Как изглежда животът на обикновения човек в Съветския съюз?

Съветските деца

"Благодарим ви, другарю Сталин, за нашето щастливо детство!" - тази фраза, изречена на спортен парад на Червения площад през 1936 г., скоро се превръща в един от най-запомнящите се съветски пропагандни лозунги.

Всъщност детството в Съветския съюз си има своите особености. Родителският отпуск в СССР е само шест месеца преди да бъде удължен до 18 месеца през 1970-те. Децата трябва да се социализират рано: след яслите за новородените идват детски градини, след това училище на 7-годишна възраст и след 9-годишна възраст – пионерско движение.

Кликнете тук, за да научите повече за детството в СССР.

Пионерски лагери в СССР

По време на училищните ваканции съветските деца посещават пионерски лагери, разположени из целия СССР. Най-големите щастливци отиват в "Артек", смятан за най-престижния и известен съветски пионерски лагер, разположен в Крим, на брега на Черно море. С времето лагерът става емблематичен не само за Съветския съюз, но и за чуждите нации, тъй като все по-често започва да посреща деца от други комунистически страни.

Кликнете тук, за да прочетете за известния лагер "Артек" и какво се случва с него днес.

Съветско родителство

Въпреки че съветските родители обикновено работят, вместо да си останат вкъщи и да гледат деца, съветското родителство си има установени обичаи и традиции. Много внимание се отделя на детския режим от най-ранна възраст. Спането, храненето, играта, ученето обикновено се извършват по строг график.

Съветската пропаганда подкрепя отглеждането на децата в традициите на скромност, любов към спорта, отдаденост и отговорност.

Кликнете тук, за да научите защо децата в съветските детски градини спят навън!

Съветско образование

В началото на ХХ в. само 21% от населението на страната е грамотно. Когато болшевиките идват на власт след Революцията през 1917 г., те започват да се борят с неграмотността с всички налични средства. Първият крайъгълен камък е стартирането на кампанията "Ликбез" (ликвидиране на неграмотността), която поставя основата на съветската образователна система.

Само за няколко десетилетия съветите успяват да превърнат една огромна неграмотна държава в една от двете суперсили, която е и дом на едни от най-големите умове на времето си. Специално внимание се отделя на математиката и природните науки.

Кликнете тук, за да научите защо образователната система в СССР се счита за една от най-добрите в света.

Съветски аскетизъм

Целта на съветското правителство е да изкорени елитарния начин на живот, характерен за някои части от обществото в имперска Русия. Това желание се отразява на милиони в целия огромен Съветски съюз. Например, просторните апартаменти в Москва и Санкт Петербург са превърнати в общински апартаменти (известни като комуналки), за да се оптимизират жилищата: собствениците разполагат само с една стая за семейството и вещите си, а останалата част трябва да споделят с непознати и техните семейства.

Всякакви прояви на лукс са ненавиждани и остро критикувани от колегите комунисти, дори и тайно да им се иска същото. "Учеха ни, че комфортът е сходен с филистинизма", казва жена, израснала в СССР.

Кликнете тук, за да прочетете повече за живота в комуналките.

Съветски мечти

Въпреки че официалната идеология насърчава аскетизма, много съветски граждани жадуват дефицитни луксозни материални блага.

Хората, живеещи в комуналки, мечтаят да се преместят в свои собствени апартаменти, които няма да им се налага да споделят с други. Този конкретен проблем е частично решен, когато Никита Хрушчов започва масовото строене на сгради на достъпни цени, по-късно известни като "хрушчовки".

И все пак много материални придобивки остават дефицитни и недостижими за повечето граждани на СССР. Автомобилите, ваучерите за ваканция, пътуванията в чужбина и чуждестранните стоки са обект на силно желание от обикновените съветски хора.

Кликнете тук за списък с 5 неща, които съветските граждани мечтаят да имат.

Съветската диета

"Нашата храна е шчи (зелева супа) и каша", е често срещана поговорка, използвана в СССР, с която се описва простотата на съветската кухня и гастрономическите предпочитания на хората. Мнозина помнят недостига на хранителни продукти и дългите опашки за почти всеки дефицитен продукт.

Тези, които имат възможност да пътуват до Москва, обикновено носят трудно намиращи се продукти в родните си градове, където е невъзможно да се снабдят с тях. Така се появява едно явление, което хората с чувство за хумор наричат "колбасни влакове".

Кликнете тук, за да разберете какво ядат обикновените съветски хора.

Съветска пестеливост и други навици

Тъй като съветските хора са свикнали с дефицита, те никога не изхвърлят нищо, превръщайки балконите и гаражите си в постоянни складове. Изхвърлянето на неща се смята за разточителство.

Някои уникални, редки или по друг начин ценни предмети често дори не се ползват, а се пазят за по-светлото бъдеще. Порцелановите комплекти, костюми и рокли обикновено събират прах в гардеробите, докато не излязат от мода и не бъдат прибрани сред другите неща, които не са изхвърлени навреме.

Кликнете тук, за да прочетете за 6 навика от Съветския съюз, които руснаците не могат да загърбят.

Съветска находчивост

Тъй като съветското правителство забранява или не успява да набави редица стоки, които са широко желани от съветския народ, последните вземат нещата в свои ръце.

Почти всяко съветско семейство разполага с технологии и знания да прави газирана вода у дома, докато най-напредналите изобретатели превръщат остарели рентгенови изображения в нещо, подобно на винилови плочи, за да слушат пиратска западна музика.

Кликнете тук за 10 неща, които ще разберете само ако сте живели в СССР.

Съветският подземен свят

Въпреки че стоките от чужбина са силно желани и в СССР няма директен закон, който да забранява собствеността върху тях, все пак е незаконно такива да се продават и/или купуват. В резултат на това някои съветски граждани практикуват "фарцовка" или "фарца", термин за нелегален процес за получаване и препродажба на стоки, произведени в чужбина в СССР.

Много млади и амбициозни смелчаци преследват чуждестранните туристи и ги карат да си разменят дънки, дъвки, торбички, цигари и почти всичко друго, което имат за някои съветски стоки със съмнителна стойност. По-късно те го препродават с надценка на съветските си съграждани. Докато това е престъпно наказуема дейност в СССР, движението фарца бързо прераства в по-голям културен феномен.

А знаете ли защо съветите постилат гигантски килим на Червения площад през 1936 година?