4 филма от Якутия, които може да гледате точно сега

Кинаджиите от Якутия, най-студения и кинематографичен регион на Русия, успяват в много отношения. Филмите им изпреварват Холивуд в местните боксофиси и носят награди у дома от най-големите световни фестивали. Якутските ленти събират стотици хиляди, а понякога и милиони гледания в интернет, такъв пример е военната драма "Редник Чеерин" (2021). Но якутското кино все още има един голям недостатък – дори хитовете в YouTube често нямат английски субтитри. Но има и изключения от правилото. Ето четири филма, които може да гледате в момента. В тях има призраци, виенско колело, моржове. А една лента дори е номинирана за Оскар!

"Феррум" (2015)

Не без ирония якутската индустрия се нарича "Сахавуд" – жанровото разнообразие тук е доста холивудско. Местният зрител уважава разнообразието от филми – комедии, ужаси и исторически драми. Азиатското кино обаче влияе на местната индустрия не по-малко от Холивуд. Такъв пример е мистичната драма "Феррум", напомняща корейски трилър – стилен, страховит, забавен.

Млад убиец в скъп костюм разбира тайна на бившия си колега къде е скрил голяма сума пари в каса. Самият той не цапа ръцете си – по негова заповед двама престъпници ентусиазирано потапят горкия човек във вана с вода. И без да искат, го убиват, преди да им каже къде точно се намират парите. Няма какво да се направи и главният герой отива в гората, за да закопае лично трупа. Там започват да му се случват всякакви дяволии: странни видения, странни спътници. Корейски трилър се превръща във филм в духа на "Мъртвеца" на Джим Джармуш.

Якутите са езичници, така че техните истории често имат мистично измерение. Ако в градските сцени на "Феррум" те говорят руски, езикът на градската цивилизация, то в гората героите по-често преминават към якутски език, защото извън града светът живее според езическите закони. Дори обикновените неща тук вече не са това, което изглеждат. Евтините близалки, които убиецът гризе в моменти на стрес, предвещават среща с другия свят, железницата (феррум е желязо на латински) се превръща в метафора за предначертаната съдба.

Филмът на младия режисьор Прокопий Бурцев (който е и сценарист, монтажист и продуцент), като повечето якутски филми, е заснет с мизерен бюджет. Тук той съставлява около 10 000 долара.

"Огнище на вятър" (2016)

Дмитрий Давидов е може би най-известният якутски режисьор извън пределите на републиката. Доскоро той работи като учител и директор на селско училище и се занимава с филмова продукция през ваканциите. Дебютира с драмата "Огнище на вятър", заснета в родното му село Амга. Всички актьори са съселяни (включително и тези от Амгинския народен театър). Именно този филм, заснет фактически от режисьор любител, извежда якутското кино на международната сцена. Филмът получава награда от канадския фестивал ImagineNATIVE, попада в конкурса на Пусанския кинофестивал (Южна Корея) и е номиниран за "азиатския Оскар", наградата на Азиатско-тихоокеанската филмова академия.

Пиян младеж смазва с трактор другаря си по чашка, а след това се обесва от срам. Той оставя баща си, мрачния старец Игнат, сам с вечния позор. Селото е малко – всички се познават. Игнат не върши злини, не краде, не прави подли постъпки, но посреща старостта така, сам срещу всички. Бездомно момче помага на Игнат да намери нов смисъл в живота – старецът отвежда момчето в къщата си, предава му своя занаят по дървообработване. И тогава Игнат дори среща нова любов! И така угасналият огън на живота пламва от силния вятър на промяната. Но не всички са радостни от щастието на Игнат.

Суровата природа и суровите хора неволно ни карат да си припомним филмите на Ингмар Бергман, а по темата на заразителното зло – тези на Мартин Макдона.

"Няма бог освен мен" (2019)

След "Огнище на вятър" Давидов снима още една поразителна драма, но сега почти цялото действие се развива в града. Дървосекачът Руслан е принуден от съселяни да напусне родното си село. Всички го уважават, но майката на Руслан е опасна. Поради болестта на Алцхаймер тя спира да разпознава роднините си, плаши местните деца и веднъж дори влиза в чужда къща с пистолет. Тя трябва да се закара за лечение в мегалопис, Руслан все пак заминава заедно с майка си. Наема апартамент, намира си нова работа, но до последния момент не може да приеме, че трябва да остави майка си в чужди ръце. Но болестта прогресира и буквално всички убеждават Руслан, че ще бъде по-добре, ако се съгласят за лечение.

Давидов е якутският Асгар Фархади. Подобно на иранския класик (два пъти носител на Оскар за "Разводът на Надер и Симин" и "Продавачът"), той се интересува от неразрешими морални дилеми, които бавно, но сигурно унищожават и най-силните отвътре. Най-близка до Фархади е драмата "Няма бог освен мен", която не е толкова награждавана, но този филм свидетелства за неуспоримия растеж на режисьорското му майсторство. Аскетичността на визуалните средства и простите метафори (като виенското колело – тук то е символ на невъзможно бъдеще) само засилват чувството за документалност.

"Изход" (2022)

От тази година Якутия за първи път получава номинация за Оскар в категорията "Най-добър късометражен документален филм". Номиниран е филмът на Максим и Евгения Арбугаеви, брат и сестра от якутското село Тикси. Това е 25-минутен биографичен филм за морския биолог Максим Чакилев, който наблюдава живота на моржовете на брега на Охотско море. Продукцията е красиво заснета и в същото време е зловещо доказателство за въздействието на глобалното затопляне върху дивата природа.

Нос Сърцето на камъка преживява истинско нашествие на моржове – като не намират ледени късове в морето, хиляди красиви животни идват на брега и буквално умират в блъсканицата. По време на трите месеца на снимките Чакилев и Арбугаев (които също са и оператори) се оказват блокирани три пъти в хижа – наоколо има толкова много моржове, че буквално не могат да отворят вратата. Самият филм е публикуван в YouTube канала на списание The New Yorker.

Евгения Арбугаева е фотограф, чиито творби са публикувани във водещи западни издания като Time, National Geographic и др. Максим Арбугаев е оператор, лауреат от фестивала Sundance за работата си в "Генезис 2.0" на Кристиън Фрай за ловците на бивни на мамути. През 2023 г. трябва да излезе дебютът на Арбугаев като режисьор в игрален филм – драмата "Лятото ще свърши" (съвместно с Владимир Мункуев) с Юрий Борисов в главната роля.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви