Събрахме списък на руски писатели, постъпили по подобен начин. Всички те живеят в различни времена, но, също като Булгаков, решават да изгорят книгите си "след прочитане".
Николай Гогол
Фьодор Молер
През целия си живот авторът на "Записки на един луд" страда от резки промени в настроението. Когато Гогол създава своите емблематични, гротескни творби като "Нос" или "Шинел", той танцува насред улицата в екстаз. Но радостта му бързо отстъпва място на безпокойството и разочарованието.
Творбата на живота на Гогол – "Мъртви души", първоначално е замислена като трилогия. Литературното предизвикателство е да се създаде една многопластова картина на обществото, на която "ще откликне цяла Русия". Проблемът обаче е, че перфекционистът у Гогол не успява да отговори на високите стандарти, зададени от самия писател.
Първата част на "Мъртви души" вижда бял ден през 1842 г. и получава шест смесени оценки от критиката. Когато критикът Константин Аксаков сравнява Гогол с Омир и Шекспир, прочутият литературен критик Висарион Белински отвръща, като казва, че "Гогол прилича на Омир, олкото сивото небе и боровите горички на Санкт Петербург приличат на яркосиньото небе и лавровите гори в Елада".
След като литературните критици обвиняват Гогол че нарочно изкривява реалността, сатиричният му роман "Мъртви души" също започва да му се струва някак незначителен. Гогол, който е много самокритичен, казва, че първата част на "Мъртви души" е като "чардак, прибързано залепен от някой провинциален архитект към дворец, замислен в много голям мащаб". Но задавайки си толкова високи цели, Гогол сам попада в капан.
Втората част на "Мъртви души" е очаквана с нетърпение. Нещо повече – Гогол я споменава толкова често, че сред приятелите му бързо плъзва слух, че книгата уж била завършена.
Всъщност, Гогол изпитва трудности в писането на втората част. Начинанието провокира жестока творческа криза. "Измъчвах се и се насилвах да пиша, преминах през страдания и бях обзет от чувство на безсилие… и все пак, нямаше какво да направя – всичко излезе не както трябва", признава си Гогол.
През 1845 г., в състояние на емоционална нестабилност, той за първи път изгаря втората част на "Мъртви души" (чието написване му отнема пет години). Но писателят не спира дотук и по-късно го прави отново! През 1852 г. Гогол изгаря още една почти завършена втора част на "Мъртви души".
Десет дни по-късно, изпаднал отново в депресия, писателят умира, очевидно от глад, който сам си налага под предлог, че пости… Явно Владимир Набоков е прав, когато описва Гогол като "най-странния поет и писател, раждал се някога в Русия".
Александър Пушкин
Орест Кипренский
Колкото по-голям е талантът, толкова по-дълбоко е съмнението. Или поне така изглежда. Като пътеводна светлина в руската поезия, Александър Пушкин изобщо не е лишен от съмнение в собствения си талант. Ръкописите му често са пълни с откъснати листове. В миналото, когато няма шредъри, Пушкин решава да бори съмненията си с огън. Авторът на "Дама пика" изгаря втората част на известния си недовършен роман "Дубровски", черновите на историческия си роман "Дъщерята на капитана" и стихотворението си "Братя разбойници".
"Изгорих "Братя разбойници" – и те си го заслужаваха", пише Пушкин в писмо на поета и критик Александър Бестужев през 1823 година.
Поетът оставя десетата глава на прочутия си роман в стихове "Евгений Онегин" под формата на криптирани четиристишия. Пушкин планира да се върне към ръкописа по-късно, но това така и не се случва. Смята се, че Пушкин е унищожил десетата глава от страх от политическо преследване, тъй като в нея вероятно е ставало дума за въстанието на руските декабристи.
Михаил Булгаков
Sputnik
"Печката вече стана любимата ми редакторска дъска", признава Булгаков в писмо до един от старите си приятели с нотка тъжна ирония. "Обичам я, защото тя, без да отхвърля нищо, с еднакво желание поглъща бележки от химическото чистене, недовършени писма и дори, о, срамота, поезия!".
Авторът на "Майстора и Маргарита" вярва, че "Ръкописите не горят!". Той ражда тази знаменита фраза, за да докаже, че творбите на писателя се запечатват най-вече в съзнанието му, а не върху хартия.
Булгаков е безпощаден към себе си и гори първата версия на "Майстора и Маргарита". По онова време романът има друго заглавие. Булгаков иска да го нарече или "Черният маг" или "Жонгльор с копита", като в главният протагонист е героят на Воланд. Изследователите смятат, че писателят първоначално няма намерение да изгори романа, но го прави в изблик на емоции, когато съветската цензура забранява пиесата му "Кабала святош".
"Обзе ме демон… <…>", спомня си Булгаков по-късно. "Започнах да задрасквам страница след страница от романа си… Защо ли? Не знам. Нека тъне в забвение!".
Година по-късно той започва отново да работи върху романа: появява се чернова под името "Великият канцлер".
Булгаков изпепелява и първата версия на втората и третата част на шедьовъра си "Бялата гвардия". Безмилостно "изгорени след четене" са и дневниците на писателя.
Борис Пастернак
Sputnik
Авторът на "Доктор Живаго" не иска да оставя никакво наследство в края на живота си. Също като Франк Синатра, той решава да живее "по свой собствен начин". С фанатична педантичност, той изгаря всички чернови на творбите си. Ако, според поета, текстът е твърде слаб, той се изгаря с особена страст и усърдие. Унищожение очаква не само недовършените ръкописи, но и завършените работи.
Пиесата на Пастернак "На този свят", която е посрещната с унищожителни критики, незабавно е пратена в печката. Романът му "Три имена", чието написване отнема на Пастернак цяла година, е сполетян от същата съдба. Той се разделя с ръкописа без капка съжаление, тъй като му напомня за първата му жена Евгения.
Анна Ахматова
Моисей Напелбаум/Sputnik
В годините на СССР много поети и писатели унищожават творбите си по политически причини. Те се боят от репресия от страна на държавата. Например, преди да изгори стиховете си, Анна Ахматова (автор на стихотворението "Реквием", което описва ужасяващите години на Голямата чистка на Сталин) ги учи наизуст и чете последните си композиции на глас пред свои приятели, за да могат те да ги запомнят и да ги предават от уста на уста. Така стихотворенията на Ахматова са запечатани в паметта на най-добрите ѝ и най-доверени приятели, сред които е и Осип Манделщам. Приятелството им продължава близо 30 години. Ахматова казва, че Манделщам е един от "най-приятните говорители", които някога е срещала. Осип на свой ред се възхищава на красотата, характера и истината на Анна, като твърди, че нейните поетични редове "могат да бъдат премахнати само хирургично".
Осип Манделщам
Sputnik
Един от най-великите поети на XX в. е достатъчно голям реалист, за да осъзнава, че творбите му могат да му струват главата. Поетът е принуден да гори, крие или да раздава копия на ръкописите си на членове на своето семейство. За да запази поезията си жива, Манделщам я споделя с най-добрите си приятели.
През 1933 г. Манделщм създава остра като бръснач епиграма за Сталин: "Живи уж, а не чувстваме свойта земя". Малко след това поетът е арестуван и пратен в заточение.
"Трябваше да възстановим стиховете, защото след всички сътресения (полицейски обиски, арест, изгнание, болест), много неща бяха избледнели. Спасените ръкописи… в крайна сметка се оказаха в тигани или в обувки", спомня си съпругата на поета Надежда Манделщам в своите сърцераздирателни мемоари "Надежда срещу надежда".