Свикнали сме с бляскавите златни куполи на православните църкви, които отразяват слънцето, и камбанариите, чийто звук се слива с този на шумолящите дървета... но този манастир е специален със своята снежна "премяна".
Историята на Белогорския манастир "Св. Николай" се корени от така наречения Инцидент в Оцу, сполетял бъдещия руски император Николай II през 1891 година. Тогава Николай, който е велик княз към момента, прави официално посещение на японския град Оцу. Там той е нападнат дори с риск за живота, но за щастие, оцелява.
През същата година в чест на Николай II и "чудотворното избягване на опасността в Япония" е издигнат десетметров кръст в Белая гора.
Две години по-късно е основан и манастирът, който носи името "Белогорски" като едноименната планина. Впоследствие той се превръща в сиропиталище и в училище.
Първата църква е дървена и изгаря през 1907 година. Започват повторното ѝ построяване през 1902 г. и е довършена едва през 1917 г., осветена в чест на Светия кръст.
Проектирана е в руски стил, който е изключително модерен по онова време.
След революцията от 1917 г. болшевиките убиват местния архимандрит и няколко монаси и нанасят сериозни щети на манастира. През 1923 г. той е затворен и тук е установен лагер на ГУЛАГ.
След Втората световна манастирът е превърнат в Дом на ветераните от войната. Трагичното е, че по време на пореден пожар църквата отново е сериозно повредена.
В края на 1980-те властите започват ремонт на манастира и през 2010-те той е окончателно приключен, давайки ни възможност да видим тази красота с очите си отново!