Най-известният съветски десантчик

"Десантчико, дори във въздуха да мирише на цветята, които ще сложат на гроба ти, трябва да се биеш, докато краката ти не докоснат земята", казва Василий Филипович Маргелов, който над 20 години командва Въздушно-десантните войски (ВДВ) на Съветския съюз и ги прави истински елит на Въоръжените сили на страната. Нито един човек не се ползва с такова уважение в съветската (и руската) "крилата пехота", като "бащата на десантчиците" Маргелов.

"Десантчик номер 1" далеч не започва бойния си път във ВДВ. През Втората световна война той служи по различно време в морската пехота и в гвардейските стрелкови части, участва във форсирането на Днепър, освобождаването на Херсон (за което е удостоен със званието Герой на Съветския съюз) и в боевете в Югоизточна Европа. "Едва ли някой от нашия полк щеше да оцелее, ако нямахме такъв командир като Маргелов, – спомня си Григорий Бабочкин от 218-и полк. – В ситуации, които изглеждаха безнадеждни... запазваше хладнокръвие и намираше решение... Ценеше много живота на войника. Ценеше живота на другите. Нямаше да седя сега с вас, ако в тежки моменти не само аз пазех Маргелов от куршумите и осколките, но и той мене". 

През 1948 г. Маргелов оглавява 76-а гвардейска въздушно-десантна дивизия, която, както отбелязва генерал Павел Павленко, по онова време е била в окаяно състояние: "Материално-техническата база за бойната подготовка фактически беше нулева... Учебните занимания в дивизията някак си кретаха, за организираността и дисциплината имаше какво да се желае". Маргелов щателно изучава теорията и практиката на въздушно-десантното дело и бавно, но по подходящ начин въвежда ред в повереното му съединение. През 1954 г. той вече оглавява Въздушно-десантните войски на Съветския съюз и започва качествената им реформа. 

"За да изпълняват ролята си в съвременните операции, нашите съединения трябва да бъдат силно маневрени, защитени от броня, да притежават достатъчна огнева ефективност, да бъдат добре ръководени, да бъдат в състояние да направят десант по всяко време и бързо да преминават към активни бойни действия след приземяването. Това като цяло е идеалът, към който трябва да се стремим", казва командващият. 

Василий Маргелов установява тесни връзки с военно-промишления комплекс. Успява да издейства подмяната на остарелите самолети Ли-2, Ил-14, Ту-2 и Ту-4 с мощните и съвременни Ан-22 и Ил-76, които позволяват на борда им да се транспортират значително повече десантчици и бойна техника.

Василий Филипович си дава сметка колко трудно е на десантчиците да боравят с обикновено стрелково оръжие и благодарение на неговите усилия са създадени специални модификации, които не затрудняват движението на "крилата пехота": автоматите (АКМС, АКС-74) и картечниците (РПКС-74) със сгъваем приклад, компактни гранатомети СПГ-9 и облекчени РПГ-70.

Една от главните задачи според Маргелов е да оборудва своите войски със съвременна бойна машина, която десантчиците да могат да използват за транспортиране, водене на бой, защитени от броня срещу пехотата и бронетехниката на противника. В края на 1960-те години войските започват да получават БМД-1, чието тегло е малко над 7 тона и са оборудвани с полуавтоматичното оръдие 2А28 "Гром" с екипаж от седем души. На неговата база са разработени артилерийски самоходни оръдия, комплекси за управление на огъня и командно-щабни комплекси.

Въпреки похвалите на висшето началство самият Василий Филипович не е много доволен как се използват новите БМД, защото техниката и войниците са спускани за десант със самолети поотделно. Десантчиците са губели скъпоценно време да открият своите бойни машини и да заемат местата си в тях. Маргелов предлага революционно за онова време решение при десанта екипажите да са вече в самата техника. На 5 януари 1973 г. за първи път в световната практика от самолет Ан-12 е направен успешен десант на спуснат с парашути комплекс "Кентавър" БМД-1 с екипаж от двама души на борда. Единият от тях е синът на командващия Александър.

Всички части на ВДВ получават по време на командването на Маргелов добре оборудвани собствени летища. Сега вече от получаването на бойното задание до излитането на десантчиците с пълно бойно снаряжение минават само няколко часа. Събитията по операцията "Дунав" за влизането на войски на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия през 1968-а показват колко точно, координирано и стремително е започнала да действа "крилатата пехота". "Когато десантчиците проникнаха в зданието на Академията "Запотоцки", офицерите на Чехословашката народна армия седяха над картите и нанасяха положението на нашите войски, преминали границата. Очаквали са те да пристигнат в Бърно в средата на деня. Също толкова решително бяха блокирани и разоръжени воинските части, разположени в града", докладва Василий Филипович на ръководството. 

Именно по времето, когато Маргелов оглавява ВДВ, те получават станалите знаменити светлосини барети и раирани моряшки фланелки. "Иска ми се десантчиците да възприемат славните традиции на по-големия брат и с чест да ги продължат. Именно с тази цел въведох носенето на моряшките фланели от десантчиците. Само че райетата на тях са с цвета на небето – светлосиньо", казва самият Василий Филипович, който преди е служил в морската пехота. 

Василий Маргелов успява да направи от десантчиците добре обучен и подготвен елит на Въоръжените сили на СССР, който неизменно заема първите места на всички армейски спортни съревнования. Авторитетът на този род войски е нараснал изключително много и младежите мечтаят да служат във "Войските на чичо Вася" (на руски "Войска Дяди Васи"), както шеговито тогава са разшифровали абревиатурата ВДВ. 

А сега ви разказваме защо руските десантчици са едни от най-добрите в света!