5 крепостни селяни, прославили се със своя талант

1. Ювелирът Павел Овчинников (1830—1888)

Една удивителна история за успех през XIX в. и пример за наистина блестяща кариера. Овчинников е крепостен селянин при князете Волонски, които успяват да забележат художествените му способности още като дете и го пращат на обучение при московски ювелир.

Овчинников не само усвоява занаята на майстора, но и натрупва капитал, откупува свободата си и си отваря собствена фабрика. Той става истински революционер в ювелирните дела, възражда изкуството на емайла, започва да диктува модата в руския стил и да снабдява императорския двор. Така например, в колекцията на Романови попадат скъпоценни табакери, чаши, сервизи, ковчежета и много други ценни вещи, изработени от фирмите на Павел Овчинников.

Ювелирът получава признание и зад граница – на Световното изложение в Париж той е награден със сребърен медал.

2. Актрисата Прасковя Жемчугова (1768-1803)

Дали една крепостна селянка, дъщеря на ярославски ковач, си е представяла някога, че на нейно име ще бъде кръстена улица в Москва? Между другото, Жемчугова е сценичен псевдоним, а истинското ѝ име е Прасковя Ковальова. Тя става крепостничка на граф Шереметиев заедно със земята, която носи съпругата му след сватабата, и учи в московското имение на графа в Кусково. Още на 7 години момичето проявява своя музикален талант – учат я да свири на клавесин и арфа, както и на чужди езици, за да може да пее оперни арии на френски. През 1780-те Прасковя блести на сцената на крепостния театър на Шереметиеви в Кусково и в другото им имение Останкино.

Граф Николай Шереметиев се влюбва в красивата актриса и дори моли император Александър I да му позволи да се ожени за нея. Това е нещо невиждано за времето си – много знатни люде имат връзки с крепостни жени, но не сключват брак с тях. След като дава свобода на Прасковя, графът се жени за нея и им се ражда син. Прасковя умира рано заради проблеми със здравето.

3. Художниците и архитектите Аргунови

Историята на това талантливо крепостно семейство е свързана с графския род Шереметиеви. Иван Аргунов (1729-1802) се учи на живопис при немския художник Георги Христофор Гроот и заедно с него дори създават икони за дворцовите църкви в Царско село. Аргунов, който се прославя като майстор на портрети, създава и камерни и парадни изображения на знатни особи, дори на самата Екатерина II. Една от най-известните му картини е "Портрет на неизвестна селянка в руска носия". Двамата синове на Аргунов – Николай и Яков, също рисуват портрети на известни особи и чиновници. И двамата са освободени от граф Шереметиев и са назначени за академици в Петербургската художествена академия. Третият син, Павел, става главен архитект на дворцовия театър в имението на Шереметиеви Останкино.

Друг представител на талантливото семейство – Фьодор Аргунов, също е архитект. Той построява половината живописно имение Кусково в Москва, включително павилиона "Грот" и каменната оранжерия. Фьодор участва и в строежа на петербургския дворец на графа – Фонтанния дом.

4. Актьорът Михаил Шчепкин (1788-1863) 

Днес името на Шчепкин носи Висшето театрално училище в Москва, където някога той преподава. Бъдещият велик актьор е роден в семейство на крепостници на граф Волкенщайн в Курската губерния и от детство играе в неговия домашен крепостен театър. С разрешение на господаря си Михаил работи като суфльор в градския театър и започват да го канят в театрални трупи от други провинциални градове, където той жъне успехи.

Налага му се да играе най-различни роли, включително и женски. Шчепкин започва да гради свой собствен драматичен актьорски метод – за него е важно максимално живо да предаде характера и поведението на героя. По-късно именно неговите идеи залягат в основата на знаменитата система на Станиславски.

В крайна сметка Шчепкин е поканен да работи в московския Малък театър, където играе в най-модерните пиеси на руските драматурзи – "Недорасъл" на Денис Фонвизин, "От ума си тегли" на Александър Грибоедов и "Ревизор" на Николай Гогол.

5. Художникът Орест Кипренский (1782-1836)

"Руският Ван Дайк" е извънбрачен син на помешчика Адам Диаконов и негова крепостна селянка. Тъй като не може да признае детето официално, бащата го записва на името на крепостничката.

Още от дете Орест проявява таланта си да рисува и баща му го праща да учи в Художествената академия в Санкт Петербург. Талантливият юноша веднага е забелязан от ръководството на академията и му позволяват да продължи да живее в общежитието след завършването си. Получава и пенсия за пътуване в чужбина.

В Италия портрет, създаден от него, е поместен в галерията Уфици, а една от творбите му дори е объркана с Рембранд. Освен това, именно негов е най-емблематичният портрет на Александър Пушкин и много други негови велики съвременници.

Запознайте се с историите на 5 руски меценати, повлияли на световната култура!