Петима прибалтийци, които служат вярно на Съветския съюз

1. Вилис Лацис

През 1930-те години Вилис Тенисович Лацис е един от водещите писатели в Латвийската република. Неговите романи "Безкрили птици" и "Синът на рибаря", разказващи тежкото ежедневие на обикновените хора от народа, са много популярни. По последното произведение са поставени няколко представления, а през 1939 г. е заснет игрален филм.

Въпреки открито изразените си комунистически възгледи, Лацис не е преследван от властите – президентът на страната Карлис Улманис е почитател на творчеството му. След анексирането на Латвия към Съветския съюз през лятото на 1940 г. Лацис влиза в политиката, ставайки един от лидерите на новосформираната Латвийска ССР. През 1949 г., докато заема поста председател на Министерския съвет на републиката, той подписва указ за изпращане в Сибир на повече от 40 000 "политически неблагонадеждни елементи".

Писателят умира през 1958 г. и е награден със седем ордена на Ленин, две Сталински премии и много други награди от СССР. Улици, институти и библиотеки са кръстени на него в Латвия, но след разпадането на Съветския съюз са преименувани. В латвийския град Саулкрасти улица "Вилис Лацис" някак успява да оцелее до 2021 г., а в Москва такава улица съществува и до днес.

2. Арнолд Мери

Присъединяването на Естония към СССР през 1940 г. е прието с голямо въодушевление от родения в Талин Арнолд Мери. По време на нахлуването на Вермахта в Съветския съюз той вече е заместник-политически ръководител 415-ти отделен свързочен батальон на 22-ри стрелкови корпус, създаден на базата на досъветската естонска армия.

Мери се отличава в първата си битка през юли 1941 г. в района на Псковска област. Тогава пробиващият отбраната враг е само на километър от щаба на корпуса, а по по-нататъшния път на германците има само разпръснати групи съветски войници, които се отдават на паниката.

"Нямаше нито един окоп, нито едно подразделение не беше готово за защита. След половин час щабът на корпуса ще бъде унищожен по дяволите!" – спомня си Арнолд Константинович. "Започнах да организирам защитата. Това не бяха моите бойци. Нямах ранга да ги командвам. Но създадох защита. Казвам: "Ако не се защитим, ще ни изколят! Ще ни намушкат с щикове си! Така че единственият начин да се спасим е да създадем отбрана!" Който не ме слушаше, получаваше револвер под носа си..."

За тази битка, която води до спасяването на щаба, а с него и на целия корпус, Мери е първият сред естонците, удостоен със званието Герой на Съветския съюз. През 1951 г. той е лишен от титлата си за искане за преразглеждане на делата на няколко репресирани, но след смъртта на Сталин наградата е върната.

Много години по-късно в живота на Мери се случва много неприятна случка. През 2007 г. естонската прокуратура образува наказателно дело срещу 88-годишния ветеран по обвинения в организиране и участие в депортирането на жителите на остров Хиюмаа през март 1949 година. Две години по-късно делото е прекратено поради смъртта му.

3. Вацловас Бернотенас

Роден в Талин в годината на разпадането на Руската империя, Вацловас Вацлович Бернотенас става първият литовец, удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

В първите години на войната срещу нацистка Германия Бернотенас е евакуиран в Пенза (629 км югоизточно от Москва). Тук завършва ускорен курс в артилерийското училище, след което е записан в 16-та Литовска Клайпедска червенознаменна стрелкова дивизия.

На 25 юни 1943 г., малко преди началото на мащабната битка при Курск, командирът на разузнавателния взвод Вацловас Вацлович получава заповед да вземе няколко "езика" от окупираната от немците височина край село Никитовка, Орловска област. Тъй като не е възможно да се направи това тайно през нощта, Бернотенас смело атакува врага посред бял ден, което напълно ги изненадва.

Разузнавачите успяват не само да заловят пленници, но и да получат важни документи и карта. В продължение на няколко часа командирът с четирима бойци прикриват изтеглянето на основните сили. Накрая жив остава само той. Загубил съзнание, ранен в двата крака, смелият литовец пълзи към съветските войски. Той има за ядене и пиене само див киселец и блатна вода. На Бернотенас са му необходими седем дни, за да стигне до своите, въпреки че разстоянието до тях не надвишава един километър.

След войната Вацловас Вацлович получава работа в Републиканската библиотека на Литовската ССР във Вилнюс. Безстрашният разузнавач се превръща в скромен и тих ръководител на отдела за редки и старопечатни книги.

4. Артур Спрогис

Своят боен път рижанинът Артур Спрогис започва в редиците на латишките стрелци, едни от най-надеждните и ефективни войници на Червената армия по време на Гражданската война в Русия. Още преди седемнадесетия си рожден ден той успява да служи в охраната на Ленин, да воюва в Украйна и Беларус, а също така да участва в неуспешна кампания срещу Варшава по времето на съветско-полския конфликт.

След служба в граничните войски на западната граница на Съветския съюз, Артур Карлович свързва живота си с разузнавателна и диверсионна дейност. По време на Гражданската война в Испания, под името майор Артуро, той оглавява разузнавателния отдел на 11-та международна бригада, обучава специални части и сам участва в нападения на тила на франкистите. Известният американски писател Ърнест Хемингуей участва в един от тези набези, водени от Спрогис.

По време на Втората световна война Артур Карлович подготвя и изпраща на фронтовата линия десетки разузнавателни и диверсионни групи, включително специални отряди на испанските и германските комунисти. Двадесет ученици на Спрогис стават Герои на Съветския съюз, включително посмъртно.

От 1943 г. Артур Спрогис ръководи партизанското движение на територията на Латвийската ССР. Той не седи в топли кабинети, а през октомври същата година, по време на една от операциите, е тежко ранен. Дори след освобождаването на територията на републиката от германските войски му остава много работа, тъй като многобройни отряди на противници на съветската власт от местното население, така наречените "Горски братя", се крият в горите.

Последните си години награденият с двадесет и пет държавни награди Артур Карлович прекарва в Москва, където се занимава с преподаване. След смъртта му през 1980 г. е погребан в родната си Рига.

5. Густав Ернесакс

Герой на социалистическия труд, заслужил артист на Естонската ССР, народен артист на Естонската ССР, народен артист на СССР, лауреат на Сталинските и Ленинските премии, носител на множество ордени, а също и почетен гражданин на град Талин – това е известният композитор, диригент и педагог Густав Ернесакс.

Наричан е "рицарят на хоровата песен". Именно той стана основател и дълги години неизменен ръководител на Държавния академичен мъжки хор на Естонската ССР – първият подобен професионален колектив в страната.

През живота си Густав Густавович пише пет опери, три от които са посветени на борбата на естонските селяни срещу потисничеството на помешчиците и събитията от Първата руска революция от 1905 година. Освен това Ернесакс става един от инициаторите за възобновяването, след деветгодишно прекъсване през 1947 г., на мащабни песенни фестивали с участието на стотици състави от цялата страна.

Густав Ернесакс пише мелодията към химна на Естонската ССР, която днес вече е забравена. Много по-популярна е музиката му към патриотичната песен "Моето отечество е моя любов" по стихове на поетесата от XIX век Лидия Койдула. Именно тази песен днес се смята за втория, неофициален химн на Естония.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви