Как оцелява Мариинският театър по време на Блокадата на Ленинград?

На 19 септември 1941 г. 250-килограмова бомба попада в сградата на Кировския театър за опера и балет (както е известен Мариинският театър по съветско време). Тя раздробява зрителната зала. Но още по-осезаеми са раните, които тя оставя в сърцата на ленинградчани. И не само на тези, които са работили в театъра, – тогава, както и сега, Кировски е символ на града, на неговата дореволюционна култура и на най-новите съветски постижения.

Но повечето от служителите на театъра не научават за случилото се достатъчно скоро. Още в средата на август те заминават с два ешелона в тила, в Урал. Евакуацията е организирана набързо, малцина могат да предположат, че заминават за години – все още изглежда, че храбрата Червена армия бързо ще прогони врага.

Пристигане в Молотов

След девет дни пътуване ешелоните спират в град Молотов, както тогава се нарича Перм. Никой не очаква театрални бежанци, градът вече е препълнен с евакуирани. "Без да имаме време да се настаним, всички се втурнахме към театъра. Той ни разочарова: сцената беше почти една четвърт от тази в нашия Ленинград", спомня си примата на театъра Татяна Вечеслова. Веднага става ясно, че е наложително да се нарисуват нови декори – тези, които са донесени от Ленинград, просто няма как да се поберат на новата сцена. За да се вмести оркестърът, първите редове седалки в партера са премахнати. Но още на 13 септември ленинградчани откриват сезона тук.

Същата Вечеслова свидетелства: "Първото представление при откриването на театъра – "Иван Сусанин" (в което танцувах валс) мина тихо, без успех. Нито прекрасният звук на оркестъра, дирижиран от А. Пазовски, нито прекрасните млади гласове на Н. Кашеварова, Г. Налепа, И. Яшугин не разтопиха леда в залата. Евакуацията продължаваше, градът приемаше хора. Изглеждаше, че никой не се интересува от театъра".

Ситуацията не се променя и след следващото представление – "Лебедово езеро". "Кому е нужен нашият балет? – помислихме си. – Навсякъде се лее кръв, един след друг градовете на нашата родина се предават на врага, бежанците седят по гарите със седмици, а ние ще танцуваме и ще се опитаме да докажем, че нашето изкуство е някому нужно!"

Интелектуалният център на Урал

В онези години Перм все още не е открил оперното и балетното изкуство. Компанията на собствения му оперен театър е създадена малко преди войната. С идването на ленинградчани тя е принудена в продължение на няколко години да гастролира в градовете и селата на региона, като изнася представления в клубове, хамбари или дори просто в камиони, паркирани един до друг. На "Ленинградците" също не им е лесно. Както си спомня диригентът Юрий Гамалей, танцьорите е трябвало да "скачат не толкова на дължина, колкото на височина", приспособявайки се към размерите на сцената. За да оцелее физически, водещият бас на трупата Иван Яшугин работи допълнително и като товарач на хранителни продукти. А пермчани, с помощта на ленинградчани, откриват операта и балета. Едва след няколко месеца театралната зала започва да се пълни до краен предел.

По време на евакуацията Кировски успява да възстанови около 20 спектакъла и поставя няколко премиери, сред които балетът "Гаяне", донаписан от Арам Хачатурян вече в Перм. Хачатурян, както и по-голямата част от персонала на трупата, живее в "седеметажна сграда" – хотел, построен в конструктивистки стил, в непосредствена близост до театралния площад. През онези години той се превръща в истински интелектуален център: там отсядат Дмитрий Шостакович, Сергей Прокофиев, Иван Солертински, Агрипина Ваганова, Галина Уланова и много други.

След време там се появява една изнежена, изтощена жена, в която човек трудно може да разпознае красавицата от портретите на Зинаида Серебрякова – Екатерина Хайденрайх, една от блестящите балерини с имперско образование, която в първите месеци на войната е изпратена в ГУЛАГ по донос за това, че изразява съмнение, че Ленинград може да бъде удържан. Тя по чудо успява да се измъкне от лагера и започва да дава уроци по балет на местни деца. По-късно, когато блокадата ще бъде пробита, няма да ѝ бъде позволено да се върне у дома с всички, а ще остане в Перм и ще стане основател и първи директор на Пермското хореографско училище.

Балет по време на блокадата

Но в същото време в Ленинград продължават да се играят опери и балети. Не всички артисти успяват да се евакуират през август и скоро пръстенът на блокадата се затваря. Тъй като в сградата на театъра попада бомба, представленията и концертите се изнасят на други места. Водещата роля се пада на певеца Иван Нечаев и примабалерината Олга Йордан. Заради интензивните набези и обстрели представленията се изнасят през деня, но и те са прекъсвани безкрайно от въздушни нападения.

Актьорите, учудени, че публиката не напуска залата, понякога не спират представленията. С настъпването на страшната първа блокадна зима животът на театъра е прекъснат – по това време в града не работят електричеството и водоснабдяването, дневната норма хляб за работещите пада до 250 грама, започва масова смърт от глад. Но още през март представленията са възобновени. И те не са скромни едноактни постановки – актьорите са в дистрофично състояние, но постановките са мащабни: "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Травиата", "Есмералда", "Кармен".

По това време сред публиката е и младата Галина Вишневска, която за първи път посещава оперно представление. В спомените си тя пише: "Цялото представление се запечата в паметта ми като филм. И сега виждам пред себе си изтощения Херман, Лиза с голи, сини и мършави като на скелет рамене, по които има дебел слой бяла пудра, великата София Преображенска – графинята (такова драматично мецосопрано няма да чуя през живота си) – тогава тя беше на върха на таланта си. Когато пееха, от устата им излизаше пара. Вълнението, шокът, които изпитах там, не бяха само удоволствието от изпълнението: това беше чувство на гордост за моята възкръснала нация, за великото изкуство, което кара всички тези полумъртви хора – оркестранти, певци, публика – да се обединят в тази зала, зад чиито стени вият сирени за въздушно нападение и избухват снаряди. Наистина, човек не живее само с хляб".

По груби изчисления през трите години на блокадата оперните и балетните спектакли в Ленинград са гледани от около сто хиляди зрители. Солистката на балета Наталия Сахновская, която си води дневник по време на Блокадата, записва в него след концерта: "Никога, струваше ми се, не сме танцували с такова удоволствие, никога не сме чувствали такава пълнота на отдадеността. Ласкавите лица и топлият прием бяха нашата награда..."

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви