През 1928 г. Главното управление по геодезия и картография и Геодезичния комитет на СССР планират обширна работна програма за създаване на карти на страната за различни цели и мащаби.
Шведска карта на европейската част на СССР, 1928
Свободни източнициЗа постигането на тази цел въздушната фотография изиграва важна роля. По това време обаче няма специални самолети, които да отговарят на новите изисквания. За въздушна фотография са използвани различни уреди, но нито един специализиран.
Съветският пътнически самолет K-4 е един от адаптирането за въздушна фотография в края на 20-те години в СССР
Свободни източнициВ началото на 1929 г. е създадена специална комисия по въздушна фотография, председателствана от академик А.Е. Ферсман, в която се обсъждат създаването и характеристиките на самолет за високорентабилно заснемане на големи площи.
Александър Евгениевич Ферсман
Свободни източнициСлед доклад на авиоинженера В.Б. Шавров са приети предварителните схеми и технически изисквания на бъдещия самолет.
Вадим Борисович Шавров
Архивна снимкаВ специализирания сайт Airwar.ru може да се прочете, че една от особеностите на изискванията е устройството да има широк ъгъл на видимост (144°) за обективите на камерата, както и определени ъгли на видимост за пилота и аерогеодезиста, които се очаква да бъдат на борда. Освен това колесникът трябва да бъде нисък, така че колелата на самолета да бъдат извън полезрението на самолета.
Предложението това да бъде самолет-амфибия привлича вниманието на всички, тъй като в по-голямата част от зоната за снимане липсват летища. През 1930 г. е решено проектът да бъде изпълнен. Вадим Борисович Шавров ще създаде първия съветски хидроплан, произвеждан серийно в СССР, Ш-2.
Шавров Ш-2 линейка
Въздушен и космически музей в Сан Диего (SDASM) АрхивиПрез пролетта на 1930 г. са направени две подобни конструкции на "фотоплани", един наземен и един амфибиен (и двата за двойни двигатели с мощност 300 к.с.). Те са наречени ФС-1 и ФС-2 (ФС за фотографиращ самолет или фотоплан) и те са успешно разработени по поръчка на Изследователския институт АФС.
След обсъждане в техническия съвет e решено да се създаде единен наземен самолет, комбиниран с буксируем поплавък. В този му вид проектът е одобрен през юли 1931 г. и неговото разработване започва в Министерството на флота под номер 28/29 или Ш-5.
Самолетът Ш-5 е построен в ЗОК (Опитно-конструкторски завод) на Научно-изследователския ГВФ, чиито възможности са ограничени. Фюзелажът с вертикалната опашка е излят, заварен от HMA тръби с платнена облицовка, основни поплавъци и подкрилия. На наземния са приети двигатели M-22 с метални витла с променлива стъпка.
Във вътрешността на самолета са монтирани 12 пътнически седалки, взаимозаменяеми с осем носилки. Има широка входна врата и голям люк в горната част. В предната част на фюзелажа е пилотска кабина, за да отговаря на изискванията за въздушна фотография.
Тестовете започват на 19 март 1934 г. и продължават до края на годината, тъй като има проблем с шасито поради производствен дефект. Като цяло данните не са лоши, но става очевидно, че самолетът, замислен през 1929-а, вече е морално остарял, когато става дума за формата и конструкцията му.
Не е построен нито един самолет, специализиран за въздушна фотография, и са използвани "Туполев" Р-6, които вече са изведени от експлоатация.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си