Руско-японската дружба в киното

Великият японски режисьор Акира Куросава прави само един филм извън Япония и не на японски език. И този филм е заснет на руски. Куросава получава предложение за лентата от "Мосфилм" в труден период от живота си – заради проблеми със здравето и фактическия бойкот на инвеститорите в родината му той дори прави опит за самоубийство. Екранизацията на книгата "Дерсу Узала" (излязла през 1975 г.) на руския пътешественик Владимир Арсениев не само връща режисьора към професията му, но и му носи втория "Оскар" в кариерата му.

Това е може би най-известният пример за сътрудничеството между Япония и СССР/Русия в областта на киното. Но далеч не е единственият.

Пътепис с вълшебна матрьошка

След смъртта на Сталин настъпва затопляне и във външната политика. По случай 10-годишния юбилей на Московската декларация за прекратяване на войната между Япония и СССР излиза първата копродукция.

Филмът "Малкият беглец" (1966) е одисея за симпатично японско момченце, което споделя пред една вълшебна руска матрьошка желанието си да попадне в далечна Москва, където се лекува баща му. И желанието му се сбъдва – 10-годишният Кен стига до целта след многобройни приключения, а в пътешествието му му помагат граничари, ловци и други съветски хора. И дори Юрий Никулин, звездата на съветския цирк и комедиите на Леонид Гайдай, играе самия себе си.

Този филм принципно е засент на паритетни начала. Двама режисьори и смесена съветско-японска творческа група (дори субтитрите са двуезични!), действието се развива в двете страни, а бившите идеологически врагове са показани със съпоставими симпатии – навсякъде живеят добри хора, и в социалистическа Русия, и в капиталистическа Япония.

Естествено, пълен паритет не се получава – съветската част е по-дълга и по-показна. Докато в Токио все още не са преодолени някои недостатъци, в СССР изглежда всичко вече е хубаво. Освен ако времето не е лошо.

Забравена спортна драма

През 1980 г. Москва е домакин на Олимпийските игри – и по случай събитието, отново на паритетни начала, е заснет филмът "Пътят към медалите" – спортна драма, посветена на волейбола. Темата е повече от гореща – от 1960-те години женските отбори по волейбол на Япония и СССР са вечни противници. Докато пез 1964 и 1976 г. олимпийското "злато" е спечелено от "тихоокеанските вещици", то през 1968 и 1972 г. то отива при съветските момичета.

"Пътят към медалите" със съчувствие разказва две паралелни истории за младите спортистки Таня и Мегуми, които са приятелки, въпреки вечното съперничество на отборите им, и преодоляват различни житейски трудности по пътя към Олимпиадата в Москва. Един от епизодите е сниман по време на реален мач между СССР и Япония и актрисата Татяна Ташкова, която играе ролята на Таня, дори излиза да играе като резерва на истинска спортистка.

На филма определено не му провървява – Япония се присъединява към международния бойкот на Олимпиадата в знак на протест срещу пращането на съветски войски в Афганистан. Лентата рязко губи своята актуалност и е фактически забравена. Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. пък са бойкотирани от съветите, затова Таня и Мегуми вероятно щяха да се срещнат чак през 1988 г. в Сеул.

Две мелодрами за любовта към руското изкуство

Актрисата Комаки Курихара е най-известната японка в СССР. През 1970-те тя участва в две мелодрами в главната роля, като и в двете основната сюжетна линия е еднаква: красавица от страната на Изгряващото слънце пристига в СССР, за да остави сърцето си тук.

Във филма "Москва, любов моя" (името е предложено от японските партньори) Курихара играе балерина, влюбена в скулптор (Олег Видов). Финалът е трагичен, на героите не им е писано да са заедно. Момичето е родено в Хирошима – в града, пострадал от американските атомни бомбардировки. Отдавнашната катастрофа напомня за себе си чрез неизлечима болест – левкемия.

На режисьора Александър Мита толкова му харесва да работи с актрисата, че я кани в епизод на филма "Екипаж" (1979), а по-късно специално заради нея прави драмата "Стъпка" (1988) по мотиви на реални събития – в лентата се разказва как през 1950-те, в разгара на епидемията от детски паралич, японско момиче успява да внесе съветска ваксина в родината си и спасява хиляди животи.

Втората мелодрама с Комаки Курихара е снимана от Сергей Соловьов, бъдещият режисьор на култовия филм от годините на перестройката "Асса". В "Мелодиите на бялата нощ" (тук името е измислено от съветските чиновници) актрисата пресъздава образа на пианистка, която се влюбва в диригент (Юрий Соломин, звездата от "Дерсу Узала" на Куросава). Събитията тук не са толкова трагични, затова пък лентата е невероятно красива във визуален план – и нищо чудно, защото е снимана от Георгий Рерберг, операторът на "Огледало" на Андрей Тарковски.

Екранизации на бестселъри

Сред японските писатели има доста поклонници на страната на Толстой и Достоевски. Например, Хироюки Ицуки, който още като студент в университета Васеда, учи руски език, а по-късно пребивава в СССР по работа. Опитът от това пътуване той пресъздава в дебютния си роман "Довиждание, московски стиляги" (1966), който моментално го причислява към списъка на най-обещаващите автори. Положението е подсилено от едноименния филм, който излиза две години по-късно. Москва там е снимана в павилион, а ролята на руския саксофонист Миша, който учи суинг от гостуващ японски джазмен, е изиграна от емигранта Пьотр Алексеев.

Русия е не само велики писатели, но и снежна зима. Във филма "Капки от великата река" (2001), още една екранизация на Хироюки Ицуки, една японка се влюбва в руски тромбонист. Според сюжета той е прогонен от Япония и води жена си в заснеженото Подмосковие.

На свой ред, "Под северното сияние" (1990) – екранизация на повестта "Под Аврора. 1912 година" на класика Юкио Тогава, автор на христоматийни разкази за животни за деца – е почти трилър за преживяванията на японски ловец и предания му приятел – полувълк-полукуче, в сибирската тайга. Между другото, тук в малка роля на търговец се появява и лауреатът на "Оскар" Никита Михалков.

Несъмнено една от най-грандиозните екранизации е историко-приключенският филм "Сънища за Русия" по едноименния роман на Ясуши Иноуе, който на свой ред е базиран на реални събития. През 1782 г. корабът "Синсе-мару" попада в буря и акостира на руския бряг. Екипажът на кораба начело с капитан Дайкокуя Кодай се скита в чужбина почти девет години, преди да се завърне у дома. Но всичките им лишения не са напразни – на героите е писано да изиграя голяма роля за сближаването на двете страни. Благодарение на моряците Япония опознава Русия по-добре – скитниците, след като се завръщат в родината си, разказват много за страната.

В ролята на императрица Екатерина Велика тук можете да видите французойката Марина Влади, а в ролята на учения – Олег Янковски, известен на световните зрители с ролите си в "Огледало" и "Носталгия" на Андрей Тарковски.

Аниме за пионери и Чебурашка

Японските и съветските/руски аниматори нееднократно са работили заедно, но нито веднъж не се получава "равна игра" – в копродукциите доминира или съветската, или японската школа. При това всеки пример за това сътрудничество е уникален по своему.

За първи подобен опит се смята анимационният филм "Дванайсет месеца" (1980) – екранизация на известната и в япония приказка на Самуил Маршак. Саундракът към нея е дело на московския композитор Владимир Кривцов и е записан от Симфоничния оркестър на Ленинградската държавна филхармония. И с това, на практика, съветският принос свършва. Всичко останало е работа на студио Toei.

Четвърт век по-късно се случва един изключително любопитен прецедент – по поръчка на руските продуценти Михаил Шприц и Алексей Климов японските аниматори от Studio 4 °C заснемат истинско аниме за... пионери, които в годините на Великата отечествена война дват отпор на призраците на кръстоносците, сражаващите са на страната на нацистите. "Първи отряд" (2005) не става хит в Русия, макар че е приет топло от критиката. А в Япония, за съжаление, той така и не излиза.

Има и история за обратната ситуация – когато в Москва изпълняват японска поръчка. "Приключенията на пингвинчето Лоло" (1986-1987) съществува както като сериал, така и под формата на пълнометражен филм. Сниман е в базата на главното съветско студио "Союзмултфилм". И макар че по традиция снимачната група – продуценти, художници, режисьори – е смесена, то творческото участие на съветските колеги е решаващо. В изобразителен и в продуцентски план това е анимационен филм в традиците на класическия "Союзмултфилм".

"Пингвинчето Лоло" намира своите японски зрители, но известността му изобщо не може да се сравни с популярността на друг съветски анимационен герой – Чебурашка.

През зимата в Русия за това "неизвестно на науката животно" излезе пълнометражен филм, който бие всички касови рекорди. Но още преди това римейкове на историите за Чебурашка са снимани именно в Япония. Там са правени анимационият сериал "Чебурашка еререр!" (2009) и (в сътрудничество с Русия) кукленият алманах "Чебурашка" (2013), където един от епизодите представлява презаснетият кадър по кадър първи анимационен филм от цикъла "Крокодилът Гена" (1969). Сериалът е показан и на създателя на образа на Чебурашка – художникът Леонид Шварцман, и първоначално той дори не разпознава подмяната.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви