Рогервик – лагерът на смъртта при Елисавета Петровна

Средната продължителност на живота на затворниците в каторгата в Рогервик е по-малко от три месеца. През 1755 г. писателят Андрей Тимофеевич охранява осъдените на строителство на пристанището в залива Рогервик. Той си спомня, че "затворниците ги водеха на работа, заобиколени от всички страни с непрекъсната редица от войници със заредени оръжия". Те живеят в казарми, обградени с палисада, всички оковани с железни окови, като при някои те са двойни и тройни. Към онзи момент броят им е около 1000 души.

Каторжниците трябва да работят в каменоломната и строителството и в дъжд, и в сняг, и в град, брулени от непрекъснатия лют морски вятър. Историкът Елена Марасинова изчислява, че от 1753 до 1756 г. в Родерик са докарани общо 13 242 арестанти, като от тях са умрели 13 101.

Стратегически важно пристанище

Рогервик е днешният естонски град Палдиски, разположен на 52 км западно от Талин. Първото му име (от шведското Рогервик или "Ръжен остров") е дадено от шведските преселници, живели тук през XIV век. Заливът Рогервик е защитен от почти всички ветрове, освен от северните и северозападните, затова той почти никога не замръзва през зимата – което е много важно за военния флот.

Съвсем по различен начин стоят нещата в пристанището Ревал (днешен Талин), където Петър Първи базира руския флот в началото на XVIII в. – в ход е Северната война, в която Русия воюва с Швеция. През зимата Ревалското пристанище замръзва и дори през лятото там са възможни катастрофи заради силните балтийски ветрове. Петър търси по-добро място за позиционирането на своя флот. През 1710 г. капитан-лейтенант Хеслер изследва брега на Финския и Рижкия залив и докладва на Петър, че единственото място, където е възможно да се обособи стоянка на флота, е заливът Рогервик, но мястото не е много подходящо за пристанище, "защото там не могат да се построят крепости поради ширината на залива, затова флотът няма да има никаква защита от неприятели откъм морето".

Петър е голям скъперник. Няма особено доверие на никого и преди да изхарчи огромни пари за пристанище и крепости, тръгва лично към Рогервик. Той посещава мястото общо шест пъти и дори лично замерва дълбочината на залива – дали ще бъде достатъчна, за да може там да минават тежките военни кораби. През 1715 г. царят окончателно заповядва в Рогервик да бъдат построени пристанища за военни и търговски кораби; да се създадат Адмиралтейство, корабостроителница и град. За да може заливът да бъде защитен от ветровете, той заповядва да бъде издигната каменна стена от средата на остров Малък рог до континента, т.е. с дължина над 2,5 км. Работата е много тежка и ръчна – камъните се добиват в каменоломни и от тях се строи стената. На 20 юли 1718 г. царят с личния си пример показва как ще се строи стената, като хвърля тежък камък в залива – така започва изграждането на пристанището Рогервик.

"За заточение на тези, които не искат да си бръснат брадите"

Първите години в Рогервик се докарват материали и се строи града, включително "дървената църква "Св. Георги", 67 казарми, щаб, вятърна мелница, два кея за товарене на корабите". Строежът на военното пристанище започва чак през 1721 г. – тогава Петър приключва Северната война. На 30 август 1721 г. в Нищад  висши сановници от Русия – Яков Брюс и Андрей Остерман, подписват мирен договор с Швеция. От шведска страна постъпва плахо предложение все пак да не започва строителството на пристанище в Рогервик – Русия вече е спечелила войната… Но Петър не се интересува от шведското мнение – в същия ден, на 30 август, той докладва пред Военната колегия в Петербург, че в Рогервик трябва да се построи пристанище. Формалист и буквалист, царят прилежно затвърждава своето вече претворено в реалност решение пред държавните органи.

Още през 1722 г. в Рогервик е построена каторга. Там Петър заповядва да се изпращат най-вече старообредци, на основата на два указа: "За заточение в Рогервик на хората, които не искат да си бръснат брадите и нямат с какво да си платят глобата" и "За изпращане на разколници вместо в Сибир в Рогервик на вечна работа". През 1721-1724 г. по строителството на портата работят 9136 работници. Статистика за смъртността сред тях няма, но думите "за вечни времена" в указа подсказват, че най-вероятно никой не се връща от Рогервик. Със смъртта на царя през 1725 г., обаче, строителните работи са преустановени – в своите последни укази императорът нарежда всички каторжници в империята да бъдат освободени, с изключение на убийците и крадците – за да могат те да се молят за здравето на царя.

През 1726 г. в крепостта има 450 души, като 150 от тях са преместени в мините в Нерчинск, а останалите изчезват. През 1746 г., вече при Елисавета Петровна, Сенатът докладва, че на Рогервик "освен 10 занаятчии, няма ниой друг… няма строеж, плочите… вече са негодни заради влагата и наносите, а стената, направена с тежкия труд на каторжниците, е (почти изцяло) под водата".

Императрица Елисавета също решава лично да посети Рогервик в същата тази 1746 г., веднага след сенаторския доклад. Заедно с нея пътуват великия княз Петър III и княгиня Екатерина II, бъдещите управници. От записките на младата Екатерина Алексеевна става ясно, че тогава градът наистина е трудно за живеене място.

"В това пътуване беше необичайно трудно за всички нас. Почвата на това местенце е камениста, покрита с гъст слой дребни павета – ако се застоиш на едно място за малко, краката ти започват да потъват в тях. Стояхме в лагер и трябваше да ходим от палатка на палатка по тази земя в продължение на няколко дни; след това краката ме боляха цели четири месеца. Каторжниците, работещи на стената, носеха дървени обувки и те не изкарваха повече от 80 дни".

Смърт без смъртна присъда и прадядото на Пушкин

Ето къде Елисавета Петровна планира да започне да праща осъдените на смърт. Историците са обединени от мнението, че, стъпвайки на престола, императрицата се заклева да не наказва своите поданици със смърт – това е реакция на прекомерната жестокост на предишната управничка – Анна Ивановна. През първите години на управлението на Елисавета изпълнението на смъртните присъди е преустановено, а през 1746 г., когато тя посещава Рогервик, в тъмниците на империята има 110 убийци, 169 крадци-рецидивисти и 151 души, осъдени на доживотен затвор. Сенатът, когато докладва за тях, предлага те да бъдат пратени в Рогервик.

През 1752 г. излиза указ фалшификаторите да бъдат пращани да строят пристанището. През 1756 г. – на вечна каторга в Рогервик да се изпращат всички "осъдени на смъртно или политическо наказание". При Елисавета Петровна "политическото наказание" е следното: палачът кара осъдения да сложи главата си на дръвника, след което формално го помилва. Но не минава без мъчения. Каторжниците понякога търпят разкъсани ноздри, отсечени ръце, заклеймяване, бой с камшик или с метални шомполи. Ако осъденият умре в резултат на тези наказания, това не се смята за изпълнение на смъртното наказание.

През 1754 г. "политическото наказание" става по-милосърдно. След формалното обявяване на помилването, осъденият се наказва с "бой с камшик или дори без никакво наказание, само на вечно заточение". Каторжниците все пак са жигосвани, като на лицата им са изписвани три букви: "В", "О", "Р". Така, дори и да избягат, рано или късно те ще бъдат разпознати и заловени.

Именно такива са и хилядите хора (около 3000 нови каторжници годишно), които работят  в Рогервик през последните години от царуването на императрица Елисавета. "Там имаше хора от всякакъв род, звание и чин", пише Андрей Болотов. "Имаше дворяни, имаше търговци, занаятчии, духовници и всякакви видове подлеци (има се предвид селяни и скитници), <…> освен руснаци, там имаше и хора от други народи. Имаше французи, немци, татари, черемиси и тем подобни". Всички ги очаква мъчителна смърт на работа. А войниците, пратени да охраняват осъдените, сами възприемат службата си като каторга.

През 1762 г. Екатерина II пише: "Считам за необходима държавна нужда да се сложи край на работата в Рогервик". В същата тази година императрицата сменя името на града на Балтийски порт и разрешава там да се заселват обикновени обитатели. Между другото, няма много желаещи – заради суровия климат и близостта на затвора, в който продължават да се държат арестанти. Крепостта все пак е завършена – през 1755-1762 г., като дейностите се ръководят от дядото на Пушкин – Абрам Петрович Ханибал, който довършва работата докрай. Но мястото така и никога не е използвано за военни цели.

Вече като императрица, Екатерина отново посещава Рогервик – през 1764 година. След тази визита е взето окончателно решение: "Балтийски порт ще се използва само за убежище на кораби, а средствата да се употребят за изграждането на ново каменно пристанище в Ревал".

През 1768 г., когато работите са окончателно спрени, за изграждането на пристанището, което така и не е започнало да функционира, са похарчени общо (от 1718 г.) почти половин милион рубли (в този период всички доходи в бюджета на страната са около 15-16 милиона рубли) – т.е. огромна сума е на практика хвърлена в нищото. В сградата на крепостта от 1789 г. местните жители започват да си държат добитъка. Стената, от която успяват да построят само 383 м, постепенно потъва под водата и образува плитчина. Каторжниците са пратени в Сибир.

Сградите на затвора се използват за доживотни затворници – в Рогервик свършват дните си съратникът на Пугачов, Салават Юлаев, и неговият баща; тук последен пристан намират и още няколко участници в пугачовския бунт, като през 1800 г. те са около 12 души. Градът постепенно губи значението си – например, през 1825 г. тук живеят само 184 души. Едва след свързването на Балтийския порт с жп мрежата (1870 г.) тук животът започва да се възстановява в по-голяма или по-малка степен.

Разказваме ви повече за страховитите 5 вида телесни наказания в Стара Русия!