Важни места на картата на блокадния Ленинград

"На 8 септември 1941 г. се събрахме в двора и видяхме червено и алено сияние в небето. Беше невероятна гледка, това небе помня и до днес. Струваше ни се, че то е завладяло цялото небе от Московската гара до Адмиралтейството. По-късно научихме, че това е било сияние от пожар – германците бяха бомбардирали складовете на Бадаев, където имало хранителни запаси за жителите на града", – спомня си ленинградчанката Зинаида Федюшина, която като ученичка преживява цялата блокада.

В продължение на 872 дни – от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. – Ленинград е във вражески обръч. Градът, който нацистките нашественици искат да заличат от лицето на земята, е откъснат от останалата част от страната. Единствената връзка е "Пътят на живота" през Ладожкото езеро. По него се доставят храни и се евакуира населението. През 1942 г. по дъното на езерото е прокаран "Кабелът на живота", за да осигури електричество на обсадения град.

От лятото на 1941 г. до края на 1943 г. от Ленинград са изселени повече от 1,7 милиона души. Тези, които остават, осигуряват непрекъснатата работа на заводите и градските служби, училищата и болниците, театрите и банките и предпазват града от пожари и епидемии.

Някои адреси на картата на съвременен Санкт Петербург запазват сакрално значение: те се превръщат в символи на живота и смъртта в обсадения град.

1. Мемориален надпис "Граждани! При артилерийски обстрел тази страна на улицата е най-опасна"

Невски проспект 14

С началото на блокадата по улиците на града започват да се появяват надписи "Граждани! При артилерийски обстрел тази страна на улицата е най-опасна" – общо около 1500. Германските войски обстрелват града от южна и югозападна посока, затова предупрежденията се отнасят за северната и североизточната страна на улиците. Пресичането на пътя може да спаси живота на човек.

След Втората световна война надписите не са оцелели. Но някои от тях са възстановени през 1960-те и 1970-те години. Най-известният от тях се намира на Невски проспект 14, на сградата на училище № 210, което не спира да работи по време на блокадата. През 1973 г. там е открит Музей на младите участници в отбраната на Ленинград.

2. Блокадна подстанция (Тягова подстанция № 11)

Крайбрежие на река Фонтанка, 3

Тук се намира една от трите подстанции от времето на блокадата на Ленинград, която е осигурявала трамвайното движение – единственият транспорт в обсадения град. Трамваите превозват военни части, снаряди, оборудване, машини, екипировка и ранени.

По време на блокадата трамваите спират движение само през зимата на 1941-1942 година. През ноември 1941 г. в Ленинград започват прекъсвания на електрозахранването. На 25 януари 1942 г. има минимално производство на електроенергия: в града работи само една турбина с мощност от 3 МВт. През март 1942 г. е пусната в експлоатация електроцентралата "Красни октябър", като котелът е преустроен за изгаряне на торф. На 31 март 1942 г. по улиците на града отново започват да се движат товарни състави, а от 15 април – пътнически влакове.

"По разчистения Невски проспект тръгна първият трамваен вагон. Хората изоставиха работата си, погледнаха, като деца към играчка, към движещия се по релсите вагон и изведнъж се чуха аплодисменти от десетки хиляди. Това бяха ленинградчани, които посрещнаха с овации първия възкръснал вагон", – спомня си писателят Николай Тихонов в "Ленинградски разкази".

Разположена в центъра на града, тяговата подстанция № 11 – заедно с трамвая – се превръща в един от символите на обсадата на Ленинград. Тя работи до 2014 година.

3. Домът на радиото и блокадният репродуктор

Улица "Малая Садовая", 2/27

Радиото поддържа връзката на Ленинград с останалата част на страната, като замества пощата. То предава съобщенията на Совинформбюро и въздушните тревоги. Дикторите четат не само новини и инструкции, но и руски класически произведения и симфонии. На определени интервали звучи метроном. След обявяването на въздушната тревога той бие ритъм в ускорен режим, предупреждавайки гражданите за опасността.

Предаванията се излъчват по улични високоговорители. В домовете няма радиоприемници: по решение на властите е наредено те да бъдат предадени на съхранение в държавата за времето на войната. Понякога в апартаментите няма и осветление. А ефирното излъчване е невъзможно поради потенциалното прихващане на вълните от врага.

Когато по време на прекъсвания на електрозахранването радиото мълчи, ленинградчани, "които чакаха гласа на радиото като хляб, отиваха от целия град в Радиокомитета, за да разберат какво се е случило. <...> Хората молеха: каквото и да е, нека няма хляб и вода, нека условията са нечовешки, само че трябва радиото да работи! Без него животът спира. Това не трябва да се допуска!" – припомня Юрий Алянски в книгата си "Театър в квадрата на обстрела".

Паметникът на блокадния репродуктор може да се види на ъгъла на дом 54 на Невски проспект, на двеста метра от Дома на радиото.  

4. Блокадна дупка в леда

Крайбрежие на река Фонтанка, 21

По време на блокадата, особено през първата зима на 1941-1942 г., има прекъсвания не само на електричеството, но и на водоснабдяването.

"В първите дни на войната една бомба удари водопроводните тръби край банята. Там се образува огромен кратер, на дъното на който от тръбата течеше тънка струйка вода. Водата в къщите спря да тече и се образува огромна опашка за вода до улея. Беше много трудно да се слезе до дъното, особено когато започнаха студовете. Не беше направен опит за поправяне на водоснабдяването. Бомбардираха всеки ден, и то много силно. А опашките бяха обстрелвани от самолети", –спомня си ленинградчанката Ема Казакова.

Затова жителите на града отиват за вода на насипите, откъдето загребват мръсна речна вода от дупки в леда.

"На речния лед се изви огромна опашка с тенджери, кофи и бидони на шейни. Ледената дупка, от която хората си взимат вода, се охранява от двама войници, които следят за реда. Изведнъж една жена, която е черпеше вода, падна с главата надолу в дупката. Войниците я хванаха за краката и я издърпаха настрани. Тя беше мъртва. Сега е мой ред. Пълня цистерната и отнасям ценната вода вкъщи, където майка ми ме чака с нетърпение и тревога", – пише Зиновий Ханин в дневника си.

5. Исакиевски площад

През пролетта на 1942 г., след суровата зима, ленинградчани започват да организират колективни зеленчукови градини на пустеещи места и в градини, на стадиони, дворове, паркове и площади. Един от най-красивите площади на града – Исакиевският – също се превръща в зеленчукова градина: тук се отглежда зеле.

В мазетата на Исакиевския събор, чиито куполи са покрити със защитна сива маслена боя още през юли 1941 г., се съхраняват музейни ценности, изнесени от предградията – дворците-музеи на Пушкин, Павловск, Петерхоф, Гатчина и Ораниенбаум. Всички тези градове, с изключение на последния, са окупирани от нацистите. 

На площада се намира и Институтът по растениевъдство. По време на блокадата служителите му успяват да запазят целия запас от семена. Гладуващите служители не напускат поста си: те пазят десетки тонове зърно и тонове картофи от измръзване, влага, плъхове, немски обстрел и крадци. Благодарение на запазените колекции след войната страната успява бързо да възстанови селското стопанство.

6. Метростанция "Парк на Победата"

Московски проспект, 18

Станцията от синия клон на петербургското метро е открита през 1961 година. Входът на метрото се намира в близост до Московския Парк на Победата, от който станцията получава името си. До 1960 г. на мястото на павилиона е разположен Завод за тухли и пемза № 1. През 1942-1943 г. той е пригоден за крематориум.

По данни на очевидци капацитетът му е бил около 800 тела за една смяна. Кремацията се е извършвала на три смени. Пепелта е изхвърляна в кариерите на фабриката, на чието място по-късно е оформен парк. По архивни данни на това място почиват останките на 130 000 ленинградчани. Дълго време документите за "специалната задача" на завода са засекретени.

През 1999 г. от дъното на парковото езеро е вдигната вагонетка-катафалка, с която телата са изпращани към пещите за кремация. През 2001 г. тя е превърната в паметник.

7. Пискарьовското мемориално гробище

Проспект Непокороненних, 72

Крематориумът работи в южната част на Ленинград, а в северната част на града Пискарьовското гробище приема жертвите на обсадата. По време на  блокадата 420 000 граждани и 70 000 войници са погребани в 186 масови гроба и 6000 индивидуални гроба.

"Целият ров покрай гробището беше затрупан с трупове. Нямаше как да се заобиколи това ужасно място – наоколо нямаше пътека или друг път. Коли идваха и като дърва за огрев, отстрани, изхвърляха замръзнали трупове. Опитах се да не гледам мъртвите, но все пак запомних, че имаше тела на деца. Мисля, че са малко хората на Земята, които са виждали през живота си толкова много трупове, колкото аз, деветгодишно момче, видях: сигурно бяха десетки хиляди", – така Анатолий Никонов, който живеел в квартала, описва Пискарьовското гробище през ноември 1941 година.

На 9 май 1960 г. гробището е открито като мемориал в памет на загиналите по време на блокадата ленинградчани. На входа гори Вечният огън, запален от мемориала на Марсово поле. От него започва 300-метрова алея, водеща до шестметровата бронзова скулптура "Майка Родина". Зад нея се намира стенна стела с шест релефа, изобразяващи епизоди от живота на ленинградчани по време на обсадата. Четири пъти годишно тук се провеждат траурни церемонии.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви