На 22 юни 1941 г. германските войски преминават западната граница на Съветския съюз и, след като успешно пробиват отбраната на Червената армия, се устремяват по направленията към Ленинград, Москва и Киев. За относително кратко време са окупирани обширни територии от Украйна, Беларус и Прибалтика.
Добре известно е, че плановете на германското командване през 1941 г. включват превземането на съветската столица, но те завършват с провал. На следващата година Вермахтът си поставя за цел да получи достъп до Волга, да завладее Сталинград и Кавказ с неговите богати петролни находища.
Каква обаче е крайната цел на хитлеровия "поход срещу болшевизма"? На кои линии трябва да спре германската армия? И каква съдба очаква СССР в случай на поражение?
Завоюване
Нацистите прекрасно разбират, че не могат да окупират всички съветски територии до тихоокеанското крайбрежие. "Изключителните размери на територията на Русия правят абсолютно невъзможно нейното пълно завладяване", отбелязва фелдмаршал Вилхелм Кайтел, началник на Върховното командване на Вермахта.
След поражение на Червената армия, на която са ѝ били отредени от 6 до 10 седмици, германските войски е трябвало да достигнат линията Волга-Архангелск. Тук, според плана "Барбароса", се е предполагало да се създаде отбранителна "бариера срещу азиатска Русия". "Последният индустриален регион, останал на руснаците в Урал, може да бъде парализиран с помощта на авиацията", се посочва в документа.
Във връзка със значителните военни успехи на Вермахта тази оперативно-стратегическа линия е изместена значително на изток, чак до самите Уралски планини. "Сигурността на Райха ще бъде гарантирана, само когато западно от Урал не остане нито една чужда военна част; защитата на това пространство... поема Германия", заявява Хитлер на 16 юли 1941 година.
Предполагало се е, че лишен от кавказкия петрол (петролните находища в Сибир все още не са открити), победеният СССР просто ще изчезне от политическата карта на Европа като единна държава и неговите останки по никакъв начин няма да могат да застрашават Германия. В същото време руснаците ще загубят целия Далечен изток и част от Сибир до езерото Байкал, което според стратегическия план "Кантокуен" Япония е трябвало да завладее.
Хитлер не възнамерява да лиши от придобивки и европейските си съюзници. Планирало се е на финландците да бъде дадена Източна Карелия и територията на изтрития от лицето на земята Ленинград, а пък румънците да получат Бесарабия и част от Украйна.
Нацисткото ръководство няма ясна представа какво ще бъде административно-териториалното устройство на окупираните територии. Някои региони е трябвало да станат в бъдеще непосредствена част от Третия райх, други – да имат статут на полузависими територии, "военни колонии" и т.н.
Междувременно върху окупираните земи се създават административни единици – райхскомисариати, които се занимават с тоталното им разграбване. Така райхсмаршал Херман Гьоринг, отговорен за икономическата експлоатация на съветските територии, заявява: "На изток възнамерявам да грабя, и то да грабя ефективно. Всичко на изток, което може да бъде полезно за германците, трябва да бъде извлечено светкавично и доставено в Германия.
Колонизация
Военните действия още не са приключили и Червената армия не е разгромена, а в Третия райх вече усилено планират как ще използват придобитото "жизнено пространство" за заселване от германци. Свои проекти за германизация на съветските територии, наред с други неща, предлагат Главната дирекция за имперска сигурност, Министерството на източните територии, Германският трудов фронт и Върховното командване на Вермахта.
Колективен труд на няколко институции е така нареченият Генерален план "Ост", който е достигнал до нас само частично. В него се посочва, че в рамките на 30 години след края на войната на европейската територия на бившия СССР трябва да останат не повече от 14 милиона местни жители под германски контрол. Очаквало се е останалите 40-50 милиона души да бъдат преселени в Западен Сибир. За "възпитаните в европейски дух" балтийски народи (предимно естонци и латвийци) плановете са те да бъдат подложени на германизация.
Без да чакат началото на "преселението", нацистите още от първите дни на войната започват физическото унищожаване на "расово нежеланото" население. Извършени са масови екзекуции срещу лица от еврейски и цигански произход, политическия състав на Червената армия. В резултат на целенасочено организиран глад в окупираните територии в лагерите за военнопленници и в обсадения Ленинград загиват до седем милиона души.
Сътрудникът на юридическата служба в главния щаб на Хитлер, Хенри Пикер, записва мислите на шефа си по въпроса за германизацията на бившите съветски територии: "Целта на неговата източна политика е в перспектива да се усвои това пространство, за да се засели със 100 милиона представители на германската раса. Трябва да се положат всички усилия с непоклатима упоритост, за да бъдат изпращани там един след друг милион германци. Не по-късно от 10 години той иска да получи доклад, че най-малко 20 милиона германци живеят в източните земи, присъединени към Германия или окупирани от нашите войски".
"Когато заселваме руското пространство, ние трябва да предоставим на "имперските селяни" невероятно луксозни жилища", твърди фюрерът през септември 1941 година. "Германските институции трябва да бъдат разположени във великолепни сгради – губернаторски дворци. Около тях ще се отглежда всичко необходимо за живота на германците. Около града в радиус от 30-40 километра ще се разпръснат германски села, които ще поразяват с красотата си, свързани с най-добрите пътища. Ще възникне друг свят, в който руснаците ще могат да живеят както им е угодно. Но при едно условие: ние ще бъдем господари", допълва Хитлер.
Руските деца е трябвало да учат в държавни училища, но само до четири клас. Те, според нацистките идеолози, е трябвало да знаят как да напишат името си, как да броят до петстотин и също така да зазубрят, че "Бог изисква да се подчинявате на германците и да бъдем честни, усърдни и порядъчни".
Сведено до примитивно ниво и израждащо се (поради лишаване от качествена медицинска помощ), населението е трябвало да се управлява според принципа "разделяй и владей". "На руснака от Генералния комисариат на Горки трябва да се внуши усещането, че той по някакъв начин се различава от руснака от Генералния комисариат на Тула", твърди Ерхард Ветцел, служител на Министерството на окупираните източни територии.
Разработването на проекти за колонизация на територията на СССР продължава през целия период на войната, дори след като военният късмет най-накрая изневерява на нацистите окончателно. През април 1945 г. съветската артилерия вече обстрелва Берлин, а Хитлер, седнал на масата да обядва, продължава да говори за "жизнено пространство" на изток за германската нация.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви