До деветгодишна възраст Патрик Майорка живее в Тексас, където баща му служи във Военновъздушните сили на САЩ. След като той се пенсионира, семейството се премества в Оклахома. По това време там има само няколко православни църкви. По-голямата част от вярващите са баптисти и протестанти. "Аз бях отгледан като англиканец, а след като отидох в едно откачено протестантско училище, станах агностик", спомня си Патрик.
Патрик проявява интерес към Руската православна църква, когато започва да изучава руски език и история заедно с историята на Рим. В крайна сметка се влюбва в руската култура. "Но като агностик смятах, че Православната църква е единствената, на която може да се разчита. Западната е белязана от разгрома на Западната Римска империя".
Към Православната църква по електронната поща
Робърт Хегвуд
Той не е единственият. Много американци търсят "нещо по-земно, по-старо, изпитано и издържано", казва Робърт Хегууд от Мисисипи.
Той израства в дом на баптисти, става методист в края на тийнейджърския си период и скоро след това влиза в Харизматичното движение за 21 години. Робърт среща православието през 1995 г, докато живее в чужбина на малкия остров Сайпан, намиращ се в Северения Тих океан.
"Когато се върнах в Мисисипи през 1995 г, се свързах с местна православна църква. От свещеника Робърт получих няколко книги и списания за Православната църква, включително за живота на Св. Серафим от Саров: "Той е бил такъв християнин, какъвто мога само да се надявам да бъда".
Въпреки това, когато Робърт отново се среща със свещеника и му казва, че иска да се присъедини към Православната църква, свещеникът го изслушва с усмивка и отговаря: "Не, все още не ти е време".
След това Робърт се опитва да се свърже с всеки източен епископ от Сайпан, но не успява. "В крайна сметка се свързах с англоговорящ свещеник от Токио. Неговият епископ му даде благословията си да ме катехизира по електронна поща, което продължи повече от една година и беше по-трудно от всеки колежански курс, през който бях минавал досега".
Сега Робърт е благодарен за забавянето. Православието се оказва много по-сложна история, отколкото си мисли: "Не беше просто разходка по пътеката, както в Баптистката вяра. Трябваше наистина да докажеш, че си сериозен".
Привърженици на Путин
Дейвид Петит от Алтадена, Калифорния е съгласен с него: "Никой не става православен просто така".
Дейвид Петит
Почти винаги има един въпрос, който показва кой ще остане и кой ще си тръгне: "Тук сте, за да видите дали Църквата ви пасва, или сте тук, за да откриете своето място в нея?" Според Дейвид хората, които искат да намерят мястото си в Църквата, остават за цял живот. Всички останали я смятат за твърде строга, твърде структурирана, твърде неотстъпчива и твърде безкомпромисна. "Дори когато са напълно съгласни, те все пак напускат, защото не им е достатъчно "забавно", казва Дейвид.
Той се присъединява към Православната църква през 2007 г., като вече е излежал 10 години от 15-годишната си присъда. Преди това Дейвид не вярва в никого, той и родителите му са атеисти и русофоби. Дядото на Дейвид е проектирал ракетни бустери за правителството на САЩ. "Първите три поколения в семейството ми са били и са професионални и морални противници на Кремъл – по всички фронтове", спомня си той. Въпреки това, докато е в затвора, той открива, че има руско сърце.
Дейвид Петит
"Установих, че Чайковски бе любимият ми композитор, а не Бетовен. Солженицин бе любимият ми автор, а не Хемингуей. Толстой, Достоевски и Шолохов са писатели, които говореха директно със сърцето ми. Така че любопитният глупак в мен се запита:" Каква тогава е руската църква?", казва той. Дейвид е в затвора, където за първи път гледа "Страстите Христови", след което се обръща към Господ, започва да се моли и има видение на Света Богородица.
Когато Дейвид излиза от затвора, той посещава православна църква за първи път в живота си. Забелязва, че повечето руски жени са омъжени за американски мъже. "Руснаци и американци се разбират добре в нашата църква. Ние рядко сме на едно мнение, но всъщност се разбираме добре", казва той. В енорията на Робърт има предимно американци и техните деца (повечето от които са от първото поколение православни). Има и сирийски, ливански, украински, арменски, румънски семейства. Православните енории тук растат бавно, но сигурно.
Дейвид Петит
"Много православни американци се възхищават на [руския президент] Владимир Путин", казва Робърт. "И малко завиждат на посоката, в която Русия поема, заставайки публично зад християнската цивилизация и християнските добродетели. В Русия има християнски шествия... докато ние трябва да понесем още един пищен, често неприличен гей парад ".
Такъв е случаят само в консервативния Американски Юг и Югозапад. "В старите имигрантски селища в североизточната и горната част на Средния Запад тя е в сериозен спад, тъй като много от младите хора напускат и никога повече не се връщат, което вероятно се задълбочава от политически либералния и нерелигиозен начин на мислене, който е често срещан в този регион," казва той.
Дейвид Петит
"Но всичко, което знам, е, че въпреки нашите недостатъци, слабости и малък брой в региона, в който живея, се увеличаваме. Не съм сигурен за процентната маса".