Як-16, пътническият самолет с монтирана картечница на "гърба" (СНИМКИ)

След края на Втората световна война ГВФ (Граждански воздушный флот) заявява, че се нуждае от пътнически самолет, който да обслужва дестинации с ограничен брой пасажери, нерентабилни за използването на "Лисунов" Ли-2.

Необходим е самолет, който да може да превозва 10 пътници на разстояние от 800 км при крайцерска скорост от 290 км/ч, който да се задвижва от двойка радиални двигатели "Швецов" АШ-21 с мощност 700 к.с. (520 кВ). На Конструкторското бюро "Яковлев" е възложено да изпълни тази задача през февруари 1946 г. и първият прототип да бъде готов за държавни изпитания на 1 ноември 1946 година.

Това се оказва прекомерно оптимистичен вариант, като се има предвид обемът на работите, изпълнявани вече от конструкторското бюро, и проектът е отложен до август 1947 година. В същото време са преразгледани спецификациите и е посочена скорост не по-ниска от 350 км на морското равнище. Освен това се предполага на армейския вариант да бъде монтирано 20-милиметрово отбранително оръдие в купол над фюзелажа.

Първият прототип, често наричан Як-16-I, прави първия си полет на 24 септември 1947 г. и доказва, че има отлични характеристики на управление при един изключен двигател и освен това може да се изкачва с един неработещ двигател. Преминава държавните приемни изпитания в началото на 1948 година.

Военнотранспортната версия, често наричана Як-16-II, се различава от пътническата версия по това, че на нея непосредствено зад пилотската кабина е монтирана 12,7-милиметрова картечница "Березин".

Освен това подът на товарната кабина е подсилен, вертикалната опашка е малко по-голяма, а фюзелажът е малко по-дълъг. Самолетът може да транспортира седем парашутисти, десетима напълно екипирани войници или шест носилки и санитар. Той има голяма отваряща се като мида врата от лявата страна на фюзелажа, за да се улесни товаренето. На тази врата има по-малка врата, отваряща се навътре, разположена в предната ѝ половина.

Як-16-II преминава тестовете на производителя през април 1948-а, а малко след това и държавните изпитания за приемане. Те разкриват няколко недостатъка, които водят до увеличаване на хоризонталната площ на опашката и инсталиране на оборудване против обледеняване на ръбовете на предните крилата и опашката.

Той преминава отново за пореден кръг от тестове за приемане от държавата, която го одобрява за производство. При все това не е избран за производство, тъй като Антонов Ан-2 се счита за по-универсален и в двете роли.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви