Екатерина Фурцева - най-влиятелната жена в съветската култура

Архивна снимка; Леонардо да Винчи
В продължение на две десетилетия тя отговаря за културния живот на Москва, а след това и на целия Съветски съюз. Тя дори успя да приповдигне леко "Желязната завеса".

Художествена изложба в Париж. Не пускат Пабло Пикасо, защото си е забравил поканата. Предлагат му: "Докажете, че сте Пикасо". Художникът рисува гълъба на мира и го пускат.

На същата изложба пристига Екатерина Фурцева и тя също е забравила поканата си. Не я пускат.

- Ама аз съм министърът на културата на СССР! – възмущава се тя.

- Докажете! Ето Пикасо доказа!

- А кой е тоя Пикасо?

- Aa, това сте вие, госпожо министър, можете да влезете!

Това е един от най-популярните вицове за Екатерина Фурцева, която често е обвинявана в невежество, липса на образование, липса на вкус и тесен кръгозор в областта на изкуството. Благодарение на нея обаче е организирана първата ретроспектива на Пикасо в Пушкинския музей в Москва през 1956 година.

Фурцева на художествена изложба

Екатерина Фурцева (1910-1974) е министър на културата на СССР в продължение на 14 години и остава в историята като твърде противоречива личност. От една страна тя забранява концертите на "вредните" капиталисти The Beatles и The Rolling Stones, подкрепя гонението срещу Борис Пастернак и подлага киното на безкрайна цензура. От друга страна пък договаря пристигането в СССР на чуждестранни филмови звезди, на театър "Ла Скала", на френските импресионисти, а също и на Мона Лиза на Леонардо да Винчи.

Нека да отбележим, че когато става дума за Фурцева, повече вицове са измисляни само за Хрушчов и това говори за мащаба на фигурата. Тя разбира се не е дълбоко осведомена по въпросите на литературата, музиката и изкуството, но оценява професионалистите и се вслушва в техните съвети в различни области. И дори лично спасява няколко филма и театрални постановки от цензурата.

Образцов партиен работник

Министърът на културата Екатерина Фурцева

Ако в зората на съветската държава е имало много жени революционерки и болшевиките са се гордеели, че са изградили равенство, то при Сталин и след него в СССР жени не са били на чак толкова ръководни позиции. Следователно зашеметяващата кариера на Фурцева е по-скоро изключение от правилото. Тя е една от малкото жени от 1950-те години, които успяват не само да достигнат до най-високите ешелони на властта, но и да бъдат едни от най-влиятелните хора в страната в продължение на 20 години.

Тя има идеална биография на съветски служител: родена е в работническо семейство, активистка на Комсомола, а след това и един от неговите лидери. По време на Втората световна война помага при евакуацията на експонати от московските музеи. Рано влиза в редовете на комунистическата партия, занимава се със спорт и според легендата, когато я представят на Сталин, той дори ѝ прави комплимент.

Фурцева и Хрушчов, 1963 г.

През 1950 г. е назначена за заместник на Никита Хрушчов, който оглавява Московския комитет на Комунистическата партия. На 40-годишна възраст тя фактически става вторият човек в Москва.

"Стопанката на Москва" и "Желязната лейди" на съветската култура

През 1954-1957 г. Фурцева всъщност става "стопанката на Москва", след като оглавява градския партиен комитет като замества на този пост Хрушчов, който пък вече управлява цялата страна. По време на мандата ѝ на този пост в града се появяват много днес вече емблематични сгради и обекти: стадионът "Лужники", магазинът "Детский мир", московската книжарница на "Тверская". Тя изпълнява плана за масово строителство на достъпни жилища същите онези хрушчовки.

Фурцева иска да се изкачи по стълбата на партийната кариера, тя дори става член на Президиума на Централния комитет на партията. Само че поради вътрешнопартийни интриги и конфликт с Хрушчов на практика изпада в немилост и не е преизбрана в Президиума.

Климент Ворошилов, Семьон Будьони и Екатерина Фурцева в Кремъл

Затова тя приема назначението си през 1960 г. на поста министър на културата на СССР не като успех, а като падение. И... си прерязва вените.

Успяват да я спасят. Когато Фурцева се съвзема, с усърдието на бивша комсомолка и спортистка тя се заема с работата си.

Именно тя инициира провеждането на Московския международен филмов фестивал, както и на легендарния VI Световен фестивал на младежта и студентите. Като част от двете събития невероятен брой чужденци пристигат в Москва, преобразявайки напълно старата съветска столица.

Аржентинската актриса Лолита Торес и Екатерина Фурцева (отдясно)

Фурцева винаги обръща много внимание на театъра тя е обсебена от идеята за създаване на аматьорски театри и смята, че социализмът има нужда само от тях, а професионалните са се изчерпали. Друг анекдот за Фурцева: когато тя пореден път настоява за аматьорски театри, я питат: "Ами ако имате нужда от помощ за женското здраве, ще се обърнете ли към гинеколог любител?"

От ляво надясно: италианската  актриса Джина Лолобриджида, Юрий Гагарин, актрисата Мариза Мерлини, и министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева по времена прием по случай II-я Московски международен кинофестивал

По времето на Фурцева като министър на културата са построени много от станалите днес емблематични театри и са реновирани стари сгради. Сред тях са Театърът на естрадата, театърът на "Таганка", новата сграда на Московския художествен театър и на "Современник“, както и концертната зала "Россия" и Големият цирк на проспект "Вернадски".

Фотокореспондентът на

По времето на Фурцева процъфтява и цяло поколение поети от шейсетте: Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина. Те са толкова популярни, че пълнят цели стадиони за своите представления.

Фурцева е и инициатор на гастроли на Болшой и на руски драматични театри в чужбина, включително и в САЩ. На свой ред "Ла Скала", шедьоври на нюйоркския "Метрополитен" и други западни музеи пристигат в СССР.

Фурцева (в центъра) на изложба на Анри Матис в Пушкинския музей

Смята се, че Фурцева не разбира нищо от изкуство, но благодарение на нея се провеждат първите изложби на френските импресионисти, Марк Шагал, трофейни шедьоври от Дрезденската галерия и съкровищата от гробницата на Тутанкамон. А също и безпрецедентната изложба на една картина – "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи (след която тя никога повече не напуска Лувъра). 

Дългогодишният директор на Пушкинския музей Ирина Антонова си спомня: "Тя имаше страст към мащабните проекти. Да изнесеш шедьоври на Ермитажа, Третяковската галерия, Руския и Пушкинския музей в Япония без застраховка, на лична отговорност тя умееше да поема рискове..."

Жена с широка руска душа

Фурцева притежава отлично чувство за стил, винаги носи изискани рокли, вталени костюми, елегантни обувки, перфектно оформени къдрици.

Екатерина Фурцева пристига на летище Хийтроу, Лондон, Великобритания, 1963 г.

В същото време тя е жена с желязна воля и едва ли друга би могла да стигне до такива висоти. Тя е верен "войник" на партията и също толкова ревностно се бори срещу нейните "врагове". Днес често я споменават заради гонението срещу Борис Пастернак след публикуването на "Доктор Живаго" на Запад и заради Нобеловата му награда за литература. Тя забранява и гастроли и изпълненията на виолончелиста Мстислав Ростропович, защото подкрепя изпадналия в немилост Солженицин и музикантът е принуден да напусне СССР.

Фурцева забранява военния филм за колаборационист "Проверка по пътищата" (1971), който е пуснат едва през 1986 г. и сега се смята за един от най-добрите филми за войната. Причината е, че филмът показва съжаление към хората, които са се предали в плен. Казват обаче, че Фурцева изпитва лична неприязън към актьора Ролан Биков. Тя забранява и детския филм "Внимание, костенурка!", защото съзира в него намек за събитията в Чехословакия през 1968 година.

Екатерина Фурцева и певецът Леонид Утьосов на неговата 70-годишнина

Певецът Муслим Магомаев си спомня: "Тя беше изключителен човек и на мястото си. Обичаше работата си, обичаше артистите. Помогна на мнозина да станат това, което станаха. Но по някаква причина сега се смята за почти доблест да се хвърлят само упреци срещу нея. За мен това е недостойно. Да, тя беше част от тази система, но, за разлика от мнозина, тя работеше в нея със знания за работата, която ѝ беше поверена".

Екатерина Фурцева, поетът Евгений Евтушенко и скулпторът Ернст Неизвестний

През 70-те години на миналия век започват да се носят слухове за нейните проблеми с пиенето.

След опита за самоубийство психиката ѝ не е стабилна, тя смята, че партийното ръководство не я оценява, а освен това в личния ѝ живот не всичко върви гладко съпругът ѝ ѝ изневерява.

Отстраняват я от поста министър на културата без предупреждение по обвинението в предполагаемо прахосване на държавни пари за изграждането на дача. Това е голям удар за нея и скоро тя си отива от този свят, сърцето ѝ не издържа.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"