Първите пицарии в Русия се появяват едва през 1980-те, когато започва перестройката. Някои от тях, между другото, работят и до днес. Но независимо че в СССР няма рекламни банери с пици и не може да си поръчваш пица за вкъщи като днес, всеки знае какво представлява тя. И си готви това италианско блюдо вкъщи по собствена руска рецепта.
Вятърът на промяната
"Желязната завеса" не може да скрие от съветските граждани традиционната италианска храна, превърнала се в американска бърза храна. Първите ресторанти, където може да се пробва вкусът на "западния живот" започват да отварят врати с Олимпиадата през 1980 г. в Москва и в други големи градове. Страната се нуждае от заведения с високо ниво на обслужване и съвременни ястия.
Така на улица "Горки" (днешна "Тверская") е открита пицария с "а-ла" италиански блюда и червено-бели карирани покривки. Освен пица и паста, тук се предлага и пенливо вино Lambrusco.
Да попаднеш тук, както и в много други "прилични" заведения в Москва, си е истински късмет. Пицата е като съвременната, макар е размерите ѝ не са особено големи.
А в Симферопол (Крим) в средата на 1980-те е открита невероятно автентична пицария, където няма нито "Маргарити", нито "Неаполитани", нито други подобни канонични блюда.
В Крим
Кримските пицари предлагат на съветските граждани истински кулинарни експерименти: пица с шунка и яйца, с пилешко и гъби, с рулца от раци. И тя прилича на отворена пирожка върху дебело тесто. Това кафене работи и до днес и то с почти същото меню. Отзивите са невероятни: "Едва ли във времената, в които е отворено това кафене, някой реално е имал идея какво представлява пицата", пише Сергей от Санкт Петербург, които посещава пицарията, докато е на почивка. "Но тя е невероятно вкусна. И плънката е много богата".
В Одеса през 1984 г. една пицария се настанява в помещението на бивше заведение за блини и е решена в червено-черни тонове. Пиците-пирожки с калмари, телешко или яйце струват не повече от 50 копейки (100 рубли или 1,20 евро по днешни цени).
Собствени пицарии с вариации на тема италиански блюда имат и много други градове: Киев, Рига, Лвов.
Но истинската италианска и американска пица се появява в СССР едва в края на 1980-те, след преговорите между генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и президента на САЩ Роналд Рейгън. През 1980 г. е разрешено да бъдат създадени т. нар. "съвместни предприятия" и в страната нахлува чуждестранният фаст-фуд и други западни изделия.
Пица на колела
През пролетта на 1988 г. на Ленинградските хълмове (днешните Врабешки хълмове) се появява огромен камион със съветското и американското знаме. Около него веднага се скупчва тълпа от хора, а зад щанда италиано-американски готвачи показва фокус, който по-рано местните жители са могли да видят само в киното: те подхвърлят тестото, разстилат го във въздуха, а след това редят върху него колбаси и кашкавал и предлагат на хората да пробват истинска пица, като в Америка. Това е модерното киоск-кафе Astro Pizza – съвместно руско-американско предприятие.
Цената, естествено, е солена: 1 рубла и 25 копейки за едно парче (не за цяла пица!). По сегашния курс, това е почти 300 рубли (3,60 евро). Но опашките са колосални. Интрига има и заради това, че московчани никога не знаят къде ще бъде камионът следващия път. За един ден Astro Pizza продава по 150-200 пици, което, като цяло, е доста печеливш бизнес.
И все пак, само след половин година, компанията напуска СССР – юридическата форма на съвместните предприятия се оказва неудобна за американците. Има проблем и с конвертирането на съветските рубли в американска валута. Но след тях на съветския пазар идват други "мастодонти" от ресторантьорската индустрия.
Обяд срещу валута
През 1990 г. в Москва са открити цели два ресторанта от американската верига Pizza Hut – един в центъра и един в западната част на града (те също са съвместни предприятия). Няколко месеца по-късно те вече обслужват по около 80 000 клиенти месечно и произвеждат по 5000 пици на ден! Московските ресторанти от веригата Pizza Hut в онзи момент са най-големите в света и предлагат всички съвременни видове пица.
Първоначално ръководството на компанията планира да използва основно съветски продукти, но се оказва, че в страната просто няма доставчици на моцарела, а през зимата е почти невъзможно да се намерят свежи зеленчуци в необходимите мащаби.
Освен това, ресторантите Pizza Hut се оказват доста скъпи за местните жители и те не ги възприемат като място, където могат да похапнат набързо.
Тук хората могат да плащат не само в рубли, но и в американски долари, с каквито в СССР разполагат единици (най-вече чужденци). Голямата пица струва около 18 рубли (4000 рубли или 48 евро по днешни цени), а във валута цената ѝ е почти два пъти по-висока. Но чужденците често посещават валутните зали, за да не чакат на опашката.
Pizza Hut продължава да работи доста успешно и след разпадането на СССР. През 1997 г. в рекламата на тази верига се снима и смият Михаил Горбачов. През 2013 г. в Москва отново са открити ресторанти Pizza Hut, вече руски, и предлагат сравнително нескъпа пица (по 600-700 рубли или около 8 евро).
Бърза храна по държавен стандарт
Много съветски жители нямат възможност често да ходят на ресторант, но това не означава, че те не си правят пица у дома. За целта се оползотворява всичко, останало в хладилника, а непознатите продукти като аншоа се заменят с обикновена сельодка. "При нас в Рязан, когато построиха завод за кожа, поръчаха оборудването от Италия. За да го монтират и да обучат персонала пристигнаха голяма група от италианци", спомня си Константин Степанов. "Те си готвеха и пица и от уста на уста рецептата се разпространи сред народа. Помня, че баба ми се опитваше да я прави".
В края на 1980-те Ленинградският институт за съветска търговия разработва рецепти за приготвяне на пица, които могат да се срещнат в кулинарните книги от онези години. В основата е най-обикновено тесто с мая, което се намазва с доматена паста. Съветската рецепта позволява да се добави и майонеза – един от любимите продукти на хората в онези времена. След това вариантите са към пицата да се добави риба или месо. За една пица са нужни 75 грама риба (не се уточнява какъв вид), 10 грама лук, малко маслини (могат да заменят с кисели краставички) и 30 грама кашкавал. Отговре може да се посипе с някаква сушена подправка. Пицата се месо се състои от варена кайма или пилешко, варено яйце, кашкавал, домат и подправки. Всичко трябва да се запече за 8 минути на 300 градуса.