Защо първият съветски мобилен телефон от 1957-а не влиза в масово производство?  (СНИМКИ) 

През 1953 г. младият съветски радиоинженер Леонид Куприянович току-що е завършил "Бауманка", московската ковачница за съветски инженери и изобретатели, и е получил работа. Къде точно – не бива да казва дори на семейството. Очевидно обаче нещата вървят добре в работата, защото четири години по-късно името му гръмва в целия Съветски съюз: той изобретява първия мобилен телефон.

"Какво е това? Приказка?"

Леонид Куприянович и ЛК-1

Архивна снимка

Куприянович публично представя изобретението си през 1957 година. Прототипът на първия съветски мобилен телефон ЛК-1 много трудно напомня на това, което сега познаваме. Той тежи 3 кг и външно (както и по тегло) прилича повече на голям том от енциклопедия.

Батерията издържа около ден. Има и възможност устройството да се презарежда от акумулатор на автомобил. От мобилния телефон стърчат две антени, а за набиране има диск като на стар стационарен телефон.

ЛК-1 не е първият мобилен телефон в света. От 1946 г. в САЩ AT&T Bell Labs вече предоставя услуга за коли под наем с телефон вътре. Услугата е скъпа и качеството на комуникацията е отвратително, но това става 11 години преди телефона на Куприянович.

Леонид Куприянович

Архивна снимка

При все това съветските хора, които живеят в информационна изолация, са потресени от ЛК-1. Статии за него са публикувани в списанията "Наука и жизнь" и "За рулём", новини за изобретението пускат агенциите ТАСС и АПН, а в хрониката "Наука и технологии" е заснет документален филм: в него демонстрацията на ЛК-1 първо се провежда в совхоза "Ленин", след това се показва входящо повикване в движеща се кола и още две изходящи повиквания в полето и на брега на река.

"Какво е това? Приказка? Глава от научно-фантастичен роман? Съвсем не. В колата има телефон, по който можете да говорите в движение с всеки абонат. Той е проектиран и създаден от младия московски инженер Л. Куприянович", пише през 1957 г. списание "За рульом" в статията, озаглавена "По телефона от кола".

Архивна снимка

Само след година Куприянович подобрява своя прототип, като успява да намали теглото му от 3 кг до само 500 грама. А през 1961 г. устройството, което самият инженер нарича радиофон, тежи някакви си 70 грама.

ЛК-2

Архивна снимка

ЛК-3

Архивна снимка

Според съветската преса устройството може да бъде пуснато в промишлено производство. Авторът на документалния филм по темата пише: "За да се обслужва с радиофонна връзка град като Москва, са необходими само десет автоматични телефонни радиостанции. Първата от тези станции е проектирана в новия столичен район – Мазилово".

На практика обаче нещата се оказват малко по-сложни. 

Защо изобретението така и те стига до серийно производство? 

Първият съветски мобилен телефон неслучайно е наречен радиотелефон. Той се основава на радиовръзка.

patents.su

Апаратът се свързва с градската телефонна централа чрез друга централа, наречена ATP (автоматична телефонна радиостанция). Собственикът на устройството би могъл да установи връзка, само ако се намира на 20-30 км от АТР. Тази връзка е в радиоефира, с фиксирана честота на предавателя и приемника. Това означава, че всеки такъв радиотелефон изисква отделен канал в ефира. Дори и да се вземат честотите на гражданските служби (бърза помощ, милиция, пожарна), ще има канали за много ограничен брой абонати, защото ефирът е ограничен.

ЛK-1

Архивна снимка

С други думи, "мобилният" на Куприянович не е подходящ за масови комуникации. За него няма никаква друга инфраструктура, освен експерименталната. В онези години на партийната номенклатура ѝ е достатъчна комуникационна система "Алтай", вградена в служебните автомобили. И така неговото изобретение скоро е забравено.

Куприянович обаче не се отчайва и променя фокуса на вниманието си върху създаването на медицинска техника. Той създава прибора "Ритмосон", който контролира съня и будността, и с него още дълго време той се занимава с оздравяването на съветските чиновници.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.