За повечето хора историята на Пор-Бажин (от тувински – "глинен дом") започва преди 131 години, когато на един живописен остров в езерото Тере-Хол, в един от най-труднодостъпните райони на република Тува близо до границата с Монголия етнографът Дмитрий Клеменц намира древна крепост. Това, което вижда, е истинска сензация – в много отношения.
Свободни източници
Развалините са във формата на ясно очертан правоъгълник, в който има лабиринт от улици. Напомнят на будистка или индуистка мандала и се различават силно от всичко, намирано до онзи момент на територията на републиката.
С. Вайнщейн/Sputnik
Територията пред източната стена изглежда като площад пред дворцовото здание, където са провеждани ритуални церемонии. В дъното на площада някога се издигал дворцов комплекс с колони. От него са запазени стените, високи до 10 м, както и фундаментът и подпорните основи на колоните.
Фактът, че крепостта е много древна, не предизвиква никакво съмнение. Но в същото време тя изглежда сякаш жителите ѝ просто са се изпарили – с всички свои вещи, без да оставят почти никакви следи от своя бит. Какво се е случило с жителите на Пор-Бажин? Кой е построил тази нетипична за тази местност крепост? Кой е създал изкуствено езеро около нея? А може би това изобщо не е крепост? Учените имат куп въпроси.
Крепост от приказките
Александър Юриев/Sputnik
Образът на загадъчната крепост насред езерото в различни вариации се среща често в устния фолклор на тувинския народ. Най-известната тувинска приказка за нея е "Хан-Магарешки уши". Местните смятат езерото и крепостта за свещени и вярват, че във водите на езерото живее синият бик Меендер: той излиза на брега нощем и се храни с хорските страхове. Друга легенда гласи, че на този остров е скрита могилата на Чингис хан. А някои са сигурни, че тя е вход към Шамбала, митична страна в Тибет, която наистина търсят по време на Съветския съюз.
Така или иначе, намерената от етнографа крепост е удивителен артефакт и през 1957 г. за острова заминава археологическа експедиция начело с професор Севян Вайнщайн.
"Участвах в разкопките през 1957 и 1963 година. Да се стигне дотам можеше само с малък самолет или на кон. <…> Бяхме трима археолози и 15 работници – живеехме на острова сред езерото в палатки, работехме, ловяхме риба, гонехме мухите", спомня си Вайнщайн. На острова зад крепостните стени те намират 27 жилища с дворове, а докато разкопават един от хълмовете, намират развалините на дворец. Покривът му е покрит с глинени керемиди и се държи на 36 дървени колони. Там намират и орнаментални фрески с геометрични форми, изпълнени с изключително ярки, топли цветове в червени, оранжеви и жълти тонове. На места има и запазени следи от дюшеме.
"Държахме в ръцете си останки от оръжие, съдове, парчета желязо – заготовки, антропоморфна фигурка от глина. Находките не бяха толкова много, защото дворецът бе унищожен от пожар, избухнал преди повече от 1000 години. Не е ясно какво е станало с жителите на Пор-Бажин – човешки останки не намерихме. Най-вероятно са избягали", разказва Вайнщайн.
Версии
След тази експедиция през 1950-те и 1960-те години въпросите сякаш стават все повече. Много дълго изследователите на Пор-Бажин не могат да разберат що за съоръжение стои пред тях. Има няколко версии.
Археолоът Вайнщайн предполага, че крепостта и дворецът са построени от уйгурския каган Баян-чор (хан на древна тюркска държава, живял от 713 до 759 г.).
Друго предположение е, че крепостта е стражеви пост на Великия път на коприната от Китай до Европа (което, между другото, не се връзва особено с факта, че крепостта е изолирана, като е поставена на остров насред езерото). Според трета версия тук живеели разбойници, които ограбвали търговците и оттам тръгват и легендите за съкровища, скрити в подземията на крепостта.
Но най-вероятно изглежда версията за манастир. Историята на будизма е тясно свързана с Централна Азия, през която минава връзката между Индия, родината на будизма, и Китай, където в ранното Средновековие будизмът е популярен. "И това, което видях на снимките на Пор-Бажин, много прилича на планировката на будистките манастири, която се сформира в Централна Азия вероятно през VII-VIII в. от н.е. и получава широко разпространение", предполага през 2007 г. Тигран Мкртичев, заместник-генерален директор по научната работа на Държавния музей на Изтока.
От друга страна Мкртичев не изключва и възможността това да е манастир на друга древноизточна религия – манихейството. Тази религия, възникнала през III в. в Месопотамия, прониква в уйгурския каганат за няколко века. "И докато будистките манастири са ни добре известни, то манихейските манастири (манистани) са значително по-слабо изучени", отбелязва Мкртичев.
"Събитието Мияке" и удивително откритие
Отново към "тайните" на крепостта Пор-Бажин се връщат през 2007-2008 г., когато на острова е пратена нова експедиция за мащабни разкопки. Археолозите откриват интересен факт: крепостта изобщо не е използвана след построяването ѝ. Това обяснява защо т.нар. културен слой в крепостта се оказва много беден. Но това все пак не дава никакви сведения какво всъщност е Пор-Бажин, кога се повявява и защо крепостта е била заобикаляна.
Тогава на помощ идват научните методи: радиовъглеродният анализ на "събитието Мияке". През 2012 г. в изданието Nature излиза статия на японски учени, датирали пръстените на 1800-годишен кедър и открили пик в съдържанието на радиовъглерод в атмосферата през 775 година. Този изблик е свързан с аномално изригване на Слънцето и се отразява на клетъчно ниво. Явлението е наречено "събитието Мияке" (по името на първия автор на статията) и е използвано за датировка в разкопките.
Това решават да сторят и руските учени. През 2018 г. те се обръщат към една от водещите световни лаборатории за радиовъглероден анализ в Гронигенския университет в Нидерландия.
"Пратихме в Гронинген три парчета лиственица от стените на Пор-Бажин. За проучването бе избрано едно от тях с добре запазена кора и в нея, в третия пръстен от кората, бе открито същото това "събитие Мияке". А проучването на най-младия пръстен на клетъчно ниво позволи на дендрохонолозите от Гронинген да определят, че дървото е отсечено през лятото. Така бе установена не само годината, но и сезонът на началото на строителството – лятото на 777 година", разказва заместник-директорът на Института по география към Руската академия на науките Андрей Панин.
По данни на археолозите строителството продължава два летни сезона. В този период във властта има управник, който осъществява много болезнена религиозна реформа – приемането на манихейството. А през 779 г. каганът става жертва на антиманихейски държавен преврат: управникът е убит, а нововъведението му е отменено. И този факт обяснява всичко.
"На базата на комплекса от данни беше изказано предположение, че предназначението на комплекса не е било отбранително, както се е смятало по-рано, а култово: това е бил манихейски манастир. Ако манастирът е бил построен в навечерието на преврата, то предишните управници просто не са могли да се възползват от него, а на новия той просто не е бил нужен – така се обяснява най-голямата загадка на Пор-Бажин – липсата на следи от използване", казва Андрей Панин.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви