Колко са антарктическите станции на Русия? 

Антарктида е последният открит континент и то едва преди 203 години. А да се стигне до най-студеното място на Земята е само първото изпитание. Да се ​​закрепиш по тези места е истинско предизвикателство. То отнема още почти 80 години.

Местните научни станции са много важни: тук се събират данни за климата на Земята, антарктическата фауна, промените в магнитните и електрическите полета в атмосферата, а освен това постоянно се провеждат метеорологични наблюдения. Материкът се счита за маркер за глобалните промени в тези сфери, тъй като е най-отдалечен от промишлените центрове и производствата.

Тук Русия има седем такива станции – "Восток", "Мирни", "Белингсхаузен", "Новолазаревская", "Прогрес", "Руская" и "Молодьожная". И всяка от тях е забележителна с нещо.

"Мирни" е първата съветска станция

Станцията е основана през февруари 1956 г. по време на първата съветска експедиция (и е кръстена на ветроходния шлюп, който открива континента). Закономерно тя става главна база за изследвания, откъдето идва управлението и оборудването на всички последващи станции.

В началото тук живеят 150-200 полярници, но през последните години броят им е намалял до 15-20. Управлението на другите станции е прехвърлено на по-модерната станция "Прогрес".

"Восток" е най-известната станция

Построена е през декември 1957 г. по време на втората съветска антарктическа експедиция. Тя е единствената, която се намира почти в самия център на континента (всички останали са по бреговете на заливи или крайбрежието), в изключително студена точка: през 1983 г. тук са регистрирани -89,2°С. Дебелината на леда под станцията достига 3700 метра, а точно под нея и тази ледена черупка се намира най-голямото в Антарктида подледникововото реликтово езеро Восток. Благодарение на него станцията става известна в целия свят. Открито е от съветски учени и това е истинска "капсула на времето", тъй като незамръзващото езеро е било изолирано от външния свят милиони години. При изследванията му учените се надяват да получат отговори на въпросите за произхода на живота на Земята и други планети.

"Новолазаревская" – станция с баня 

Тя се появява през 1961 г. и все още е транзитен пункт по пътя на туристите към Южния полюс. Тук те се аклиматизират, като се любуват на почти извънземни пейзажи: в долината има голи 200-метрови хълмове и девствени езера между тях.

От 2007 г. станцията става особено привлекателна заради появилата се на нея единствена руска баня в Антарктида.

"Молодьожная" – бившата столица на Антарктика

Дълго време това е неофициалната столица на съветската Антарктика, тъй като през 1962 г. тук е построен на практика неголям град. Станцията включва около 70 сгради с улици, жилищни комплекси, научни лаборатории, нефтено депо и летище, където могат да кацат големи пътнически лайнери. През зимата, която е най-безлюдният период, тук работят около 500 души, а през лятото – до 1400.

През 1999 г. някогашната целогодишна станция за известно време е законсервирана, а през 2006 г. преминава на сезонен режим.

"Белингсхаузен" – станция с църква

Тя е построена през 1968 г. и е кръстена на Фадей Белингсхаузен, руски адмирал и един от откривателите на Антарктида. Намира се на остров Кинг Джордж, едно от най-благоприятните места в климатично отношение. Температурата през най-студения месец (август) е едва -6-7°С. За това руските полярни изследователи наричат станцията "курорт". Освен това дори през зимните месеци на "изолация", когато на станцията остават да живеят минимален брой полярни изследователи, в "Белингсхаузен" не е скучно: наблизо има съседи – чилийската станция "Фрей" и китайската станция "Чанчен".

От 2004 г. антарктическият "курорт" разполага със собствена дървена църква и това е най-южната постоянна православна църква на Земята.

Вижте още: Как руснаците построяват православна църква на Антарктида (СНИМКИ)

"Русская" – "полюс на ветровете" 

Основана е през 1980-а. Още в първата година на експлоатация става ясно, че тя е построена в една от най-суровите зони дори за Антарктида. Връхлитат я силни бурни ветрове, понякога надхвърлящи 70 м/с. Вятърът може да започне по всяко време на годината и да продължи няколко седмици. Затова станцията е наречена "полюсът на ветровете". Обстановката с ледовете тук е толкова трудна, че корабите имат само три седмици в годината, за да се приближат до брега. Въпреки това станцията е важна: районът на Западна Антарктида, където тя се намира, е един от най-малко проучените. В близост няма нито една обитаема точка.

"Прогрес" – съвременният център на руското присъствие в Антарктика

Станцията, построена през 1989-а, все още оправдава името си – тя е има най-доброто оборудване. Днес това е главната руска полярна станция с нов зимен комплекс, фитнес зала, сауна, тенис и билярдни маси, всекидневни и разбира се съвременни лаборатории.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви