Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
От 1727 г. насам всяка година руски и китайски търговци пътуват до Кяхта на шейни и колесници, на тройки и паланкини. Те изминават големи разстояния, за да сключват сделки за чай. По онова време Кяхта е наричана "сибирският Хамбург" и "Венеция на пустинята". Тук се въртят огромни пари.
Руските търговци от специална комисия изработват условията за размяна, договарят с китайските си колеги цените за текущия сезон, гледат чужди стоки и показват своите. С помощта на информатори те могат да променят времето на внасяне на продуктите си, за да забогатеят допълнително.
Кяхта, 1783, рис. Луи Никола де Леспинас
Свободни източнициСтоките за продажба, т.е. за размяна срещу чай, се транспортират от всички провинции по сибирското трасе, което се нарича още Големият път на чая. Той минава от Москва до Кяхта. Оттам търговците на чай прекосяват степите на Вътрешна Монголия и пристигат в Калган, голям аванпост на Великата китайска стена, който се смята за вратата към Китай.
Според указа на император Павел I "За тарифата Кяхта" от март 1800 г. всички разплащания се извършват чрез бартер. Търговците разменят стоки, произведени в Русия, за китайски чай до 1855 г., когато правителството най-накрая разрешава паричните разплащания. Търгува се с текстил и кожи, хляб, кози кожи, марокен, юфт, рога от сайгак и мулета. Между другото, кожите на косматите животни, като лисици, видри, ерминии, рисове и дори котки, са особено популярни сред китайците.
Карта от 1851 г., границата на Кяхта и Маймачен
Свободни източнициВсички стоки в Кяхта се различават по начина на доставка и срока на годност, а за пристигането им трябва да се отдели различно време. Така кожите от Якутския панаир пристигат през ноември, а московските кожи и платове – през първите месеци на новата година.
Търговията в Кяхта е нещо, което напомня на фондовия пазар на съвременните фондови борси. "Биковете" от Кяхта залагат на поскъпването и предварително правят покупки на чай или кожи, а ги продават в пика на търсенето. "Мечките" играят по-слабо и умишлено не предизвикват търсене, изчаквайки по-благоприятни условия.
Кяхта през 1880
Legion MediaВеднъж на "мечия" пазар някои братя Шестови успяват да направят голяма печалба. През 1841 г. китайците доставят голяма пратка чай в Кяхта по-късно от обичайното заради трудните планински пътища. В резултат на това им е разрешено да продават само първокласен семеен чай, за да не губят време за проверка на евтиния чай (защото се случвали и фалшификации). И докато търговците на средно ниво обмислят дали да купят скъпа стока, братята Шестови, които имат информация за ситуацията, вече успяват да купят значително количество – и се превръщат в ситуационни монополисти.
Когато търговците са заплашени от свръхпредлагане на чай в страната, руските търговци, напротив, преустановяват покупките, страхувайки се да не свалят цените на панаира и в Москва. За целта те забавят пристигането на стоките си, без които е невъзможно да се сключи сделка.
Семейство на търговец, 1896, Андрей Рябушкин
Руски музейТова обаче не се получава за дълго време. Кожите трябва да се продават през есента или в началото на зимата – по-късно губят пазарния си вид, а търсенето им в Китай с настъпването на топлия сезон спада. А също така до пролетта логистиката в рамките на Русия става по-скъпа – транспортирането на стоки до вътрешните панаири зимно време е два пъти по-евтино. Това се обяснява с опасността от размразяване, преливането на реките през бреговете им, високия риск от разваляне на стоките, скъпия наем на кочияши и липсата на фураж за добитъка.
Китайските търговци на чай също идват предварително в Кяхта. Но не само защото са искали да сключат сделки възможно най-рано. Те са получили тайна инструкция за търговски сговор. Руснаците я наричат "хартата на китайските мошеници".
Кервани в Кяхта
Thomas Witlam Atkinson/Свободни източнициСпоред "Инструкциите на Лифанюан, приети от Камарата на васалните територии", при пристигането си в Кяхта жителите на Поднебесната трябвало да разберат за руската нужда от стоки, за продажните цени, да предизвикат изкуствено повишаване на разходите за увеличено предлагане на руски продукти – и след това внезапно да свалят цените. Статутът препоръчва да се викат руските търговци на пиршества, да им се правят подаръци и да се научават търговските тайни на приятелски крак. Нарушаването на инструкцията се наказва. Това е един вид легализиран промишлен шпионаж и търговия с вътрешна информация.
Чуждестранна търговска сграда в Йокохама, Китай
Metropolitan Museum of ArtРентабилността на чаеното предприятие зависи повече от високите цени в рамките на империята, отколкото от печелившата международна търговия. Средностатистическият клиент купува чай на цена, която е от три до десет пъти по-висока от покупната.
Въпреки това според информация от дисертацията на кандидата на историческите науки Иван Соколов продажбите на чай в Руската империя не спадат, въпреки че в Русия напитката за първи път е наречена "празна" и е трудно да се представи, че ще стане по-популярна от кваса.
Михаил Салтиков-Шчедрин пише в "Губернски очерци":
- Защото тук, изглежда, е празната напитка чай! – отбелязва Иван Онуфрич самодоволно, – и ако китайците не ни го дадат, може да се вдигне голям шум.
1914, Константин Маковский
Уляновски областен художествен музейПрез далечната 1638 г. при монголския хан Алтън е изпратен "посланик, син на болярина Василий Старков, който на връщане в Москва за първи път донася чай в Русия, сред подаръците на хана за цар Михаил Фьодорович". Това се съобщава в "Хронологичен списък на най-важните данни от историята на Сибир", издаден в края на XX в. в Иркутск. Въпреки че посланикът вижда как се пие чай на залагания по време на придворните церемонии, той го смята за безполезна стока. Въпреки това напитката се харесва на царя и приближените му, а следващият владетел Алексей Михайлович е почерпен с чай. В края на XVII в. чаят започва да се продава в магазините.
Чаен керван
Getty ImagesВ средата на XIX в. чаят се превръща в основна стока на руския внос. Според наблюденията на Николай Любимов, служител на Министерството на външните работи, "чаят поглъща всички останали артикули, изпращани от Китай", включително манифактурни изделия. "Копринените тъкани вече са на изчерпване, чинаката (плат с примес на хартия) също е почти на изчерпване, а остава чаят, чаят и чаят" – така пише големият руски реформатор Михаил Сперански. Той много се грижи за подкрепата на търговията с Кяхта и издейства облаги за руските търговци, затова следи ситуацията на пазара.
Обемът на продажбите нараства с всяка изминала година. Карл Маркс на първа страница на New York Daily Tribune през 1857 г. не без изненада заявява: "Преди средният годишен обем на продажбите на чай в Кяхта не надхвърляше 100 000 каси годишно, но през 1852 г. вече достига 1 750 000 каси, а общата цена на стоките надхвърли 15 000 000 американски долара".
"Кочияш", 1904 г. Игор Грабар
Третяковска галерияСамите търговци много рядко купуват чай. Те поверяват сделките на комисионери, които живеят постоянно в Кяхта. Тези хора купуват промишлени стоки в европейската част на Русия на кредит или с капиталите на своите покровители, транспортират ги до Кяхта, разменят ги за китайски чай и го доставят по суша на руски панаири или през Сибир в Европа. След реализацията изплащат дълга на кредиторите и се отчитат на търговците.
Руският етнограф и икономист Павел Неболсин отбелязва: "...може да се окаже, че доверено лице е свалило кредита на собственика, може да се окаже, че е извлякло рубла за рубла, но от него не се изисква да представя никакви книги или бележки и се вярва на думата му". Не са редки случаите, когато комисионерите продават стоките на руските търговци на безценица, получавайки подкупи от китайците, или изобщо не се договарят. Но щетите, нанесени на бюджета им от техните пълномощници, не притесняват чаените магнати по две причини.
"Алексеич", 1884 г. Константин Маковски
Третяковска галерияПърво, търсенето на чай само нараства, а печалбата покрива лихвите на посредника, неблагоприятния обмен и логистичните разходи. И дори разкошните пиршества, като тези, организирани от търговците, продаващи стоки от Кяхта на Макариевския панаир в Нижни Новгород: "... Търговците от Кяхта и московските търговци на чай и други зърнопроизводители, които не познават търговията на дребно, както висшата аристокрация на Макариевския панаир, не вечерят по друг начин, освен в 5-6 часа, в модния "Никита", където се събират всички чужденци (предимно германци и петербургци) и вечерят не по друг начин, освен с шампанско и трюфели...".
Башкири пият чай на двора, 1914
SputnikИ второ, пътят до Кяхта и обратно е изпълнен с опасности, а сравнително малките загуби са много по-добри от смъртта за един търговец. По пътя може да бъде нападнат от разбойници... или от собствените си спътници. Например през 1802 г., докато пътувал през Томска губерния, един "адвокат" убил с брадва работодателя си и кочияша им и се опитал да прехвърли вината на разбойници.
Обитатели и гости на имението Абрамцево
SputnikОт 1862 г. чаят се внася в Русия по море, тъй като китайците отварят морските пристанища и Суецкия канал. Освен това е много по-изгодно да се доставя стоката през Одеса, заобикаляйки Азия. Обменът на чай в Кяхта е намален наполовина. Митническата служба е преместена в Иркутск. Чиновниците и търговците от Кяхта започват да напускат града.
Търговците на чай пътуват от Кяхта, за да завладеят и заселят нови градове, но разпространяват навика да се пие чай в цяла Русия. Оттогава любовта към чая в сърцето на руския човек не е угаснала и живее във всеки дом и до днес.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си