Подстаканникът - уникален руски държач за чаша

Не че в Русия има много земетресения, но един от най-известните прибори в страната пречи на чашите да падат от масата. Говорим за т.нар подстаканник – прочут руски държач за чаши. От руски думата се превежда като "под чашата". На практика, този прибор придава стабилност на самата чаша и предпазва ръцете от горещата ѝ повърхност. Това е идеална комбинация, ако решите да си пийнете чай, например докато пътувате във влака.

Министерска посуда

Масово се смята, че подстаканникът е изобретен от Сергей Вите (1849-1915), който през 1892 г. е транспортен министър на Руската империя, а по-късно става и неин първи премиер. Докато е млад, Вите започва кариера в жп транспорта и работи почти на всички възможни длъжности – от касиер до началник-гара.

Когато Вите става министър на транспорта, той въвежда подстаканниците като задължителен елемент от посудата при сервирането на всяка чаша чай в руските влакове. ЖП служителите и пътниците незабавно оценяват преимуществото на подстаканника: той се оказва много по-стабилен от обикновените чаши.

Но подстакалникът се появява в Русия много по-рано от железниците. Етикетът в Русия през XVIII и XIX в. позволява само дамите да пият чай от порцеланови чаши – мъжете са задължени да използват стъклени чаши. Руснаците обичат да пият чая много горещ и така благородниците често изгаряли ръцете си при допира с тънкото стъкло. Така че първите руски подстаканници се появяват в края на XVIII в. за пиене на топъл чай и не са с толкова широка основа.

Възможно е Вите да е модифицирал подстаканниците, за да ги използва във влаковете – вероятно е поръчал да се добави по-широка основа, за да станат по-стабилни. Може би ще се запитате защо просто не са използвали порцеланови чаши. През XIX в., освен по причини, свързани с етикета, който все още не позволява на джентълмените да пият от порцелан, порцелановите чаши са твърде скъпи, за да се оборудват с тях всички вагони. Така че подстаканникът става неизменен спътник на всеки руски пътешественик с влак.

Чай с пропаганда

През XIX в. подстаканниците се произвеждат на най-различни места, като основният материал за направата им е месинг или ламарина. Богатите семейства обаче имат скъпи сребърни подстаканници. В началото на XIX в. много руски дизайнери създават декорирани подстаканници, като сред тях е дори прочутият ювелир Карл Фаберже (1846-1920).

Масовото производство на подстаканници за железниците обаче е монополизирано от бизнесмена Александър Колчугин (1839-1899), който съсредоточава производството си в Колчугино, Владимирска област, така че в общи линии всички подстаканници за руските железници идват от едно и също място. След революцията заводът е национализиран, но продължава да работи.

През 1930-те години и след това СССР увеличава сериозно дължината на пътническите жп линии, което означава, че и производството на подстаканници се развива в огромни мащаби. През 1950-1970-те подстаканниците се произвеждат масово в 15 фабрики на територията на СССР, като повечето се правят от ламарина или мелхиор (алпака).

Същевременно този аксесоар започва да изпълнява и агитационни функции. Страничните части на подстаканника са щамповани с изображения, посветени на важни дати от съветската история, градовете на СССР, известни съветски личности или открития – например първият полет на "Спутник" през 1957 г. е една от класическите декорации.

Във всеки руски влак и до днес има подстаканници. Те вече са изгубили агитационната си роля (с изключение на логото на "Руските железници" на някои от тях), но остават част от една традиция в руските железници, която вече е на повече от 100 години!

Разкриваме ви тайната на това как се правят известните руски подстаканници!