развитието на теоретичната физика изключително много и се смята за основател за т.нар. "Ландауско училище" по физика. Той е признат за пионерство в теориите си за кондензираната материя, особено за течния хелий.

Александър Прохоров и Николай Басов – физика, 1964

Създателите на лазера, двама талантливи физици, вземат награда за "фундаментална работа в полето на квантовата електроника, довела до конструиране на осцилатори и усилватели, базирани на мазер-лазер принципа". Те споделят наградата с американския учен Чарлз Х. Таунс, който работи в същата област.

Михаил Шолохов – литература, 1965

Авторът на романа "Тихият дон" е награден за "художествената мощ и скромността, с които в епическия роман за Дон той дава израз на историческа фаза от живота на руския народ". Този път обаче съветските власти приемат наградата. Прочетете повече за Шолохов тук.

Александър Солженицин – литература, 1970

Авторът, който се бори с ужасите на съветските трудови лагери, а след това представя ГУЛАГ пред масовата публика, е награден "за етичната сила, с която следва жизненоважните традиции на руската литература". Този път Съветите започват пропагандна кампания срещу Солженицин и той успява да получи наградата си 8 години по-късно. Прочетете повече за него тук.

Леонид Канторович – икономически науки, 1975

Канторович е съветският математик и икономист и основател на линейното програмиране. Той си поделя Нобеловата награда за икономика с учения от холандско-американски произход Тялинг К. Коопманс "за техния принос към теорията за оптималното разпределение на ресурсите".

Андрей Сахаров – Награда за мир, 1975

Един от създателите на термоядрените оръжия, дисидент и активист по човешките права, Сахаров е награден за "борбата си за човешките права в Съветския съюз, разоръжаване и съдействие между народите". Пет години по-късно той е помолен да напусне СССР заради политическия си активизъм и кампанията си срещу войната в Афганистан. Разказваме ви повече за него тук.

Пьотър Капица – физика, 1978

Той е светило на съветската физика и основател на Института по физични проблеми, като е награден за "основополагащите си изобретения и открития в областта на физиката на ниските температури".

Йосиф Бродски – литература, 1987

Въпреки че емигрира в САЩ през 1972 г. и започва да пише есета на английски, той си остава много руски поет. Голям интелектуалец и професор по руска литература в американски университети, той е награден за "за всеобхватно творчество, пропито с яснота на мисълта и поетическа сила".

Михаил Горбачов – Награда за мир, 1990

Първият съветски президент е и един от най-противоречивите руски политици, а мнозина са раздвоени между обвинения за разпадането на СССР и признателността за перестройката и свободата на словото. Той е и сред отговорните за падането на Берлинската стена. Награден е за "водещата роля, която изиграва в радикалните промени в източнозападните отношения".

Днешна Русия

Жорес Алфьоров – физика, 2000

Признат физик и депутат в руския парламент, Алферов е награден за "развиване на полупроводникови хетероструктури, използвани във високоскоростната- и оптоелектрониката". Той споделя наградата с германо-американския физик Херберт Крьомер, който работи в същата област самостоятелно.

Алексей Абрикосов, Виталий Гинзбург – физика, 2003

Виталий Гинзбург взема участие в работата на по-ранните носители на Нобелова награда – Черенков и Ландау, като е един от авторите на теорията на Гинзбург-Ландау за свръхпроводимостта. Колегата им Абрикосов помага за разработването на теорията, откривайки флуксон, наречен "Абрикосов вихър". Той живее в САЩ от ранните 1990-те. Двама големи физици си поделят наградата с физика от британско-американски произход сър Антъни Джеймс Легет "за пионерски принос в теорията на свръхпроводниците и свръхфлуидите“.

Константин Новосьолов – физика, 2010

Ученият Новосьолов напуска страната през 1990-те и в Нидерландия среща друг физик от руски произход – Андре Гейм. Те започват да работят заедно, а после се местят в Англия, където продължават да си сътрудничат. Най-познати са с откриването на графена. И си поделят Нобелова награда "за революционни експерименти по отношение на двуизмерния материал графен".

Дмитрий Муратов – Награда за мир, 2021

Главният редактор на "Новая газета" бе награден заедно с филипинската журналистка Мария Реса "за усилията им да защитят свободата на изразяване, която е предпоставка за демокрация и траен мир". Символично е, че Муратов получи наградата на 15-годишнината от смъртта на Анна Политковская, журналистка на "Новая газета", която бе убита заради историите си, разкриващи нарушения на човешките права в Русия и Чечения. Разказваме ви повече за него и дейността му тук.