Това традиционно за руснаците (а и за българите) мезе е богато на пробиотици – полезни бактерии, които се появяват по време на ферментацията на зелето. Те възстановяват баланса на микроорганизмите в червата и потискат растежа на патогените.
Киселото зеле може да има различни добавки. Най-популярни са морковите, цвеклото, ябълките, боровинките или червените боровинки. За пикантност към него се добавят хрян, люта чушка, чесън или лук.
Киселото зеле се консумира като мезе – наравно с киселите краставички – включително за водка (което не е най-здравословният вариант), и като гарнитура за кюфтета. От него се приготвят също така супи, салати и пироги.
Просото не съдържа глутен и е подходящо за хора с цьолиакия. Просото има и нисък гликемичен индекс, така че често се включва в диетата на диабетиците. Същевременно съдържа витамини от група В, фосфор, калий, магнезий, цинк и йод.
Кашата от просо с тиква е нискокалорично ястие със само 300 ккал на 100 грама. Тиквата ѝ придава сладък вкус, така че не ѝ трябват допълнителни подсладители. Пулпата ѝ съдържа много витамин С, антиоксиданти и бета-каротин, който е полезен за зрението.
Сервирането на каша от просо в тиква изглежда особено ефектно. В допълнение към просото могат да се добавят ядки, стафиди или други сушени плодове (ако няма противопоказания).
Кашата от елда е много питателна и има антитоксични свойства. Тя спомага за извеждането на излишния холестерол и йоните на тежките метали от организма, а и го насища с желязо. Много е вкусна, като се гарнира с гъби и лук.
Руската кухня е богата на супи: шчи, борш, расолник, ботвиня. Всяка от тях е добра по свой начин, но именно граховата супа помага да се набави необходимото за мускулната тъкан количество белтъчини, нищо че е зеленчукова. В 100 грама грах се съдържат около 20 грама протеини. Граховата супа може да се приготвя както с месо, така и със зеленчуци – например с картофи, моркови и зеле.
Граховата супа е източник на минерали (калий, магнезий, фосфор, йод и желязо) и витамини от група В, А, С, Е, РР. Фибрите, които се съдържат в граха, прочистват добре червата и подобряват работата на стомашно-чревния тракт.
Запеканката запазва почти целия калций, който се съдържа в оригиналната извара (творог). В същото време тя не предизвиква храносмилателни проблеми като прясната извара. Полезна е за деца по време на активния растеж на зъбите и костите, хора в напреднала възраст и кърмачки. Но трябва да се изключи от диетата на хора с непоносимост към лактоза и глутен.
Можете да добавите парченца ябълка, стафиди, кайсии, череши или горски плодове към сместа за печене. Отгоре може да се украси с пресни плодове, мед или заквасена сметана, както и да се поръси с ядки.
За разлика от пресните ябълки, печените се усвояват по-добре, затова се препоръчват за хора с проблеми със стомашно-чревния тракт, както и за всички, които не усвояват растителни храни с много фибри.
Пектинът в печените ябълки подобрява работата на храносмилателния тракт и премахва токсините, което има положителен ефект върху целия организъм и качеството на кожата. Освен това пектинът има благоприятен ефект върху сърдечносъдовата система.
Ябълките се пекат с мед, сушени плодове, извара или самостоятелно. При всички ползи не бива да се консумират повече от две печени ябълки на ден.
Винегретът е всесезонна салата от варени зеленчуци. Най-често тя се състои от цвекло, кисели краставички, картофи, моркови, грах, лук, растително масло, сол и черен пипер. Понякога към нея се добавят и други съставки: кисело зеле, боб, херинга или гъби.
Винегретът е богат на аскорбинова и никотинова киселина, витамини от група В, бета-каротин, фибри и минерали (желязо, фосфор, магнезий, йод, калций, калий).
В старите времена холодецът се приготвял през късната есен и зимата – от края на ноември, когато започвало прибирането на месото. Холодецът съдържа витамини от група В (особено В12 и В3), желязо, магнезий, калий, натрий, кобалт, лизин, глицин, фосфор и щадящ кожата колаген).
Свинското или говеждото месо съдържат повече желязо и повишават нивата на хемоглобина по-бързо от пилешкото или пуешкото. В същото време си струва да отбележим и калорийното им съдържание: в 100 г свински холодец има около 350 ккал, в говеждия – до 220 ккал, в пилешкия – 120 ккал, в пуешкия – 80 ккал, а в рибния – 50 ккал.
Специалистите по хранене препоръчват да се ограничите до няколко порции холодец седмично и не го препоръчват на хора с проблеми със стомашно-чревния тракт и бъбреците.
Кефирът е ферментирал млечен продукт, който се получава в резултат на ферментация с помощта на специална закваска. Той съдържа витамини А, В, С, D, РР, калий, калций, мед и др. Кефирът нормализира чревната микрофлора, пречиства кръвта, стабилизира киселинния баланс.
Тази напитка от горски плодове на основата на нишесте е хранително и калорично ястие. Благодарение на нишестето тя има обгръщащо действие върху стомашната лигавица и по този начин осигурява защитен ефект срещу стомашния сок, което е много важно за хората, страдащи от киселини или гастрит.
Въпреки това не бива да се прекалява с кисела, особено за хората с диабет, тъй като прекомерната употреба на нишесте може да предизвика скок на инсулина в кръвта.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си