Петте "най-руски" представители на животинския свят

1. Руска синя котка

Тази умна и съобразителна котка може да се открои сред своите роднини по изумрудените си очи и къса копринена сиво-синя козина с лек сребрист блясък.

Породата се появява благодарение на английската селекционерка Карън Кокс, която през 1893 г. донася котенца от Архангелск и започва да ги кръстосва с други породи. Официално фелинологичните асоциации признават руската синя котка през 1912 година. В родината на Кокс тези животни са ценени заради плюшената си козина и отличните качества като ловци на плъхове.

По време на Втората световна война породата е на ръба на изчезване, но селекционерите успят да я съживят, като кръстосват руската синя котка със сиамската и британската късокосместа. В Русия интересът към породата възниква едва през 1980-те години.

Вижте още: 5 факта за главната аристократка сред котките – руската синя (СНИМКИ)

2. Руска ловна хрътка (борзая)

Думата борзая означава "бърз": кучетата от тази порода развиват максимална скорост до 80 км/ч, затова могат да ловуват зайци, често се нахвърлят и върху лисици и вълци. Това е едно и от най-високите кучета в света: височината му при холката достига 85 см.

Има мнение, че истинската родина на породата е Североизточна Африка или Арабският полуостров, а в Русия борзая е донесена от татаро-монголите. С появата на тези кучета през XV-XVI век в Русия се отглеждат татарски хрътки, но след това те започват да се кръстосват с руски кучета, за да се развие кръстоска, която е по-устойчива на местния климат.

Обособяването на руската хрътка като самостоятелна порода става през XVII век. Приблизително по същото време ловът с кучета е най-разпространен сред благородниците. Революцията от 1917 г. и последвалата гражданска война водят до унищожаването на развъдниците като наследство от царския режим, което пък тласка породата до ръба на унищожението. Възстановяването на развъдниците в Русия започва едва през 1930-те години.

3. Руски вълк

Така западните зоолози наричат Canis lupus communis – подвид на сивия вълк, характерен за централната и северната част на Азия: той живее в планините, тайгата и тундрата. На територията на Русия има пет подвида сиви вълци.

Смята се, че сивите вълци в Русия са по-опасни и агресивни от северноамериканските си "събратя". Те често фигурират в руския фолклор като представители на чужд, непознат, див и опасен свят и действат като "плашила" за децата:

Нани нани на 

Не лягай на края

Ще дойде сивото вълче 

И ще те хване за хълбоче.

4. Руски рисак

От XVIII в. орловските рисаци се считат за най-пъргавите в Русия до момента, в който започват да завъждат американските рисаци в страната в началото на XX век. Американските коневъди често продават далеч от най-ценните, а понякога дори дефектни жребци на руснаците, тъй като купувачите не познават отвъдморската порода. Само че дори такива американски рисаци започват да побеждават орловските на състезанията.

Скоро в Русия двете породи започват да се кръстосват. В сравнение с "орловците", метисите показват много добри състезателни резултати и кръстосването става обичайна практика. С инбридинг в Русия се занимават до 1949 г., когато официално е одобрена самостоятелната порода "руски рисак". По-късно кръстосването става хаотично, поради което външният вид на метисите често не отговаря на стандарта.

И все пак, ако първите руски рисаци са отглеждани главно за изпитания на хиподрумите, то през XX в. основната цел е да се получи "универсален" кон, който да е полезен както в провинцията, така и в армията и във впряга.

5. Руска есетра

В подсемейството на есетровите риби се разграничават 17 вида, от които девет се срещат на територията на Русия. Руската есетра се отличава сред своите "сестри" с ареала си: живее в Каспийско, Черно и Азовско море и се насочва към реките, за да хвърли хайвера си (казват, че през XVIII в. дори са ловили тази риба в река Москва).

Въпреки че руската есетра може да достигне до два метра дължина и да тежи до 80 кг, тя не е най-голямата в семейството си и отстъпва по размер на бялата есетра (най-голямата риба от семейството на есетровите е белугата). Затова пък по цена хайверът от руска есетра е на второ място след хайвера от белуга. И двата вида, между другото, са включени в Червената книга, така че руската есетра започва да се отглежда в рибарници, а промишленият улов на какъвто и да било вид есетра е забранен в Русия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви