Самолет, който може вертикално да излита и да каца като хеликоптер, който изисква само плоска повърхност, за да работи и е в състояние да превозва товари с висока скорост и на дълги разстояния като самолет, е истинска машина мечта за Русия с нейната обширна територия, северните отдалечени и слабо населени райони, където липсва изградена мрежа от летища, а на много места просто не е възможно да бъдат построени.
Такъв самолет съществува, не в Русия, а в арсенала на ВМС на САЩ. Как тогава се ражда концепцията за конвертоплан (коригиращ се ротор) и защо нито ВВС на Русия, нито въздушнопреносимите части не получиха собствената си версия на Ви-22 "Оспри", която най-накрая беше построена от авиокомпаниите Bell и Boeing?
Wikipedia
Единственият апарат конвертоплан, използван широко в света, е еднакво застрашен както от бунтовниците в Афганистан, така и от американските политици в собствената си страна. Периодично се правят опити за осуетяване на програмата, която вече струва $20 млрд., и всеки от 160-те произведени досега самолети струва $120 милиона.
Само че не е толкова лесно "Оспри" да бъде свален. Bell и Boeing продължават да се борят за него, подкрепени от стабилните технически спецификации на самолета (два пъти по-бърз от един хеликоптер, с три пъти по-голям капацитет за превоз на товари на пет пъти по-голямо разстояние), с 25 години техническа работа зад гърба си и 30 изгубени живота при инциденти.
Първият конвертоплан в света е проектиран през 1936 г. от съветския инженер Фьодор Курочкин. Самолетът му е с мобилно крило, оборудвано с две витла, монтирани на гондолите (корпуса на двигателя) в същата конфигурация като на прототипа Ви-22 и гражданския му еквивалент AW609.
Следващият тласък в развитието на летателния апарат настъпва през 1946 г. с емблематичната конструкция на високоскоростния изтребител ВСИ на Александър Шчербаков. Неговият моноплан има повдигнат участък на опашка и едно фиксирано крило, оборудвано с мотори близнаци, които могат се обръщат вертикално под ъгъл от 120 градуса.
Характеристиките му са впечатляващи - има максимално тегло от 5000 кг, максимална скорост от 1500 км/ч и радиус на действие от 1000 км. За разлика от предвоенния модел, през 1948 г. е построен прототип, който е подложен на изпитания преди ВСИ да бъде архивиран поради изключителната му сложност.
Рекорди на въртящото се крило
През 1950-те години се увеличава производството на самолети с хеликоптерни ротори, които работят едновременно. Същото важи и за апаратите с витла във фиксирана позиция. Британският конвертоплан, произведен от компанията Fairey, дори поставя световен рекорд по полет със скорост 307,2 км/ч, която е по-висока с 80 км/ч от максималната скорост на хеликоптера.
Само че съветският Ка-22, създаден за транспортиране на тактически балистични ракети, който се ускорява до 356,3 км/ч, бързо бие рекорда на британския апарат.
avia-mir.ru
Този самолет с витла има фюзелажа на самолета Лисунов - Ли-2, винтов двигател, който работи едновременно с въртящите перки, монтирани на края на всяко крило. Има специално разработена и сложна трансмисионна система, която е свързана с двигателя и на двата ротора и е трябвало да се управлява от пилота ръчно. Именно това прави изключително трудно летенето на този въздушен апарат: три от общо четирите екипажа, участвали в изпитанията му, загиват.
Проектът е отхвърлен и задачата по транспортирането на ракети е възложена на "традиционния" хеликоптер Mи-6. При все това преди Ka-22 да се превърне в музеен експонат, той поставя рекорд по скорост и полезен товар, който все още не е подобрен, като издига 16,4 тона на надморска височина над 2000 метра.
Руският "Оспри"
През 1972 г., когато проектантското бюро на Завода за хеликоптери на името на М. Л. Мил в Москва търси модел, който да замени Mи-8, в СССР започва да се работи по класическия модел на конвертоплана с двойни витла и роторни комбинации.
Новият Mи-30 е по-бърз и има по-голям обхват, но неговите спецификации се променят постоянно през следващите няколко години по искания, отправени от военните. Той вече има капацитет на полезен товар от 2 тона и 19 войници, може да транспортира 3,5 тона и 32 войници. Също така има по-висока скорост на полета до 500-600 км/ч при обсег на действие от 800 километра.
Свободни източници
Тези промени водят до увеличаване на мощността на двигателя и размера на лопатките на ротора. Ето защо общото тегло на машината се увеличава от 10 до 30 тона.
Работата по аеродинамиката приключва напълно в началото на 1980-те, а Mи-30 е включен в държавната оръжейна програма за периода 1986-1995 година. Въпреки това разпадането на СССР означава, че Mи-30 ще си остане проект на хартия.
Тъй като 60% от територията на Русия остава недостъпна за конвенционалните самолети, в момента конвертопланът има много широко приложение - както гражданско, така и военно. Този летателен апарат може да се използва ефективно и за разработването на арктическите и тихоокеанските платформи.
Благодарение на богатия опит в тази област Русия е асоцииран член на европейската програма за разработване на нов конвертоплан, който да замени Ей Дабъл Ю 609. Междувременно страната продължава да работи, за да получи свой собствен самолет с винтови криле.