На 8 септември 1941 г. група армии "Север" превземат Шлиселбург, като по този начин затварят блокадния пръстен около Ленинград по суша. В капана попадат около половин милион съветски войници, почти всички военноморски сили на Балтийския флот и до три милиона цивилни граждани.
Единственият път, който остава да свързва втория по важност град в Съветския съюз със сушата, е през Ладожкото езеро. По този така наречен "път на живота", който постоянно е под обстрела на врага, през лятото към Ленинград пътуват кораби с провизии, а през зимата – кервани от товарни автомобили.
Архивна снимка
По леда на Ладожкото езеро тогава могат да се видят не само автомобили. С впечатляваща скорост прелитат "белокрилите разузнавачи" – съветски буери, които имат специален принос за отбраната на Ленинград.
Малки помощници
През есента на 1941 г. на базата на градския яхтклуб "Труд" са сформирани два ветроходни екипажа от опитни спортисти и млади моряци, запознати с ветроходството. През ноември екипажите на близо тридесет буера, включително кормчии и картечари, са изпратени на морска служба.
Буерите могат да развиват скорост до 80 км/ч при попътен вятър, носят малки товари до града и евакуират изтощените от глад жители. "След като прекосят Ладога за 20-25 минути, хората не вярваха на случващото се, молеха да слязат и да вървят нататък, съмнявайки се, че вече са на "голямата земя". Много жени плачеха, убедени, че ще бъдат изоставени на леда, но десет минути по-късно, след като се озовяха в топла дървена къща, те се прегръщаха и благодаряха на нашите буеристи", спомня си адмирал Юрий Пантелеев.
Архивна снимка
Съветските буери следят отблизо "пътя на живота", търсейки вражески части, които се появяват на леда. Те също така пренасят спешни донесения до другия бряг, охраняват животински кервани и придружават конвои с товарни автомобили.
Когато се налага да се достави гориво за колите по леда на Ладожкото езеро или пък да се достави храна до града от аварирал автотранспорт, буерите са незаменими.
Особена опасност за товарните автомобили са образуваните от взривове дупки. Те са покрити с лед и леко заснежени – напълно невидими, особено през нощта, когато се движат колоните от автомобили, за да избегнат въздушните нападения на врага.
Буерите, които се движат пред камионите, внимателно изследват маршрута. Те откриват дупки, нерядко падайки в тях, и предупреждават водачите за близката опасност.
Архивна снимка
Някога никак не е лесно пропадналият буер да се измъкне от дупката. Случва се да ги разглобяват направо във водата и да ги издърпват на части върху здравия лед, където да ги сглобяват наново. И всичко това моряците правят в подгизнали дрехи при пронизващ вятър и температури под -20 °С.
Малките помощници на Червената армия са по-бързи от камионите и впрегнатите коне. Не се нуждаят нито от гориво, нито от фураж, нито от почивка. Но и те имат много ограничени възможности за използване. Веднага щом повърхността на езерото Ладога е покрита с дълбок слой сняг, буеристите трябва да приберат своите белокрили лодки и да извадят ските си.