В съответствие с постановление на Съвета на министрите от април 1952 г. задачата за създаването на такъв тип самолети е възложена на ОКБ-115, ръководено от А.С. Яковлев.
Александър Сергеевич Яковлев
Свободни източнициПравителственият документ изисква проектирането на единичен триместен самолет за обучение на пилоти и щурмани. Предвижда се максималната скорост на самолета на височина 2200 м да не бъде по-малка от 400 км/ч, таванът 6000 м, автономността 1150 км, дължината на пистата за излитане 400 м и скорост при кацане 120-130км/ч. В същото време товарът на бомбите е ограничен до 300 кг.
Як-200 е двумоторен моноплан със средно разположено крило и триколесен колесник. Полумонококовият метален фюзелаж е изграден от три секции със странични седалки за екипажа. Носът е остъклен с оптически плосък панел без седалка или някакво друго оборудване. Рулевите повърхности на опашката са облицовани с плат, въпреки че самата опашка е облицована с метал. Основните стойки на колесника се прибират напред в капсулите на двигателя, докато колесникът на носа се прибира назад. Два радиални двигателя "Швецов" АШ-21 с мощност 700 конски сили (520 kW) задвижват Як-200, както и витлата с променлива стъпка ВИШ-11В-20А.
Тестовете на производителя приключват през юли 1953 г. и три дни по-късно Як-200 е предаден на Научноизследователския институт на ВВС. Пилотите, които ръководят тестовете, според Airwar.ru, са летецът А.Ф. Митронин и инженерът С.И. Блатов.
По общо мнение на военните изпитатели разположението на арматурното табло и контролните панели на Як-200 отговаря в достатъчна степен на работата на пилота на бомбардировача Ил-28, а по отношение на техническите и летателни данни съответстват на заложеното в постановлението на Съвета на министрите на СССР, но е невъзможно да се препоръча самолетът да се произвежда серийно.
Много са причините, за да се направят толкова тежки заключения. Например самолетът е със сложна техника на пилотиране при излитане. Необходимите големи усилия за маневриране на руля при подаването на газта затрудняват пилотирането. Освен това Як-200 не се управлява достатъчно добре по тангажа. Липсват и устройства против обледеняване на витлата и предните стъкла на кабината.
Самолетът е върнат в конструкторското бюро, където е модифициран. Това отнема малко над три месеца. Повече от половината от 91 дефекта, установени от военните, са отстранени и в началото на януари 1954 г. Як-200 се връща в Научноизследователския институт на ВВС.
Полски Ил-28У, изложен в музей
Алън Уилсън (CC BY-SA 2.0)Накрая се взема решение да бъде избран тренировъчният Ил-28У, който отговаря на изискванията, така че програмата Як-200 е закрита.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си