Осетинските пирози са с кръгла или триъгълна форма и са с диаметър 30-40 см с различни плънки. В Северна Осетия ги приготвят на религиозни и официални празници. По радостните поводи домакините слагат на масата по три пирога, които символизират Бог, слънцето и земята. На траурната трапеза се поставят само два, тъй като покойникът вече няма да види слънцето.
Най-популярните осетински пирози са с мляно месо (фиджин), с цвекло (цахараджин) и с картофи (картофджин).
Тези питки с плънка, печени на сух тиган, са популярни в Дагестан, Ингушетия, Чечения и Кабардино-Балкария. Чуду е с кръгла или полукръгла форма. Приготвят се от тесто с или без мая. Понякога се замесват с айран.
Има чуду с месо – най-често с овнешко или говеждо (ет чуду), с извара (бишлак чуду), с тиква (къебакъ чуду), с кисело мляко (чий чуду), както и много разновидности със зелени подправки – лук, коприва, лапад или киселец.
Сочните питки с форма на слънце са задължително блюдо на масата в Карачаево-Черкезия и Кабардино-Балкария. Балкарците ги пекат тънки и плоски, а карачаевците ги правят много пищни с голямо количество плънка. По-рано хората са ги приготвяли на религиозни празници, а днес те присъстват често на семейни събирания.
Класическите хичини със сирене се наричат хумужу хичини, но не по-малко вкусни са с месо, зеле или картофи.
Питките от тесто, замесени с царевично или пшенично брашно с кефир или айран, са национлано блюдо в Чечения и Ингушетия. По-рано е имало традиция хингалш да се пекат с размер от дланта до лакътя на едногодишно дете и да се поднасят на роднини и съседи, когато детето направи първите си крачки.
Хингалш се готви с плънка от тиква и лук. Независимо горчивината на лука, те са много сладки и към тях се добавя и ароматна мащерка.
Чебуреките в Русия са много популярна улична храна, която може да се купи по гарите, около метрото и в закусвалните. Но това блюдо се приготвя отдавна в много кавказки региони.
В Ингушетия за чебуреките избират прясно овнешко, в плънката се добавят много зелени подправки (магданоз или кориандър) и варен ориз. Разпространена е и рецептата, в която в плънката няма ориз, а домати.
Истинските казквазки чебуреки се правят в казан с разтопена овнешка мас. С тях вървят студени млечни продукти – кефир, айран или мляко.
За традиционно блюдо на кумиките – най-големият тюркски народ в Северен Кавказ, се смята царевичният пирог или хляб с лук – мичари. Това е кръгъл пирог с диаметър 25 см. Приготвя се от царевично брашно със сода и голямо количество кефир. Пирогът бухва много, порест е и изобщо не е сух заради задушения лук.
Местните имат поговорка, която подчертава голямото количество лук в пирога: "Половин мичари и цяла глава лук е нормата за мъжа".
Това е празничен пирог с месо, характерен за лезгините, които живеят в южните райони на Дагестан. Пирогът се приготвя с овнешко, картофи, лук, орехи и подправки. Плънката се редува с тънки слоеве тесто. Получава се много засищащ пирог – най-често го приготвят на пещ, когато времето е студено.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си