Как Съветският съюз планира да разгроми НАТО за една седмица

История
ИГОР РОЗИН
Москва е убедена, че може да унищожи основния си враг, без да избухва пълномащабен ядрен апокалипсис.

По време на Студената война двете враждуващи суперсили - СССР и САЩ - са на крачка от избухването на гореща война помежду им. Всички са убедени, че третата световна война ще е ядрена и ще донесе взаимно-гарантирано разрушение.

През 1979 г. обаче съветските власти разработват план как да смажат най-заклетия си враг и да избегнат всеобщ ядрен апокалипсис. Планът "Седем дни до река Рейн" (който е разсекретен от полското министерство на отбраната чак през 2005 г.) обещава, че силите на НАТО в Европа ще бъдат разгромени само за седмица.

Отговор на агресията

Москва смята, че първият удар ще дойде от НАТО. Според плана алиансът ще хвърли атомни бомби над 25 обекта в Полша по р. Висла, като превърне страната в опустошително замърсена зона и на практика отреже достъпа на съветските войски в Източна Германия, Унгария и Чехословакия до основните им бази в СССР.

Това обаче незабавно ще задейства Варшавския договор. Съветските ядрени сили ще ударят Германия, Белгия, Нидерландия, Дания и Северна Италия. Така, централата на НАТО в Брюксел ще бъде разрушена.

СССР не планира да удря САЩ, Франция и Великобритания, като целта е да се създаде разделение между западните съюзници. Съветите знаят, че не главното командване на НАТО, а американските, френските и британските лидери решават поотделно как и кога да използват ядреното си оръжие. Чрез тази маневра СССР ще ги изправи пред труден избор: да използват собствените си ядрени оръжия срещу Съветите и със сигурност да предизвикат ответен ядрен удар, да се бият, без да използват атомното си оръжие, или дори да останат встрани от конфликта. На фона на сложните отношения на Франция с НАТО (страната напуска алианса през 1966 г., макар че продължава да си сътрудничи с него), тази перспектива не е съвсем невероятна.

След ядрените удари, съветската, източногерманската и чехословашката армия планират да пробият вражеските линии към р. Рейн. Тъй като техните танкове са няколко пъти повече отколкото тези на алианса, успехът им е гарантиран. В същото време неутралната, но стратегически важна Австрия, трябва също да бъде атакувана и окупирана от унгарците.

Докато съветските сухопътни войски превземат важните мостове над реките, авиацията на Варшавския договор трябва да унищожи европейските летища и военни бази на НАТО.

Важната мисия е поверена на съветските ВМС. Те са натоварени със задачата да прекъснат всички комуникации между САЩ и Европа в Атлантическия океан и да попречат на американците да изпратят подкрепа на съюзниците си. Съветските подводници ще унищожат основния коз на американците - ударните групи от самолетоносачи. Междувременно съветските атомни подводници в Северния ледовит океан трябва да са готови да отговорят на евентуален ядрен удар от САЩ.

Наивен план

Москва вярва, че ако всичко мине по план, главните сили на НАТО в Европа ще бъдат разгромени в рамките на седем дни. Ако се наложи, съветската армия ще продължи да напредва към Франция. Шокираното и разконцентрирано лидерство на западните държави няма да има друг избор, освен да седне на масата за преговори и така ще бъде избегната пълномащабна ядрена война.

Съветското командване напълно пренебрегва доктрината за колективна отбрана на НАТО, обявена в рамките на Северноатлантическия договор от 1949 г., според която атака срещу една членка на алианса е атака срещу всички. НАТО е готов да ескалира пълномащабната ядрена война, ако дори и една от членките бъде атакувана с ядрено оръжие, независимо дали тази членка има собствено атомно оръжие или не.

Дори най-близките съюзници на СССР във Варшавския договор смятат плана "Седем дни до р. Рейн" за твърде оптимистичен и почти невъзможен за изпълнение. И все пак, Съветите провеждат тайни учения, базирани на този план в продължение на 10 години, чак до края на 1980-те години.

А колко всъщност мощна е съветската версия на НАТО?