"Големият триъгълник"
Никога златото не е много. Най-доброто потвърждение за това е най-големият самороден къс в Русия с тегло 36,15 кг, намерен от работника Никифор Сюткин през 1842 г. в Южен Урал. Едва го извадил от ямата: малък на вид, камъкът повлича своя откривател към земята.
Самородното злато получава името си поради триъгълната си форма. Откритието в мината Царево-Александровски на река Ташкутарганка прави Сюткин богат човек: плащат му 1266 рубли в сребро, а по онова време миньорите печелят около 15 рубли годишно.
"Сърцето на великана"
Най-големият самороден къс кехлибар в Русия е открит през 60-те години на миналия век в Калининградска област в Приморската кариера. Теглото на огромния слънчев камък е 4,28 кг! Преди няколко години за него бе отворена собствена страница в социалната мрежа ВК, на която се описва "скучното ежедневие на най-големия кехлибар в Русия". И след като става медийна персона, се налага да му се измисли име: така той става "Сърцето на великана". Ценният експонат на Калининградския областен музей на кехлибара има и рожден ден, който се отбелязва на 9 юли.
"Ирендинската мечка"
Понякога самородните късове буквално се "хвърлят" в краката ви. Именно това се случва с "Ирендинсата мечка", златна находка през 1992 г. с тегло 4,78 кг.
Недалеч от башкирското село Кусеево механизаторът Радик Утягулов спира да зареди гориво и вижда лъскава неравна чиния. Няколко седмици тя се въргаля в трактора, докато бащата на Радик не си спомня, че в района на селото някога е имало златни мини.
Версиите за произхода на златната "мечка" са няколко. Според една от тях това е самороден къс, изчезнал по време на транспортиране с шефа на мината през 1920 година. А според друга, е един от подаръците на башкирите за Иван Грозни: разбойници нападнали конвоя с подаръците, но някой успял да погребе самородния къс и едва в края на XX в. той случайно бил изваден от земята от плуг.
"Уралският гигант"
Най-големият самороден къс платина в Русия е открит през 1904 г. в мината Исовски в околностите на Нижни Тагил. Теглото на този малък, но тежък "камък" е впечатляващо – 7,86 кг! Находката грижливо е доставена в царския двор, поставена на златен поднос и поднесена на Николай II.
"Мефистофел"
Дребосъкът самороден къс – само 20,25 грама и не повече от три сантиметра височина – има зловеща прилика с Мефистофел. В профил носът му напомня на кука, има остра брадичка, шапчица – сякаш природата е направила златен портрет на духа на злото. За да се провери произходът на самородния къс, е свикана специална комисия: тя потвърждава, че тук няма никаква човешка намеса.
"Бича глава"
През 1898 г. златотърсачи от мината Спасо-Преображенски в Източните Саянски планини буквално се натъкват на огромен къс самородно злато с тегло 31,6 кг – той лежал под краката им. Съзирайки блясъка на злато, търсачите решават да не споделят находката си с никого, но един от тях не се сдържал и разказал всичко на жена си, а след това всички в мината научили за самородния златен къс. Взели им находката, но не им се скарали и дори им платили 2000 руб. като награда.
"Заешки уши"
Ценността на самороден къс не винаги се крие в теглото му. Понякога тя е в неговата проба. През 1935 г. работникът Пьотр Симонов намира на вратата на работилницата си в село близо до уралската мина "Ленински" образувание със забавна форма, подобно на глава на заек с вдигнати уши. В сравнение с такива рекордьори като "Бичата глава", то може и да не е голямо – само 3,34 кг, но пробата му е много висока – 932 (т.е. съдържанието на злато в него е 93,2%).
"Елхичка"
Причудливи форми придобиват самородните късове, израснали в теснини. Един от примерите е дендритен самороден златен къс. Той е открит през 1952 г. в Урал и прилича на пухкава елхичка. Тя изглежда съвсем малка – висока е 10 см и тежи 199 грама, но сред дендритните образувания е истински гигант.
Меден самородък
Не се намират само самородни късове на благородни метали, но и такива от прозаична мед. През 1959 г. в Тайметското находище в Горная Шория (Кемеровска област) е открит блок самородна мед. Триметровият гигант с тегло над три тона е монтиран на входа на Геоложки музей на Новокузнецк.
"Демидовски"
През 1827 г. император Николай I получава невзрачен на вид подарък – самородна платина с тегло 4,3 кг. Намират я близо до завода в Нижни Тагил, но далеч от платинените разсипи. Императорът е толкова впечатлен, че заповядва самородъкът да бъде върнат на собственика на завода Николай Демидов с разпореждането находката да не напуска Русия. През 1831 г. тя е поставена в Музея на минния кадетски корпус в Санкт Петербург.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви