Какво откриха руснаците в реликтовото езеро в Антарктида?

Преди малко повече от 10 години руски учени пробиват кладенец в реликтовото езеро Восток в Антарктида, което в продължение на милиони години е било в пълна изолация от външния свят. Восток е гигантско подледниково езеро, сравнимо по размери с държавата Катар. До 1990-те години никой не е сигурен, че то изобщо съществува.

То е обявено за последното голямо географско откритие в историята на Земята, както и за "ключа" към разбирането дали има живот на спътника на Юпитер – Европа. Под дебелата ледена обвивка на това небесно тяло се намира подледников океан, в който могат да живеят организми, подобни на тези, които биха могли да живеят във водите на Восток – устойчиви на екстремни условия.

И нещо, което учените действително са успели да открият.

Как е открито езерото

Този район е изследван за първи път през 1957 г., когато там пътува съветска експедиция. Учените се придвижват с помощта на специален влекач с шейни, който може да преодолее покритите със сняг ледникови равнини.

Именно в центъра на континента учените създават първата изследователска станция "Восток", на чието име по-късно е наречено езерото. Станцията съществува в почти пълна изолация от външния свят – най-близкият бряг се намира на 1260 км, а най-близката изследователска станция – на 1410 км. Там се намира и полюсът на студа. Тук е регистрирана най-ниската температура на Земята – минус 89,2 градуса по Целзий.

След като оборудват станцията, през 1960-те години полярните изследователи започват да правят сондажи в ледника. Целите им обаче са малко по-малко амбициозни от търсенето на най-старите езера на планетата. Учените искат да получат т.нар. ледниково ядро – колона от лед, която обикновено се взема от самите дълбини на ледниците. В тях често се натрупват балончета въздух и по-твърди частици, а това позволява да се погледне по-отблизо към състава на атмосферата и почвата на Земята преди милиони години. По тази причина станцията "Восток" днес се смята за един от основните източници на информация за древния климат на планетата.

Първоначално се планира сондиране с термични снаряди, но те успяват да достигнат дълбочина само 50 метра. Разглежда се и проектът за ядрено сондиране. С помощта на ядрен реактор учените искат да разтопят целия лед на необходимата дълбочина, но този проект е изоставен поради големия риск. Сондажите започват сериозно в края на 1960-те години, когато на континента пристигат специалисти от Ленинградския минен институт. Те правят първия сондаж в леда на дълбочина 560 метра.

За първи път през 1970-те години сериозно се разглежда съществуването на подземно езеро там. Британски колеги сканират ледника точно на мястото, където е разположена съветската станция. Тогава те откриват така нареченото "плоско" отражение под леда и предполагат, че то може да е границата между водата и леда, което означава, че някъде дълбоко в ледника определено има нещо.

Истински пробив в изследването на подземните водни басейни в Антарктида обаче през 1996 г. правят руските изследователи Андрей Капица и Игор Зотиков от Института по география на Руската академия на науките. Заедно с британски учени те събират всички данни от радарни и спътникови наблюдения от този район и правят окончателното заключение – на дълбочина около четири километра от милиони години от човечеството се крие гигантско подледниково езеро. Площта му е 10 000 квадратни километра, а средната му дълбочина е 125 метра.

Недостъпна вода

Към момента на това откритие на станция "Восток" вече е пробит сондаж с дълбочина 3100 метра. Езерото се намира само на 130 метра от него.

Въпреки това учените трябва да спрат сондажа и да го консервират. Проблемът е в това, че по онова време за топенето на леда се използва специална смес от химически елементи – парафин и фреон. Тя не замръзвала при екстремните температури на Антарктида и позволявала да се удържи налягането на ледената обвивка при големи дълбочини на сондиране. По това време фреонът вече е признат за опасен за атмосферата и е забранен. Освен това изследователите се опасяват, че токсичните химикали, попаднали във водата, могат не само да развалят резултатите от изследването на подземното езеро Восток, но и да унищожат евентуалния живот, който би могъл да съществува там през 14-те милиона години изолация.

Сега учените са изправени пред предизвикателството да измислят по-малко опасен начин за сондиране на екосистемата. Научните изследвания отнемат още осем години.

Работата по извличането на водни проби е възобновена едва през 2006 г., но и тогава новите методи не позволяват на участниците в антарктическата експедиция да стигнат до заветното езеро: има технически аварии или свършват средствата. Поради тази причина учените успяват да стигнат директно до езерото едва на 5 февруари 2012 година. Но кладенецът веднага е блокиран поради липса на финансиране.

Сякаш от друга планета

За втори път до езерото се спускат през 2015 г. и този опит дава резултати. Във водните проби открили 49 ДНК на различни организми. Вярно е, че повечето от тях са от повърхността на планетата, а само две предизвикват истински интерес у биолозите.

Една от пробите прилича на водна бактерия, която на теория би трябвало да живее предимно в блатиста почва, но не и в ледникови води под високо налягане и висока температура.

Втората проба, от друга страна, е напълно непозната за учените и нейният геном съвпада с вече известните микроорганизми само на 86%. "Ако бяхме показали ДНК на организъм, чието откриване потвърдихме през 2016 г., без да предупредим откъде идва... Щяха да ни попитат дали е от тази планета", казва Сергей Булат, който ръководи работата по водните проби от езерото Восток.

Тези изследвания обаче не стигат до никъде по-нататък. В бъдеще пари за изучаване на по-дълбоките райони на Восток вече не са отделяни, което се обяснява със смяната на посоката – приоритет е Северният полюс. Въпреки това Сергей Булат продължава да изучава пробите, извлечени по-рано.

През 2018 г. той открива още един от обитателите на Восток – бактерия marini Lactobacillus sp. Бацилите се хранят с органична материя, която на практика отсъства във водата на Восток, следователно на по-голяма дълбочина може да има места, наситени с хранителни вещества.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви