Как в СССР проектират влак с реактивен двигател на покрива (СНИМКИ)

Съветските инженери през 1970-те се опитват да изяснят каква максимална скорост може да развие влак, ако му бъде монтиран… реактивен двигател.  Проектът е наречен именно така – "Скоростна вагон-лаборатория".

Валентин Кунов/ТАСС

Идеята, че влаковете могат да "летят", вълнува умовете на учените през целия XX век. Веднага ще ви кажем: получава им се. Това е вагон, който "лети" по релсите със скорост 250 км/ч. Въпреки това той така и не влиза в серийно производство. Защо? И що за конструкция е това?

Наследник на аеровагона

Изобретателят на аеровагона Валериан Иванович Абаковски (1895-1921)

Снимка със свободен достъп

За първи път съветските инженери се опитват да накарат влаковете да "летят" по релсите преди 100 години, когато Валериан Абаковски, обикновен шофьор от гр. Тамбов (460 км от Москва), убеждава началниците да го пуснат в Тамбовската жп работилница и в началото на 1920-те конструира аеровагон: той буквално прикрепя витло към вагона и му монтира авиационен двигател.

Аеровагонът на Абаковски

Снимка със свободен достъп

Вагонът на Абаковски развива до 140 км/ч – невиждана за онези времена скорост. През лятото на 1921 г. проектът успешно навърта над 3000 км, разработката е обявена за успешна и решават да я използват за бърз транспорт на особено важни хора.

В утрото на 24 юли 1921 г. самият Абаковски и делегация от чуждестранни комунисти тръгват към съветските миньори. Пътят натам минава без произшествия, аеровагонът се движи със скорост 40-45 км/ч. Но на обратно делегацията решава да увеличи скоростта. След като развива 85 км/ч, аеровагонът излита от релсите с пълна скорост и се разбива. От 22-ма души шестима не преживяват катастрофата.

Още един опит

Central Press/Getty Images

"Скоростната вагон-лаборатория" е вторият съветски опит да се направи скоростен влак. Още повече, че по същото време, през 1966 г., аналогични опити вървят и в САЩ: по проекта с индекс М-497 и наименование Black Beetle работи Нюйоркската централна железница. Те разработват влак, който развива до 296 км/ч при маса от 51,3 тона.

Град Калинин. 29 ноември 1970 г.

ТАСС

В СССР решават да не остават по-назад и през 1960-те години в Калининския вагоностроителен завод работят над собствен състав на базата на електрическия влак ЕР22. Той се задвижва от два двигателя АИ-25 – те се използват в най-новия по онова време самолет Як-40.

Вагон с реактивна тяга, на който е монтиран двигател от самолет "ЯК-40".

А. Запара/ТАСС

За да се намали въздушното съпротивление, на вагона са монтирани обтекатели отпред и отзад; спирачките също са подобрени значително – те са разработени така, че да издържат огромно натоварване при стартирането на двигателя. Изпитанията на състава са проведени в аеродинамичен тунел, за който са построени 15 различни макета на вагона.

Скоростна вагон-лаборатория с реактивна тяга

Валентин Кунов/ТАСС

Вагонът е готов на 20 октомври 1970 година. Той тежи 59 тона, от които 6 се падат на керосина. Само за 10-15 секунди той развива до 50 км/ч, а рекордната му скорост е 249 км/ч (според други данни тя е дори 274 км/ч). Това е максималната възможна скорост за жп линия. Въпреки това той така и не става първият скоростен влак.

Архивна снимка

Ръждясва и става паметник

За това има няколко причини. На първо място, пускането на скоростния влак изисква мащабна доработка на железопътната линия: за да не издухва чакъла, положен по жп линиите, той трябва да бъде сменен с бетоново покритие.

Марина Лисицева/ТАСС

На второ място, гарите трябва да бъдат преместени на значително разстояние от жилищните квартали заради силния шум на двигателите.

Тогава решават, че новите пътища и новите гари правят проекта икономически нецелесъобразен, но не и безполезен. Програмата "Скоростна вагон-лаборатория" е закрита през 1975 г., след като е обявена за напълно изпълнена. Вагонът на реактивна тяга става източник на ценна информация за поведението на влаковете при свръхвисоки скорости. Скоро тези резултати са използвани за създаването на скоростния пътнически влак "Руска тройка". Що се отнася до самата "Скоростна вагон-лаборатория", то тя е оставена да ръждясва на гара Дорошиха в Твер.

MrStepanovka (CC BY 3.0)

За него си спомнят отново чак през 2008 година. Носът на вагона с реактивен двигател е отрязан, боядисан и издигнат като паметник в чест на 110-годишнината на Тверския (бившия Калинински) вагоностроителен завод.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.