От началото на историята на водния транспорт конструкторите и инженерите се опитват да направят така, че корабите да се движат с максимална скорост. За да стане това, съпротивлението, създавано от корпуса на кораба, докато се движи по водата, трябва да бъде намалено. Накрая логиката ги води до най-радикалното решение: напълно премахване на триенето на корпуса по повърхността на водата! Това става възможно след създаването на екраноплана.
Илюстрация от 80-те години на екраноплан от клас "Орлан"
Агенцията за военно разузнаване на САЩЕкранопланът е превозно средство, което се движи по повърхността на водата или равнинен терен на земята, като използва така наречения "ефект на земята", който се състои в увеличение на аеродинамичната подемна сила и намалено съпротивление.
В СССР една от първите работи, посветени на гореспоменатите проекти, е експерименталната дейност на B.Н. Юриев (1923 г.), а първите практически разработки на самолети екраноплани са дело на известния изобретател П.И. Гороховски през втората половина на 30-те години.
Б.Н. Юриев
Свободни източнициКакто може да се прочете на специализирания сайт Airwar.ru, от началото на 1960-те години конструкторите на Таганрогското конструкторско бюро "Бериев" се занимават със самолетите, при които се използва "ефектът на земята".
През 1963 г. ЦАГИ започва серия от експериментални изследвания върху проектирането на платформи за катамарани на подводни криле. За двукорабната схема са избрани няколко варианта на хидроплани по така наречената четириточкова схема.
При първата версия, наречена "А", носовите подводни криле са разположени пред центъра на тежестта, а тези на кърмата - отзад. За разлика от хидропланите, режимът на екранопланите се различава по това, че при високи скорости теглото на превозното средство се балансира от повдигащата сила, създадена от крилото с малко удължение.
"Бе" е разработена от инициативна група от млади конструктори. Изработена е почти изцяло от дърво и е задвижвана от чехословашкия турбореактивен двигател M701C-250.
Чешкият двигател M701
Варга АтилаПо време на изпитанията в Таганрогския залив от юни до октомври 1965 г. пилотът-изпитател Ю.М. Куприянов достига скорост от 160 км/ч.
Извършени са общо 16 излитания на море както при тихо време, така и при вълни от около 0,4 метра.
Подводните крила и профилът са в състояние да генерират подемна сила само 60% от общата маса на хидроплана, въпреки че според изчисленията тягата на двигателя трябва да е достатъчна, за да постави Бе-1 в режим на полет с "ефекта на земята", при който подводните крила, с които тази модификация разполага, не би трябвало да се намесват.
На базата на Бе-1 конструкторското бюро "Бериев" създава проект за 100-местен хидроплан, наречен Бе-11. Проучени са варианти за оборудването му с два AИ-20 или четири двигателя M337, или същия брой турбовентилаторни НК-7. Работата по този проект не излиза извън предварителните изчисления.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си